Решение № 33 от 8.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4322/2018 г.

Решение № 33 от 8.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4322/2018 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по член 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба вх. № 12433/23.05.2018 г., подадена от Л. И. К., чрез пълномощника й адвокат Н. К. К., за отмяна на влязло в сила решение от 28.07.2016 г. на Пазарджишки районен съд, постановено по гр. д. № 4325/2015 г. по описа на съда, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между Л. И. К. и А. Д. К. на описаните в решението недвижими имоти, при квоти по 1/2 идеална част за всеки от съделителите. С решение № 92/09.03.2017 г. на Пазарджишки окръжен съд по гр. д. № 89/2017 г. по описа на съда е потвърдено горепосоченото решение на Пазарджишки районен съд. С определение № 92/26.02.2018 г. на Върховен касационен съд, ГК, първо гражданско отделение по гр. д. № 3089/2017 г. по описа на съда не е допуснато касационно обжалване на решение № 92/09.03.2017 г. по в. гр. д. № 89/2017 г. на Окръжен съд-Пазарджик. Молителката твърди, че са налице основанията за отмяна на влязлото в сила решение съгласно предвиденото в член 303, ал. 1, т. 5 ГПК. В молбата се излагат доводи, че поради нередовно призоваване молителката-ответник в приключилото с влязло в сила решение, чиято отмяна се иска, не е могла да присъства в съдебно заседание на 31.05.2016 г., проведено по делото в Пазарджишки районен съд, тъй като с постъпилия писмен отговор на искова молба, ответницата К. -настоящ молител, е посочила пълномощник-адвокат и съответно неговия адрес, но призоваването за първото по делото съдебно заседание е извършено чрез съобщаване на ответницата лично, а не на нейния адвокат. Освен това, съдът не е уважил молбата й и дал ход на делото, като за насроченото следващо съдебно заседание същата не е била уведомена, нито лично, нито чрез упълномощения от нея адвокат. Вследствие на това, молителката била лишена от възможността да участва надлежно в делото и защити правата си-основание за отмяна на влязлото в сила решение по смисъла на член 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответникът по молбата А. Д. К., чрез пълномощника си адвокат В. С. Ц., с депозираното по делото молба-становище, счита молбата за отмяна за неоснователна и същата следва да се остави без уважение, като претендира присъждане на направените разноски по делото. При извършената проверка касационният съд установи следното: Видно от данните по делото пред Районен съд, гр. Пазарджик е била депозирана искова молба от А. Д. К. срещу Л. И. К., заедно с описаните в същата доказателства, като е образувано гр. д. № 4325/2015 г. по описа на съда, с Определение № 234 от 26.01.2016 г. /лист 51 от делото/, съдът е разпоредил на ответницата Л. И. К. да се изпрати препис от исковата молба с приложенията и е дал съответни указания съгласно посочените разпоредби от ГПК, които са били изпратени на ответницата К. на посочения в исковата молба адрес, получени на 29.01.2016 г. от К. К., с отбелязване, че е неин съпруг/лист 53 от делото/. На 1.03.2016 г. по делото е постъпил отговор на исковата молба с вх. № 4296, от Л. И. К., действаща чрез адв. Н. К., както е записано в същата, подписана от адвокат К., без обаче да е приложено пълномощно за същия, нито такова е цитирано, че се прилага с молбата/лист 67 от делото/. С определение от 14.04.2016 г. по делото/лист 69 са приети представените писмени доказателства и е насрочено съдебно заседание за 31.05.2016 г., за което е разпоредено за се призоват страните. За така насроченото заседание на ответницата Л. К. е изпратено съобщение /лист 71/, на същия адрес посочен в исковата молба, тъй като освен, че към писмения отговор липсва пълномощно, с което адвокат К. да е редовно упълномощен от последната, в същия не е посочено, че неговия адрес е съдебен адрес за ответницата К., който е посочен като такъв едва със заявеното с подадената от Л. К. въззивна жалба на 17.08.2016 г срещу постановеното решение на първоинстанционния съд. Съобщението за насроченото първо заседание по делото е връчено на домашния адрес на 20.04.2016 г. на К. К. - съпруг на ответницата. В деня на заседанието 31.05.2016., проведено в 11, 20 часа е докладвана молба от Л. К., действаща чрез адвокат Н. К. /лист 73 от делото/ получена по факс на същата дата в 10, 41 ч., с искане за отлагане на заседанието, по изложените по-горе съображения за връчването на съобщението за насрочването му, което е оставено без уважение, тъй съдът е приел че ответницата е редовно призована и е даден ход на делото. Молителката се позовава на наличие на първото от основанията за отмяна по член 303, ал. 1, т. 5 ГПК-когато страната е била лишена от възможност да участва в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството. Такива са и случаите, когато страна не е била редовно и своевременно призована по делото, за каквото се твърди в настоящата молба за отмяна, вследствие на което на делото е даден ход и е проведено заседание при нередовно призоваване за нея. Тези твърдения са неоснователни и не кореспондират на данните по делото във връзка с връчването на исковата молба и депозирания отговор от ответницата-настояща молителка, посочени подробно по-горе. Напротив, съдът е спазил правилата за връчване на съобщения, съгласно предвидената в член 38 ГПК процедура, като правото на защита на ответницата-настоящ молител не е нарушено, тъй като съобщението за насрочване на посоченото заседание по делото е връчено на адреса й, посочен в исковата молба, на който адрес е получила преди това и препис от исковата молба с приложенията, след която е депозирала и отговора си на исковата молба по делото. С оглед изхода на делото на ответника по молбата А. Д. К. следва да се присъдят поисканите и направени по делото разноски в размер на 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 07.02.2019 г. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд