Решение № 1787 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11646/2008 г.

Решение № 1787 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11646/2008 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената от Красимир Владимиров Сребров, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Дервента - Красимир Сребров" със седалище в гр. Търговище и адрес на управление: ул. "Република" № 12, ет. 2, ап. 4, чрез процесуалния му представител адв. Попова касационна жалба срещу Решение № 1060/18.07.2008 г. на Варненския административен съд, постановено по адм. д. № 525/07 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 2560748/ 5.02.07 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Търговище, потвърден с решение № 163/06.04.07 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, обсъждайки реалността на доставките, съдът е изместил предмета на спора. Потвърждавайки РА на основания, които не са изложени в него, той е допуснал съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на жалбоподателя. Неправилен е и изводът на съда, че от събраните по делото доказателства не може да се приеме за доказана реалността на сделките. Претендира се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд или постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП - не изразява становище по същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 2560748/05.02.07 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Търговище, потвърден с Решение № 163/6.04.07 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, с който на осн. чл. 65, ал. 4, т. 4 и чл. 64, т. 2 и т. 3 от ЗДДС (отм.) е отказано право на приспадане на данъчен кредит на ревизирания данъчен субект в общ размер 11 952 лв. за данъчния период м. юни 2004 г. по фактури, издадени от "Никома" ЕООД. В ревизионния доклад и в ревизионния акт е прието, че доставчикът не е представил справка за стоковия поток, не е представил документи за придобиването на стоките от предходен доставчик, нито хронологични ведомости (синтетични и аналитични) на сметките от група 30, отразяващи придобиването и изписването на стоките, както и складови и транспортни документи. В подадената декларация от управляващия и представляващ дружеството-доставчик е посочено, че предмет на доставките са услуги, което не отговаря на истината. Същите имат за предмет доставки на стоки (кабели). Съдът е обсъдил приетата по делото ССЕ, според която, след проверка в счетоводството на доставчика е установено начисляването на данъка по процесните фактури на осн. чл. 55, ал. 6 от ЗДДС. След проверка в счетоводството на жалбоподателя вещото лице е установило, че ЕТ е реализирал приходи от охранителна дейност на множество обекти. Стоките-предмет на фактурите са осчетоводени директно като вложени материали по сметка 601 "Разходи за материали", аналитична партида 5 "Техника". В мотивите на съдебното решение е посочено, че заключението на вещото лице установява движението на материалите по счетоводните сметки на жалбоподателя и влагането им в производствена дейност, но то не доказва обстоятелството, че посочените в процесните фактури стоки са доставени именно от доставчика "Никома" ЕООД. Липсват доказателства за извършено плащане по фактурите, приемо-предавателни протоколи, доказателства за извършен транспорт и доказателства за записването и изписването на тези стоки по стоките сметки на доставчика. Решението е правилно. Неоснователен е доводът на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение. Още в ревизионния доклад и в ревизионния акт органът по приходите се е позовал на разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.), изискваща наличие на облагаема доставка, по която данъкът е начислен. Обсъдено е непредставянето на документи, необходими именно във връзка с доказването на наличието на реално осъществени доставки. Правилно съдът е посочил в мотивите на своето решение, че в мотивите на решението на Директора на Дирекция "ОУИ" отново са изложени доводи за недоказване извършването на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). С оглед на изложеното, не може да се приеме, че съдът е отменил РА на основание, което не е посочено в РА и по този начин е нарушил правото на защита на жалбоподателя. Още повече, че поставянето на втората задача на вещото лице по назначената ССЕ цели именно доказване на реалността на извършените доставки. ССЕ в нейната втора част е правилно преценена от съда. При разпита на вещото лице в с. з. от 26 май 2008 г., то не е дало категоричен отговор на въпроса може ли да се приеме, че именно описаните по вид и количество стоки във фактурите, издадени от "Никома" ЕООД, са посочени в стоковите разписки за получени материали на различните обекти на жалбоподателя. След като е извършена проверка на счетоводните документи на доставчика в неговото счетоводство и след като в мотивите на РА органът по приходите е приел, че за да се докаже, че действителното стоките по фактурите са доставени от посочения доставчик, е необходимо да се проверят стоковите му сметки, завеждането и изписването на стоките по тях, жалбоподателят е следвало да постави задача и в този смисъл на вещото лице. Що се отнася до липсата на фискални бонове към фактурите, което обстоятелство първоинстанционният съд е обсъдил, същите можеше да бъдат представени от жалбоподателя и заедно с касационната му жалба в касационното производство като доказателства за извършено плащане. С оглед на така изложените съображения, решението на АС - Варна, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение