Решение № 7904 от 15.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5347/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Б. Ш., гражданка на Сирия, лично и като законен представител на малолетното си дете Д. Б. Н., чрез адв. Данова, срещу Решение 3047/28.03.2025 г., постановено по адм. д. 444/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 1517/12.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при МС. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че с оглед разказаната в административното производство и пред съда бежанска история, решаващият състав неправилно е приел, че за жалбоподателката и малолетното й дете не се установява наличие на визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут. Не са съобразени твърденията на кандидатката, че са налице опасения и реални страхове за живота и сигурността й, както и на малолетното й дете, а и затова което [заличен текст]. Сочи се, че личното и общественото им положение попада в рискова група и в тази връзка съдът не е съобразил, че териториално обособената вътрешна закрила на практика не е достъпна за тях. Оспорен е и изводът на съда, че спрямо кандидатите не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. В тази връзка се сочи, че актуалната обстановка в Сирия ясно сочи, че спрямо жалбоподателите е налице опасност от преследване при евентуалното им завръщане в страната. Не е съобразено, че страната по произход продължава да е засегната от нападения и насилие, от широкомащабно вътрешно разселване, от взривни военни остатъци, покрили много части на страната, от опустошена икономика и мащабна хуманитарна криза. Макар и обсъден най-висшият интерес на детето, с оглед крехката му възраст, той не се явява приложен на практика, защото отказа за предоставяне на закрила за едно малолетно дете, бягащо от войната заедно с майка си, категорично не може да бъде в негов интерес. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и на процесния административен акт. В съдебно заседание касационната жалбоподателка, лично и чрез адв. Димитрова, моли за отмяна на съдебното решение и на процесния административен акт, като твърди, че в случая не е съобразена действителната обстановка в Сирия, както и обстоятелството, че в страната са налице гонения и преследване на [заличен текст], именно поради което тя и семейството й са напуснали страната. Ответникът - председателят на ДАБ, чрез юрисконсулт Хичовски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е било Решение 1517/12.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 ЗУБ и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ, на М. Б. Ш., гражданка на Сирия, лично и като законен представител на малолетното й дете - Д. Б. Н., е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и на приложимите административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд е споделил извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на бежански статут на кандидатката и детето й. От същата не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Изложените мотиви за напускане на страната по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Чужденката не е заявила спрямо нея да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната й по произход - Сирия. Не твърди в страната си на произход да е заплашвана лично, спрямо нея или детето й да е упражнявано физическо насилие, или да е била обект на репресии. По отношение на актуалната обстановка в Сирия, съдът като се е позовал на информация от общодостъпни източници за общото положение в страната и справки от 14.03.2025г. и от 03.02.2025г., изготвени от дирекция "МД" при ДАБ, е приел, че въпреки настъпилите нови обстоятелства не е налице съществена промяна в обществено-политическия живот в Сирия, която да рефлектира пряко върху гражданите й, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в Сирия са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията от различните информационни източници не сочи към датата на постановяване на съдебното решение в Сирия да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Съдът е отрекъл и наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденката и детето й, като е съобразил, че от нея не се твърди в държавата по произход да е изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 ЗУБ. Формиран е извод, че в случая не са установени тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в Сирия, в т.ч. и такива, посочени в Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07. Визираните хипотези в решението на СЕС не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателката, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на Сирия е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещата закрила, върната в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността й. Въз основа на информацията в приложените по делото справки съдът е приел, че в периодите преди и около изготвянето им в Сирия са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било явно по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната. Формиран е извод, че е налице подобряване на общата обстановка в Сирия. Поемането на държавната власт в страната от нови субекти не променя положението в негативна насока, доколкото от данните става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в Сирия са по-скоро положителни и към днешна дата продължава да се работи активно за възстановяване на реда в страната. При тези съображения е формиран извод, че за оспорващата и детето й не се установява наличие на предпоставките по чл.9, ал.1, т. 3 ЗУБ, нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява и да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателката, вследствие на събития, настъпили след напускане на държавата по произход (чл.9, ал. 3 ЗУБ). Съдът е приел, че в случая най-висшият интерес на детето, кандидат за закрила, е защитен - административното производство е проведено с участие на представители на отдел Закрила на детето" при дирекция СП", гр. Харманли. Административният орган е обсъдил доказателствата, относими към изискванията да бъде защитен най-добрият интерес на детето, но съпоставени с приложимите за хуманитарен статут норми, правилно е преценено, че тези доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че са налице предпоставките за предоставяне на такъв статут. