Решение № 339 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5730/2007 г.

Решение № 339 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5730/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр.чл. 218е ГПК (отм.). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Бургаския окръжен съд от 22.06.2007 г. по гр.д. № 998/2006, с което е отменено решението на Айтоския районен съд от 7.07.2006 г. по гр.д. № 42/2006, като е уважен предявеният ревандикационен иск за реална част от имот и е отменен частично нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Недоволни от решението са касаторите М. Х. О. и А. М. О., коиирил Н. К. то го обжалват в срок с оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Касаторите считат, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил всички обстоятелства по делото и неправилно е приел, че те не са владели имота, тъй като не са го декларирали на свое име и бащата на втората и ответника е помагал при обработването му. Между владените от насрещните страни реални части от имота съществува синор и никога не е съществувала друга физическа преграда, която да е отделяла реално владените части от имота. Ответникът по жалбата И. М. Х. я оспорва, като счита, че правилно съдът е приел, че истците са владели само отстъпената им реална част от имота с площ 250 кв. м., но не и процесната част с площ 362 кв. м. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че през 1978 г. ищецът е закупил неурегулираното дворно място с площ 1.230 кв. м., което съдържа процесната реална част. През 1980 г. той е предоставил на ответниците, негова сестра и съпруга й, реална част от имота с площ от около 250 кв. м., за да си построят къща, което те и направили, но останалата част от имота е владяна от него, а не от тях. До 2005 г., когато истците са се снабдили с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка за реална част от мястото с площ 612 кв. м. спорове между страните не е имало. Съдът е приел, че ответниците са ползвали реална част от мястото с площ от около 500 кв. м., но свидетелите, които установяват това, не са знаели, каква част от мястото им е било отстъпено. Несъмнено се установява размерът на предоставената част от мястото, върху която са изградени и всички постройки на истците, а за останалата част не се установява по несъмнен начин ответниците да са отблъснали владението на ответника. Отделно ползваните части не са отделени от ограда, а съществуващият синор не е установено кога и как е направен. За първи път ответниците са декларирали имота като свой през 1998 г., но тогава имотът е деклариран като свой и от ищеца, а и от тогава до предявяването на иска през 2006 г. не са изминали десет години. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че се претендира собственост на реална част от неурегулиран поземлен имот. В нарушение на материалния закон обаче, след като е приел, че ответниците са ползвали повече от отстъпената им реална част - около 500 вместо 250 кв. м., съдът е приел, че те не са владели и процесната реална част от имота. При така установените обстоятелства презумпцията на чл. 69 ЗС не се прилага, но въззивният съд е ценил превратно показанията на свидетелите, в т.ч. и тези на бащата на страните и не е отчел правното значение на приетия за доказан факт, че отделно владените части от имота са били разделени от синор. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото - решено от касационната инстанция съгласно чл. 218ж ГПК (отм.). По делото е установено, че през 1978 г. бащата на ищеца е закупил на негово име неурегулираното дворно място с площ 1.230 кв. м., което съдържа процесната реална част. През 1980 г. ищецът е предоставил на ответниците, негова сестра и съпруга й, реална част от имота с площ от около 250 кв. м. да си построят къща, което те и направили, като разположили всички постройки в лицевата част на мястото. Още от тогава ответниците са започнали да ползват за производство на земеделска продукция и незастроената част от имота зад постройките към неговото дъно (процесната реална част), като ползваните от ответниците и от ищеца реални части от имота са разделени със синор. Това се установява от заключението на приетата по делото техническа експертиза, разпита на всички свидетели (които са единодушни, че ползваната от ответниците реална част е била около 500 - 600 кв. м. и е ограничена от съществуващия синор), в това число показанията на бащата на страните (който свидетелства, че е помагал при изораването на предназначената за производство на земеделска продукция част мястото както на сина си, така и на дъщеря си). При установената по този начин фактическа власт на ответниците върху процесната реална част от мястото, не може да намери приложение презумпцията на чл. 69 ЗС, тъй като ответниците са бил допуснати от ищеца да ползват незастроената част от мястото (което им придава единствено качеството на държатели по заем за послужване). Затова в тежест на ответниците е да докажат своето намерение да владеят тази част за себе си чрез отблъскването на владението на ищеца. Намерението на ответниците се доказва не от това, че те са обработвали мястото - в обработването на мястото е участвали техния баща, който е участвал също и в обработването на мястото на ищеца. Намерението им за своене се доказва от присвояването на плодовете, добити от отделената със синор част от мястото, което присвояване се е осъществявало след 1980 до 2006 г. или повече от 26 години. Декларирането на имота през 1998 г. показва намерението на ответниците по отношение на отделената със синор част пред обществото, но присвояването на плодовете след 1980 г. показва това намерение пред ищеца и така се отблъсква владението му. Видно от изложеното ответниците са придобили по давност процесната реална част от мястото, което бащата на страните е купил за ищеца, поради което предявеният ревандикационен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да бъде отхвърлен и предявеният иск за частично отменяване нанотариалния акт за собственост по обстоятелствена проверка. Касаторите не претендират разноски по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение