Решение № 6140 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13444/2018 г.

Решение № 6140 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13444/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП-София моли да бъде отменено решение № 5331/27.08.2018 г. по адм. д. № 1235/2018 г. на АССГ, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0320655/29.01.2018 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - София като неправилно. Подържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против заповедта да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Вентос"ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е представил отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0320655/29.01.2018 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - София, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект – химическо чистене, находящ се в гр. София, бул. Гоце Делчев, бл. 22, стопанисван от "Вентос"ЕООД и забрана на достъпа до обекта за срок от 14 дни на основание чл. 118, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС чл. 25, ал. 1 и чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. В мотивите си съдът е приел, че е извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС – не е издадена фискална касова бележка за услуга на стойност 2, 50 лв, установено с протокол за проверка, за което е съставен акт. Съдът е приел, че заповедта е издадена 10 дни след констатиране на нарушението, поради което не е своевременно издадена, което я прави неефективна и несъответна на целите на закона. Изводът е незаконосъобразен. В ЗДДС няма изискване в какъв срок след установяване на нарушението следва да се издаде заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС. Според съда срокът за налагане на мярката е неправилно определен на 14 дни, след като два дни преди 19.01.2018 г. е извършена проверка, при която е издадена касова бележка за извършена услуга. Според съда нарушението е извършено за първи път, не е установено от него да са произлезли вредни последици, поради което според съда налагането на принудителна административна мярка за 14 дни не може да се определи като съразмерно по чл. 6 от АПК. След като е цитирал правилно чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС съдът следваше да направи следващия- от нормата извод, че при установено нарушение – неиздаване на фискална касова бележка за извършена продажба принудителна административна мярка се налага от административния орган при условията на обвързана компетентност – без право на преценка дали да наложи мярката или не. Неправилно съдът е приел, че не е установено от нарушението да са произлезли вреди. С неиздаването на фискална касова бележка за извършена продажба на услуга приходите от продажбата са укрити и дължимият за продажбата данък върху добавената стойност и съответния корпоративен данък няма да бъдат внесени в бюджета. Съгласно чл. 187, ал. 4, изр. последно от ЗДДС при повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му. При тази уредба в ЗДДС, определянето на продължителност на принудителната административна мярка за първо нарушение за 14 дни не е несъразмерно по чл. 6 от АПК. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против заповедта. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37, ал. 1 от ЗПрП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер 150 лв за касационната инстанция и в размер 100 лв за първата инстанция, пред която е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – общо 250 лв юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,