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на съдебния акт не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, налагащи отмяната му. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от решаващия състав, който е обсъдил всички установени по делото и относими към спора факти и обстоятелства, като правилно е приложил материалния закон. Неоснователно е касационното оплакване, че административният орган и съдът не са подходили индивидуално към процесния случай. Както в административния акт, така и в обжалваното съдебно решение, е налице подробно обсъждане както на конкретната бежанска история на кандидатката, така и на актуалната обстановка в Сирия към датата на постановяването им. Правилен е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставките, предвидени с нормата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. В хода на административното производство търсещата закрила не е заявила наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. При проведеното интервю е посочила, че е напуснала Сирия поради страх от войната, но не и конкретни основателни опасения от преследване. Напротив, кандидатката изрично е заявила, че спрямо нея не е оказвано насилие, не е арестувана или задържана, не е ставала пряк свидетел на военни действия и боеве между враждуващи сили. Във връзка с твърденията на процесуалния представител на касатора за уязвимото й положение с оглед [заличен текст] етническа принадлежност, следва да се посочи, че при проведеното интервю чужденката изрично е заявила, че градът, в който е живяла Манбидж, е под [заличен текст] управление. Същевременно, твърденията на М. Б. Ш. в първоинстанционното производство за изселване на семейството, за бомбардиране на жилището им и за това, че е била свидетел на управлението на ДАЕШ и на Свободната армия, изцяло противоречат на заявеното по време на интервюто в хода на административното производство. Тогава лицето е заявило, че е родено и живяло в гр. Манбидж, където продължават да живеят родителите, сестрите и брат й, като липсват каквито и да е твърдения за изселването им. Изрично е заявила, че спрямо нея и семейството й не са били отправяни заплахи и не са били преследвани по каквито и да е причини. Следователно, изложените пред административния съд твърдения са нови и вероятно с цел обосноваване необходимостта от закрила. В случая не се установява чужденката и детето й да са били принудени да напуснат Сирия и поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, както правилно е приел административният съд. В процесния административен акт, както и в обжалваното съдебно решение, е налице подробно обсъждане на ситуацията в страната по произход и е формиран обоснован извод, че спрямо М. Б. Ш. и малолетното й дете не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Правилно е позоваването на съда на постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съобразно разрешението, дадено с посоченото решение на СЕС, съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещата закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко спрямо нея и детето й. Изцяло се споделя приетото от административния съд относно ситуацията в Сирия, както и изводът, че в случая не е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Правилен е и изводът на съда, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната по произход на чужденеца, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да се наруши принципа non refoulement - забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. Съответно, заявените касационни оплаквания в тази насока са неоснователни. В случая необходимостта от защита на най-висшия интерес на непълнолетния кандидат за закрила е обсъдена от административния орган и от съда. Според чл. 6а ЗУБ, преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето /ЗЗкД/, като по аргумент от препращащата разпоредба на § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ, във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ЗЗкД, най-добрият интерес на детето е преценка на: а/ желанията и чувствата на детето; б/ физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в/ възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г/ опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д/ способността на родителите да се грижат за детето; е/ последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж/ други обстоятелства, имащи отношение към детето. Същевременно, най-добрият интерес на детето не е въведен от законодателя като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, нито е определен като условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС, поради което не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, при липса на материалноправните предпоставки за предоставяне на такъв вид закрила, предвидени от българския и европейския законодатели, както в случая. В хода на административното и съдебното производства са съобразени интересите на детето, като е назначен служебен защитник, представлявал чужденеца пред ДАБ и съда. Съобразно изискването на чл. 15, ал. 6 ЗЗкД е уведомена компетентната дирекция "Социално подпомагане", изготвен е социален доклад за положението на детето и при интервюирането му е присъствал социален работник. Обстоятелството, че кандидатите в случая са лица от уязвима група по смисъла на § 1, т. 17 ДР на ЗУБ не представлява самостоятелно и задължително основание за предоставяне на закрила при липса на материалноправните предпоставки за предоставяне на такава, предвидени от българския и европейския законодатели. По гореизложените съображения, решението следва да бъде оставено в сила, като постановено в съответствие с материалния закон и при обоснованост на правните изводи. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,