Решение № 378 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2876/2013 г.

Решение № 378 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2876/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба не Борис Петров Барзов от гр. София против решение № 5937 от 07.11.2012 г. по адм. д. № 10803 описа за 2011 г. на Административен съд - София град. Релевира оплакване за неговата неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявеня иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. Ответникът по касационната жалба - Министерство на вътрешните работи оспорва същата. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. От фактическа страна съдът е приел следното: Борис Петров Барзов от гр. София предявил иск срещу Министерство на вътрешните работи /съгласно молба - уточнение от 29.11.2010 г./ и срещу Столична дирекция на вътрешните работи за присъждане, при условията на солидарност, на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000 лв в резултат на нанесен побой от служители на МВР по време на задържане на и провеждане на процесуално - следствени действия на 26.02.2010 г. в служебно помещение в сградата на 01 РУП - СДВР, заедно със законната лихва върху цитираната сума от датата на увреждането до окончателното й изплащане. В исковата молба е изложено, че на 26.02.2010 г. е издадена заповед № 392 от полицейски орган при 01 РУП СДВР, след което ищецът е отведен в сградата на управлението . След пристигането в сградата, в служебно помещение, на ищеца бил нанесен побой от две униформени лица, в резултат на което той получил травматични увреждания - оток, кръвонасядане и охлузване на долния клепач на дясното око и дясната страна на лицето и травматична руптура на лява тъпанчева мембрана. В отговора на исковата молба ответникът и обяснил, че на 25.01.2010 г., че при проверка на водача на МПС от полицейски служители същите установяват, че водачът му е във видимо нетрезво състояние като същевременно отказва да представи документ за самоличност. Поканен да даде проба за установяване съдържанието на алкохол, той не реагира. Докладват писмено, че проверяваният лъха силно на алкохол и се държи грубо и арогантно със служителите. Водачът е отведен в 01 РУП - СДВР, където е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР в добро физическо състояние. Първият служител е докладвал писмено, че когато пристъпил към извършване на личен обиск на ищеца., той оказал съпротива и буйствал, поради което срещу него са използвани физическа сила и помощни средства - белезници. В декларация за запознаване с правата му, ищецът изрично отразил, че няма здравословни проблеми и не желае медицински преглед от лекар. На задържания е бил съставен АУАН № 936104, на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и му е издаден талон за медицинско изследване. Откаран е в 01 МБАЛ, където отказва да даде кръвна проба. Образувано е Бързо производство ЗМ 762/10 г., по описа на 01 РУП-СДВР, пр. пр. № 3546/2010 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 343б НК. На 26.02.2010 г. в 02,30 ч. полицейски орган при 01 РУ - СДВР, издава заповед за задържане № 392 спрямо ищеца с правно основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР и фактическо такова - употреба на алкохол. По същото време полицай при група "Отрезвител" СДВР издава и заповед № 330 за настаняването на ищеца в заведение за отрезвяване поради употреба на алкохол и нарушаване на обществения ред. Според докладна записка от 26.02.2010 г. за задържане на лице за управление на МПС след употреба на алкохол и осуетяване на полицейска проверка от на полицай. Съгласно докладна записка от на служителя в група "Отрезвител" ООП - СДВР от 26.02.2010 г. в 04,50 ч. ищецът му е бил предаден без видими травми. Според медицинско удостоверение № 68/10 при УМБАЛ София, при прегледа на 27.02.2010 г. ищецът се оплаква от шум в лявото ухо, а обективното му състояние е наличие на оток, кръвонасядане и охлузване на долния клепач на дясното око и дясната страна на лицето, в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и съответстват на описанието на начина, по който са получени, посочено от молителя. От допълнително заключение, отразено в амб. книга № 2423/27.02.2010г на спешен УНГ кабинет при УМБАЛ "Царица Йоана", София след направена отоскопия на Барзов се установява перфорация с неправилни ръбове, руптура на тъпанчева мембрана в резултата от въздушна струя, която е създадена при нанесен удар с отворена ръка в областта на ушната мида, която травма отговаря по време на посоченото от пациента. по делото са разпитани свидетели, приета е и съдебно-медицинска експретиза. По делото са изслушани свидетели, приета е и съдебно-медицинска експретиза, според която медицинската документация показва, че ищецът е имал кръвонасядане на долния клепач на дясното око, малко охлузване във вътрешния край на дясната ябълчна област и травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на лявото ухо. Съгласно заключението уврежданията са в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, като специално травматичното разкъсване