Решение № 3764 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9417/2019 г.

Решение № 3764 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9417/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Водоснабдяване и канализация - Шумен" ООД, подадена чрез юрк. Колева против решение № 115/20.06.2019 г., постановено по адм. д. № 109/2019 г. по описа на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 2/2019/19.02.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" - Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че административният орган не е приложил убедителни доказателства за отнетите водни количества от язовир "Тича", респ. за съответстващата на тези количества дължима парична сума. Счита, че използваните водни количества са измерени посредством несертифицирани устройства. Иска решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" - Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - Шумен е бил АУПДВ, с който на основание чл. 195б от Закона за водите (ЗВ), във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 2 и чл. 194а, ал. 1 и ал. 2 ЗВ, чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чл. 1, т. 1, б. "а", чл. 3, ал. 1, чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 1, т. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., е установено публично задължение за "Водоснабдяване и канализация - Шумен" ООД за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. в размер на 160 476, 08 лв. - главница, дължима ведно със законната лихва, считано от 01.04.2017 г., до окончателното й изплащане. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган по чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗВ и в предписаната от чл. 59, ал. 2 АПК форма и изисквания за съдържание. В административното производство са спазени предвидените в АПК процесуални правила. Съгласно чл. 26 АПК дружеството е уведомено за започване на производството по издаване на акта. Възраженията на дружеството за нарушение на чл. 194б, ал. 4 ЗВ са отхвърлени като неоснователни. По приложението на материалния закон съдът е приел, че размерите на изразходваните количества вода са установени въз основа на изготвените с участие на представител на "Водоснабдяване и канализация - Шумен" ООД констативни протоколи и декларация на дружеството за използвани количества вода за конкретния период. Жалбоподателят не е предоставил други данни за ползваните води по разрешителното за водоползване, освен декларираното от него и установените от служителите на Басейнова дирекция в констативните протоколи. Приел е, че описаните в констативните протоколи и в декларацията по чл. 194б ЗВ данни за отнети водни количества съответстват на посочите в АУПДВ такива. Първоинстанционният съд не е възприел възражението на жалбоподателя относно твърденията, че отнетият воден обем е измерен посредством несертифицирани устройства. Решението е правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Касационните оплаквания са идентични с изложените пред първоинстанционния съд. Страните не спорят, че "Водоснабдяване и канализация - Шумен" ООД е титуляр на Разрешително за водовземане № 003644/03.06.2005 г., издадено от министъра на околната среда и водите за правото на водовземане от повърхностен воден обект - язовир "Тича" с цел на водоползването: питейно-битово водоснабдяване. Язовир "Тича" е комплексен и значим язовир, съгласно Приложение № 1 от ЗВ. Съгласно чл. 53 ЗВ начинът на използване на водите на комплексните и значими язовири по Приложение № 1 от ЗВ се определя в годишен и месечни графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са неразделна част от разрешителното за водоползване". Обосновано съдът е приел, че спорният момент се свежда до това дали отнетото количество водни маси е определено с годни измервателни средства, респективно правилно ли е изчислена дължимата за него такса за водоползване на повърхностни води. Направеното от решаващия съд заключение, че в хипотезата на чл. 194, ал. 2 ЗВ във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ, дължимата такса е на базата на отнетия обем вода, съгласно показанията на измерващото устройство като включва не само реално използвания обем, а цялото количество отнета вода от водните обекти, които дружеството ползва, освен в случаите на водоползване от минерални води, е правилно и се споделя от настоящата съдебна инстанция. Съгласно чл. 194а ЗВ отнетият при водовземането обем вода се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства, като "водовземането" обхваща всички дейности, свързани с отнемането на води от водните обекти /§ 1, ал. 1, т. 7 на ДР на ЗВ/. По делото не е спорно, че въз основа на издадените разрешителни за водоползване "Водоснабдяване и канализация - Шумен" ООД е ползвало установените водни количества, както и обстоятелството че таксите са изчислени на базата на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн., ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 3 от 10.01.2012 г., в сила от 1.01.2012 г., отм., бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г.). Определените по реда на чл. 3, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и във връзка с чл. 8, ал. 1 от Тарифата такси са годишни и се внасят от титулярите на разрешителни за водоползване не по-късно от 31 януари на следващата година, а съгласно чл. 15, ал. 1 от Тарифата, същите е следвало да се заплатят не по-късно до 31 март на следващата година. По делото са приложени констативни протоколи, изготвени от служител на Басейнова дирекция в присъствието на представител на оспорващото дружество и на "Напоителни системи" ЕАД, в които са посочени показанията на измервателните устройства, отчитащи използваните водни маси от язовир "Тича". В тези протоколи са посочени размерът на отнетото водно количество според централното измервателно устройство, размерът на водното количество, отчетено от водомера, измерващ водните маси и размерът на водното количество, отчетено от водомера, измерващ водните маси, ползвани от "Водоснабдяване и канализация - Шумен" ООД, подавани към гр. Шумен и гр. Велики Преслав, както и разпределението между двете "В и К" дружества при констатирани разлики в показанията на главното измервателно устройство и тези, които отчитат водоподаването към всяко едно от дружествата. В тези протоколи липсват констатации за наличие на неизправност в измервателните устройства. Описаните протоколи съставляват официални удостоверителни документи, ползващи се с обвързваща съда материална доказателствена сила и са приобщени към доказателствения материал по делото без оспорване от страните, от което следва, че тяхната доказателствена сила не е оборена в хода на съдебното производство. Същите удостоверяват по безспорен начин, както размера на отнетото водно количество през обсъждания период, така и дължимата такса за водоползване. Наред с изложеното, съдът е обсъдил и приложените уведомителни писма, от които е видно, че посочените измервателни устройства са преминали през първоначални и последващи метеорологични проверки, същите са валидни към процесния период, поради което твърденията на касатора в тази насока, като необосновани и немотивирани следва да бъдат оставени без уважение. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд за дължимост на определения размер на дължимата такса на база количество вода, отчетено чрез измервателни устройства. Правилен е изводът на съда, че констативните протоколи установяват, че размерът на отнетите от "Водоснабдяване и канализация - Шумен" ООД водни количества през 2016 г. е определен с годни измервателни устройства, поради което оспорващото дружество дължи заплащане на такса в размера, посочен в АУПДВ. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, но при липсата на искане за това и на доказателства за сторени такива, разноски не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,