Решение № 207 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8469/2012 г.

Решение № 207 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8469/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" към община Бургас, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Ефтим Марев, срещу решение № 801 от 19.05.2012 г. по адм. дело № 1547/2011 г. на Административен съд - Бургас. С посоченото решение съдът е отменил Акт за установяване на задължение по декларация № 70-Л-55.34 от 20.05.2011 г., издаден от главен специалист - ревизии в отдел "КРДПС" при община Бургас, потвърден с решение № 70-Л-55.34 от 14.06.2011 г. на директора на МПДТР към община Бургас, като незаконосъобразен. С оспорения пред първоинстанционния съд акт са установени задължения на търговското дружество "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД за такса битови отпадъци за извършена услуга "Поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" в размер на 67,30 лв. за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г., по подадена на основание чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ (отм.) декларация № М0002339/09.01.2007 г. относно - сграда КПП. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което жалбата на дружеството да бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД, гр. Варна, чрез процесуалния си представител юркисконсулт Станка Ангелова, в писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставен в сила обжалваният съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност пред Административния съд - гр. Бургас по реда на чл. 145 и сл. от АПК е Акт за установяване на публично общинско вземане № 70-Л-55.34 от 20.05.2011 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК от орган по приходите при община Бургас. С оспорения акт са установени задължения за "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД в качеството му на концесионер на Летище Бургас за внасяне за такса за услуга "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" в размер на 67,30 лв. за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г., по отношение на имот представляващ сграда - /КПП/, описан в декларация № М0002339/09.01.2007 г., подадена на основание чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ (отм.). При оспорването му по административен ред същият е потвърден с решение № 70-Л-55.34 от 14.06.2011 г. на директора на Дирекция "МПДТР" към община Бургас. При оспорването пред първоинстанционният съд, същият е отменил процесния акт след съвкупната преценка на доказателствата по делото - приетите и неоспорени експертизи, свидетелските показания и представените писмени доказателства. Съдът е стигнал до извода, че дейността "поддържане чистотата на територията на Летище Бургас" в това число сгради, съоръжения, писти, паркинг и градинки около сградите, са извършвани от лица, наети от дружеството за негова сметка, а не от община Бургас. Посочил е, че консорциум "Титан Бургас" е нает от Община Бургас да извършва дейностите по сметосъбиране и почистване в района на кв. Сарафово, но няма данни да е извършвал дейност и на територията на летището и около нея. Обстоятелството, че със заповед № 3015/28.10.2010 г. на кмета на община Бургас са определени границите на районите на територията на общината, включени в системата на организирано поддържане на чистотата през 2011 г., не е достатъчно да се направи извода, че услугата е извършена реално. Като допълнителен аргумент за недължимост на таксата за услугите по опазване чистотата на обществените територии съдът е посочил и наличието на основанието по чл. 71, т. 2 от ЗМДТ. Позовал се е и на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, от което е установил, че макар територията на летище Бургас да е урбанизирана територия, същата не е част от населеното място - квартал Сарафово. Посочил е, че границата между Летище Бургас и кв. Сарафово е път от републиканската пътна мрежа Бургас - Варна. Този факт е обосновал извода на съда, че територията на Летище Бургас не е част от населено място и в този смисъл не е част от квартал Сарафово, поради което не е и от категорията населени места, включени в заповед № 3015/28.10.2010 г. на кмета на община Бургас. Установил е също, че в план - сметката на община Бургас, приета за 2011 г., нямало предвидени мероприятия и дейности за поддържане на чистотата на територията конкретно на летище Бургас, а предвиждала само обобщени прогнозни дейности. По съображения в този смисъл е приел, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Така постановеното решение е правилно. Административният съд - Бургас е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на преценката на относимите за настоящото производство факти е изложил обосновани изводи, които изцяло се възприемат от настоящата инстанция. Съдът правилно е изяснил спорния за настоящото производство въпрос, свеждащ се до това, реално ли е осъществявана услугата "Поддържане на чистота на териториите за обществено ползване" по отношение имота на дружеството - ответник в настоящото производство. Административният съд е анализирал разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ, която определя, че за услугите по събирането, извозването и обезвреждането на депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на честотата на териториите за обществено ползване на населените места, се заплаща такса, като размерът на същата е определен в чл. 66 от същия закон за всяка услуга поотделно. Условията, при което не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл. 71 от ЗМДТ и съдът е обсъдил и това обстоятелство. От тълкуването на разпоредбата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ следва изводът, че такса за поддържане на териториите за обществено ползване не се дължи, когато услугата не се предоставя от общината. При правния анализ на относимите за настоящото производство правни норми и предвид разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК административният съд правилно е приел, че в тежест на административния орган е да докаже, че е предоставил и извършвал услугите, за които претендира заплащането на съответните такси. Фактът, че община Бургас е чистила територията на кв. Сарафово, не означава, че е била чистена и територията на Летище Бургас, която е извън обхвата на тази територия. От представените по делото пътни листове и протоколи за извършена работа не е доказано, че в района на летището са извършени мероприятия по поддържане на чистотата. Този извод не може да се направи и по приложената по делото декларация за определяне на битови отпадъци, като доказателство, че Община Бургас обслужва този район. Съдът е посочил, че от представените протоколи за извършена работа от консорциум "Титан Бургас", нает от Община Бургас, дейностите по сметосъбиране и почистване са извършвани в района на кв. Сарафово, но не и на територията на летището и около нея. Предвид липсата на доказателства за реално извършване на услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в района на летище Бургас от страна на общината, както и при липсата на доказателства за това, че територията на летището изобщо е включена в районите, посочени в заповед 3015/28.10.2010 г. на кмета на община Бургас, то правилен е изводът на съда за недължимост на таксата за процесния имот - хале, самостоятелни стълби. Както правилно е посочил административният съд, твърдението, че територията на летище Бургас е част от квартал Сарафово и поради тази причина, следва да се приеме, че заповедта на кмета на гр. Бургас включва и тази територия, не е достатъчно да обоснове дължимост на таксата, а е необходимо доказване на реалното й предоставяне, което в случая не е установено. От друга страна, не са налице и доказателства, че територията на летище Бургас, макар и урбанизирана територия по смисъла на ЗУТ, е част от населеното място. В този смисъл е и заключението на вещите лица по допуснатата комбинирана съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертиза, където е посочено, че територията на летище Бургас не е част от населеното място и не е част от кв. Сарафово, тъй като границата между летище Бургас и кв. Сарафово е ПИ с идентификатор 07079.1.933 и е път от републиканската пътна мрежа Бургас - Варна. По изложените съображения първоинстанционният съд обосновано е приел, че установените по делото факти сочат, че през периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. община Бургас не е предоставяла услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места" по отношение територията на Летище Бургас и в частност около сградата, описана в процесната декларация, поради което на основание чл. 71, т. 2 от ЗМДТ не следва да се събира такса за нея и оспореният акт правилно е отменен. В касационното производство не се установиха твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на Върховния административен съд по аналогични случаи, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и предвид изричната претенция на пълномощника на ответника по касация, община Бургас следва да бъде осъдена да заплати на търговското дружество юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,