Решение № 8793 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6074/2018 г.

Решение № 8793 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6074/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "В. К. - Зашеви" СД, подадена чрез адв. А. П., срещу решение № 818/12.02.2018 г. на Административен съд - С. град по адм. д. № 1244 по описа за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 22221816001978-091-001/10,10,2016 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - С., мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" гр. С.. В жалбата се сочат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуален закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението и да бъде отменен ревизионният акт или делото да бъде върнато на АДмС - С. град за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. при ЦУ на НАП, моли чрез юрк. Апостолов да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 14 002 лева. Прави възражение относно претендирания адвокатски хонорар, считайки го за прекомерен. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на спора пред АДмС- С. град е бил РА № 22221816001978-091-001/10.10.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" гр. С., с който на "В. К. - Зашеви" СД са установени за внасяне задължения за ДДС в размер на 1490835,23 лв. произтичащи от отказан ДК в размер на 1 005754,71 лв. по всички фактури, включени в дневниците за покупки на РЛ за периода 01.12.2010 г. до 31.12.2013 г., както и допълнително начислен ДДС по декларирани доставки, по които РЛ се явява доставчик. За да постанови обжалваното решение съдът е посочил в акта си, че обжалваният РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, съдържащи се в ДОПК. Според административния съд е неоснователно възражението на РЛ за незаконосъобразно извършване на ревизия от приходните органи на дружеството, което с договор от 20.08.2015 г. е прехвърлило цялото си предприятие на друг търговец. По същество на спора е приет за обоснован отказът на ДК по процесните фактури, тъй като както не са доказани предпоставките за признаването на ДК, притежаването на данъчен документ, съответстващ на изискванията по чл. 114 и 115 от ЗДДС. Не е установено реалното осъществяване на доставките, дали са били свързани с икономическата дейност на получателя, съответно използвани ли са за последващи облагаеми доставки. Според решаващия съд твърдението, че счетоводната документация е открадната не освобождава жалбоподателя от доказателствената тежест по силата на предвиденото в чл. 170, ал. 1 АПК да докаже наличието на предпоставките за претендираното право на данъчен кредит. Дружеството не е изпълнило с дължимата грижа на добрия търговец задължението си по чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството. По отношение на декларираните от дружеството, като извършени доставки е прието, че на основание чл. 85 от ЗДДС данъкът е изискуем. Съгласно посочената разпоредба на ЗДДС данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112. По същество не се оспорва от жалбоподателя допълнително начисленият ДДС, но съдът във връзка със задължението си за служебна проверка е приел, че липсват нарушения на материалния закон и в тази част на РА. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е касационният довод за незаконосъобразност на РА с аргумент, че същият е издаден след прехвърляне на предприятието на "В. К. - Зашеви" СД на "Л. К." ЕООД. С прехвърлянето на предприятието не отпада правосубектността на прехвърлителя му в случая на РЛ и не се погасява неговото публично задължение, /чл. 168 ДОПК/. Паричните задължения са носими /вж. чл. 68, б. "а" ЗЗД/, поради което от поредността на взискването на търсимите задължения по чл. 15, ал. 3, изр. 2 ТЗ не е обусловен друг извод. Спецификата на установяване на публични вземания с ревизионен акт предполага в хипотезата на универсално правоприемство по чл. 15 от ТЗ притезанието на приходната администрация да е концентрирано до прехвърлителя, правоприемника или солидарно за двамата. Изборът на една от страните по сделката с търговско предприятие, чрез посочването й като адресат в РА, не обуславя незаконосъобразност на същия акт. Неоснователни са оплакванията в жалбата във връзка с отказа на право на данъчен кредит по процесните фактури. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получени стоки и услуги по облагаеми доставки, следователно, за да се признае възникнало право на приспадане, трябва да бъде доказано "получаването" на съответната доставка. Възникването на данъчно събитие в хипотезата на чл. 25, ал. 2 и ал. 6 вр. ал. 1 ЗДДС по предоставянето на услуга по чл. 9 от същия закон, предпоставя нейното извършване. Нормата на чл. 69, ал. 1 ЗДДС регламентира изискването доставките да са свързани с облагаемата икономическа дейност на получателя. Законосъобразно е прието по делото, че в тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, наличието на законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. За да има осъществена доставка на стоки не е достатъчно само наличието на фактура и нейното счетоводно отразяване. Във връзка с доказването на факта на извършване на доставка на стоки, СЕС е посочил в т. 37 от решението по С-78/12 г., че лицето, претендиращо приспадане на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция трябва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни. Касаторът не е провел пълно доказване на предпоставките за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактурите. В процесния казус е видно, че вещото лице е работило само по справките от регистъра на НАП, защото по делото липсват фактури и каквито и да било други доказателства, обективиращи реалното осъществяване на доставките. При насрещно твърдение на данъчния субект за съществуваща/вярно отразена стопанска операция, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК върху РЛ пада тежестта за доказването на тези факти. Неоснователни са доводите на касатора за кражба на счетоводната документация. В случая РЛ не е изпълнило задълженията си по чл. 242 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 123, ал. 1 ЗДДС да води достатъчно подробна счетоводна отчетност, позволяваща установяване на задълженията за ДДС. Н. състав на ВАС, Осмо отделение споделя изводите на съда, че жалбоподателят не е изпълнил с дължимата грижа на добрия търговец задължението си по чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството (Счетоводната информация се съхранява на хартиен и/или на технически носител в предприятието в следните срокове: по т. 2. счетоводни регистри и финансови отчети, включително документи за данъчен контрол, одит и последващи финансови инспекции - 10 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят), поради което не може да претендира права, основавайки се на своето небрежно поведение да изостави счетоводната си документация в помещение, което фактически не владее. Първоинстанционният съд е направил съвкупна преценка на фактите и обстоятелствата по делото въз основа на събраните доказателства. Предвид изложеното мотивите на първоинстанционния съд относно неустановяването на главния факт на доказване - наличие на облагаема доставка, а оттам и за липса на данъчно събитие, са обосновани и законосъобразни. Достигайки до същите изводи и отхвърляйки жалбата срещу РА, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 14002 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,