на тъпанчевата мембрана се получава при нанасяне на удар с плесник в областта на ушната мида и вследствие на получената въздушна струя е напълно възможно да настъпи разкъсване на мембраната. В случаите, когато не се налага оперативно лечение, на травматичното разкъсване на мембраната, а в конкретния случай няма изследване за установяване намаляване на слуха с лявото ухо, се приема, че пострадалият е получил временно разстройство на здравето, неопасно за живота му. Описаните в медицинското - кръвонасядане и умерен оток на клепача на дясното око и малкото охлузване на кожата, са му причинили болка и страдание. В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че данните в медицинските документи показват тенденция на зарастване на разкъсването и че няма да има сериозни последици за пострадалия в бъдеще. Предвид разкъсването на тъпанчевата мембрана, периодът на зарастване е не по-малко от 1 месец. Останалите увреждания са в смисъл на болка и страдание и възстановяването им е до 10 - 15 дни без да оставят някакви увреждания впоследствие. Въз основа на анализ на събраните доказателства съдът е достигнал до извод, че ищецът не е доказал противоречащи на императивни правила фактически действия на органи, принадлежащи на структурата на СДВР, още по - малко уврежданията да представляват пряка последица от незаконни действия на полицейските служители. Въпреки че съдът, въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза да приема, че действително ищецът е претърпял описаните подробно в медицинските документи увреждания, които се получават в резулатат на удар, според съда по делото не се установява с точност кога са получени. Прегледите в двете лечебни заведения датират от 27.02.2010 г., а ищецът е освободен от 01 - РУП на 26.02.2010 г. привечер. Поради това съдът приема, че ищецът не изпълни доказателствената си задача да установи, че уврежданията, отразени в медицинската документация и потвърдени в заключението на СМЕ са получени по време на задържането му в 01 РУП - СДВР или в отрезвителя и че между тях и конкретни противоправни фактически действия на полицейски орган е налице причинна връзка. Изводът на съда е, че след като по делото не се доказва безспорно болките и страданията на ищеца, дължащи се на разкъсване на тъпанчевата мембрана да са причинени от полицейските органи по време на престоя му в 01 РУП - СДВР, фактическият състав на деликтната отговорност е недоказан. Така постановеното решение е необосновано, постановено е при неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е изпълнил процесуалното си задължение да установи всички факти от значение за спора, като за целта обсъди всички доказателства, приети по делото. Съдът е бил длъжен в хода на процеса да извърши анализ на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, тъй като само така се установят фактите и връзките между фактите. Видно от мотивите на съдебния акт съдът е обсъдил единствено доказателствата, писмени и гласни изходящи от ответника, обяснил е, че им дава вяра по причина на техния официален характер. Обосновал се е и с назначената и приета съдебно-медицинска експретиза, а от доказателствата, представени от ищеца е обсъдил само официалните документи, но не обстоятелствата, установени с гласни доказателства, въпреки, че те не са били оборени от насрещната страна. По делото не е обсъден въпросът за връзката между установените факти, обстоятелството кога във времето са се случили тези факти и до какви логически изводи водят. Задължение на съда в хода на процеса е да обсъди всички факти когато са от значение за спорното право, да даде квалификация на доказателствата за тях - дали те са установени с преки или косвени доказателства. Съдът е приел като доказателство медицинска документация относно здравословното състояние на ищеца, от която по безспорен начин се установява увреждане на здравето в резултат от понесени удари В случая, видно от мотивите на съдебното решение съдът се е обосновал единствено с липсата на преки доказателства за увреждане по време на задържането но поделение на МВР и с липсата на доказателства дали това се е случило в периода между освобождаването на лицето - привечер на 26.02.2010 г. до момента на прегледа на 27.02.2010 г. Въпросът обаче е могъл да бъде изяснен ако показанията на свидетелката Самсорова, даваща сведения за външния вид и състоянието към момента на освобождаването на ищеца, времето на освобождаване и момента в който ищецът е бил прегледан за първи път от лекар, бяха обсъдени. Тези доказателства не са били обсъдени, въпреки че са събрани, не е посочено и дали те са достоверни или се оборват от други доказателства, приети по делото. Като не се сторил това съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а правният му извод за липса на доказаност на исковата претенция поради липса на елементи от фактическия състав на отговорността е необоснован. Предвид изложеното, решението е неправилно на основанията посочени в чл. 209, т. 3 от АПК, и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда . Мотивиран от горното, Върховният адимнистративен съд