Решение № 4826 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14045/2015 г.
ВАСV отделение19.04.2017 г.докладчик т Йовка Дражева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 374/19.10.2015 г. по адм. д. № 412/2015 г. по описа на Административен съд-велико Търново. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4826 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14045/2015 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на В. М. Х. против решение оп адм. д. № 412/2015 г. по описа на АС-В. Т. Иска отмяна с оплаквания за неправилност. Твърди, че спрямо него не е приложим чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, защото е бил отстранен от длъжност по чл. 100, ал. 2 от ЗДСл и правата и задълженията по служебното правоотношение се запазвали "статично", поради временно "замразяване". Затова административният орган не може да го съкрати от работа до решаване на въпроса за наказателната отговорност. Нарушен е принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Ответникът изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 374/19.10.2015 г. по адм. д. № 412/2015 г. по описа на АС - В. Т. е отхвърлена като неоснователна жалбата на В. М. Х. против заповед № 201/15.05.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл във връзка с § 5, т. 2 и т. 7 от Постановление № 106 от 29.04.2015 г. на МС (обн. ДВ, бр. ЗЗ от 2015 г.) и утвърдено със заповед № РД-02-15/12.05.2015 г., в сила от 15.05.2015 г., длъжностно разписание на ИА "Автомобилна администрация. Съдът приема, че е налице запазване на длъжността като нормативно определена позиция и система от функции, но е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение от осем на шест. Приета е за неоснователна защитната теза, че разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл препятства възможността за прекратяване на служебното правоотношение. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Обосновано, в съответствие с доказателствата по делото и утвърдените длъжностно разписание на ИА"Автомобилна администрация", в сила от 15.05.2015 г. и поименно длъжностно разписание, в сила от същата дата, е прието, че налице съкращаване на длъжността "инспектор", заемана от жалбоподателя. С приемането на новото длъжностно разписание е извършена промяна в структурата и числеността на агенцията, при която Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - В. Т. е преименувана на Областен отдел "Автомобилна администрация", а щатните бройки на длъжност "инспектор" в отдела са намалени от 8 бр. на 6 бр., при запазване на бройките за останалите длъжности. Поради липсата на промяна във функционалните характеристики на административните звена не е извършена промяна на длъжностните характеристики за длъжността "инспектор", тъй като основните цели на длъжността, областите на дейност и преките задължения не са изменени. Съдът не е установил незаети щатни бройки за длъжността "инспектор" в новото поименно длъжностно разписание на агенцията. Намаляването на броя на служителите, изпълняващи една и съща длъжност, дава право на органа по назначаването да прекрати по целесъобразност служебното правоотношение с избран от него служител без да извършва подбор. Законосъобразно съдът приема, че е налице реално намаляване на щата за посочената длъжност в рамките на структурата на отдела, с правно основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, при което органът не е длъжен да посочи защо съкращава длъжността, заемана от конкретен държавен служител. Обстоятелството, че към момента на издаване на оспорената заповед служителят е бил отстранен с влязла в сила заповед по чл. 100, ал. 2 от ЗДСл, не променя правилността на съдебното решение. Разпоредбата на чл. 100, ал. 2 ЗДСл задължава императивно органа по назначаването да отстрани временно държавния служител от работа, когато против него е образувано наказателно производство за извършено престъпление в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "а" НК. Временното отстраняване на служителя от работа има за правна последица служебното правоотношение на служителя да продължи да съществува. Но не означава, че административният орган няма право да го прекрати на някое от общите основания по ЗДСл, тъй като няма законова забрана в този смисъл. Смисълът на съкращението е оптимизиране на работата на съответната административна структура с реорганизиране по начин, който да позволи служебните функции да се изпълняват от по-малко на брой служители. Правилно съдът е посочил, че в случай, че повдигнатото обвинение се окаже неоснователно, прекратяването на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл не препятства правото на жалбоподателя да поиска обезщетение за периода от отстраняването му до прекратяването на служебното правоотношение. Като отхвърлил жалбата съдът е постановил законосъобразно и обосновано решение, което следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение.
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2