Решение № 15609 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7289/2012 г.

Решение № 15609 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7289/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/. Образувано е по касационна жалба от Началника на Митница Пловдив, чрез процесуален представител, против решение № 824 от 12.04.2012 г., постановено по адм. дело № 828/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменено решение № 366/21.02.2012 г. на Началника на същата митница, установяващо за "Садат" ООД, гр. Пловдив задължение за доплащане на ДДС в размер на 7 136,46 лв., ведно със законната лихва върху него, считано от датата на поставяне на стоките под режим - 16.07.2010 г. до окончателното погасяване на задължението. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че оспореният административен акт е мотивиран и отговаря на останалите изискванията за форма, като при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и правилно е приложен материалния закон. Излага подробни съображения във връзка с релевираните касационни пороци и моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначално предявената жалба, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Садат" ООД, гр. Пловдив, чрез процесуален представител, в депозирано писмено становище оспорва същата като неоснователна, като в пледоарията си по съществото на спора моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, ведно с присъждане на направените в настоящото производство разноски. Заинтересованата страна - ТД на НАП- Пловдив, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура обосновава подробно и аргументирано тезата си за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и въведените с нея отменителни касационни основания съобразно чл. 218, ал. 1 и чл. 220 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Пловдив е решение № 366/21.02.2012 г. на Началника на Митница Пловдив, с което въз основа на установена нова митническа стойност за внос на стоки от Турция по ЕАД от 16.07.2010 г., за "Садат" ООД, гр. Пловдив е определено публично държавно вземане в размер на 7 131.46 лв., представляващо ДДС за доплащане, ведно със законната лихва върху него, считано от датата на поставяне на стоките под режим до окончателното погасяване на задължението. За да отмени същото, първоинстанционният съд е приел за установено следното: На 16.07.2010 г. "Садат" ООД е осъществило внос от Турция на стоки по ЕАД № 10BG003000Н0042554, поставени под режим "допускане за свободно обръщение с крайно потребление". За стоките е представена издадена фактура № 609427 от 14.07.2010 г., на базата на която е декларирана митническата стойност. След съпоставката й с представените от турските митнически органи заверени копия от митническа декларация за износа е установено, че в нея като обща фактурна стойност е посочена сумата от 32 511.80 щатски долара. Въз основа на тези доказателства, Началникът на Митница Пловдив е приел, че цената на внесените стоки възлиза на левовата равностойност на 32 511.80 щ. долара плюс сумата от 1505.99 лв. транспортни разходи по вноса, въз основа на което с оспореното Решение № 366 от 21.02.2012 г. и на основание с чл. 201, § 1, б. "а", § 2 и § 3 от Регламент 2913/92 г. на Съвета е определил размера на допълнителното вносно митническо задължение. Преди да пристъпи към изграждане на своите правни изводи по съществото на спора, административният съд е разяснил механизмът на определяне на митническата стойност на внасяните стоки, въз основа на който е приел, че издаденото решение на митническия орган е незаконосъобразно, тъй като в него не са изложени конкретни мотиви защо при наличие на различни документи, които установяват различна цена на внасяните по ЕАД стоки се дава вяра на тези, които са представени по линия на международното митническо сътрудничество, а не се дава вяра на документите, които са представени от дружеството при подаването на ЕАД. Решението на Пловдивския административен съд е правилно. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а"-"г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. При неоспорена от митническия орган фактура, приложена към процесния ЕАД, настоящият съдебен състав намира, че съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не са налице основания за промяна на декларираната митническа стойност на осъществения внос. С оглед разпределението на доказателствената тежест и при липса на оспорване на писмените доказателства, представени от "Садат" ООД, следва да се приеме, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната. Съдът правилно е приел, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представлява договорната цена и съответно декларираната от жалбоподателя митническата стойност по чл. 29 от МКО. Доказателства в обратната насока не са ангажирани от касатора - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е извършена проверка в счетоводството на вносителя, нито е ангажирана експертиза за установяване осчетоводяване на плащането, а същевременно в подкрепа на твърденията, че декларираната от "Садат " ООД митническа стойност е договорената и реално платена цена са представени допълнително извлечения от счетоводството на дружеството. Те също не са оспорени от касатора и кореспондират с другите приети писмени доказателства, представени при осъществяване на вноса, както и ангажираните доказателства в хода на съдебното оспорване пред АС-Пловдив. Същият правилно е приел, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че декларираната митническа стойност е занижена, в резултат на което е извел и заключението си за незаконосъобразност на оспореното решение. Достигайки до този краен правен извод, решаващият състав е постановил правилно съдебно решение, което не страда от релевираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за осъществена процесуална защита от упълномощения адв. Костов, което видно от представения Договор за правна защита и съдействие от 19.11.2012 г. е в размер на 500 лв. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,