Решение № 3209 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12673/2020 г.

Решение № 3209 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12673/2020 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от А. Благоева, чрез пълномощник - адв. Н. Митов, против решение № 3967 от 17.07.2020 г. постановено по адм. дело № 11236/2018 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: главен архитект на Столична община /СО/, чрез пълномощника му - юрисконсулт Механджиева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът: [фирма], [населено място], чрез процесуалния му представител - адв. Тотев, оспорва касационната жалба, по съображения подробно изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред АССГ е Заповед № РА50-579 от 06.08.2018 г. на гл. архитект на СО, с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР за кв. 12, м. "Цариградско шосе 7-ми км. ", р-н Младост, СО, като от УПИ IV се създават нов УПИ V-9670 за "ОО" и УПИ IV- "за обслужване", както и проект за изменение на ПУП-ПЗ само за нов УПИ V-9670, предвиждащ сграда, свободно и високо застрояване, с общественообслужваща функция, съответстваща на предназначението на новия УПИ за "ОО". Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото е установил, че жалбата на [фирма] е допустима, но неоснователна. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на формата по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, на административнопроизводствените правила и е в съотвествие с материалния закон и целта му. Отчел е, че проектът за изменение на ПУП-ПРЗ е на основание влязла в сила заповед от 27.04.2015 г. на гл. архитект на СО по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с която е допуснато изработването му. Взел е предвид, че изменението на ПУП-ПР е на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради това, че след попълване на кадастралната основа през 2004 г. с имот пл. № 1019 и влизане в сила на новата КККР през 2011 г., регулационните граници на УПИ IV, кв. 12, по действащия план на [населено място] за м. "Цариградско шосе 7 км. " не съответстват на имотните такива. По отношение на ПУП-ПЗ е направил изводи, че изменението засяга само нов УПИ V-9670, като предвидената с проекта висока сграда, в режим на свободно застрояване, съотвества на ОУП на [населено място] и на устройствените показатели за застрояване за УЗ "Смф", при спазване на отстоянията от нея до страничните регулационни линии по чл. 35, ал. 2 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на заповедта е изменение на ПУП-ПРЗ засягащо ПИ с идентификатор накрая 1019, включен в площа на УПИ IV, кв. 12 по действащия план на [населено място] от 1998 г. От данните по делото е установено, че за първи път този имот е нанесен в кадастралната основа към плана със заповед от 2004 г. /стр. 46/, а през 2011 г. е одобрена КККР на [населено място], в която имот 1019 е заснет по същия начин, както КП от 2004 г. Съгласно ЗУТ поземлените имоти се урегулират с ПУП, като вътрешните им регулационни линии съвпадат с имотните граници - чл. 15, ал. 1, вр. чл. 17, ал. 1. Разминаването на регулационните с имотни граници на поземления имот по влязлата в сила кадастрална карта, е основание за изменение на плана за регулация по отношение на това УПИ, за което е отреден този имот. Изменението е на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, доколкото това разминаване между регулационни и имотни граници е по действащ ПУП-ПР, в случая по плана от 1998 г. В този смисъл и при правилно приложение на закона са изводите на съда, че изменението на процесния ПУП-ПР, чрез обособяване на нов УПИ V за имот с проектен идентификатор накрая 9670, е на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. За приложението на тази разпоредба е необходимо наличието на следните предпоставки: наличие на изменен кадастрален план или одобрена КК, за имоти в урегулирана територия; имотните граници на които имоти да не съвпадат с регулационните; В случая е установено, че имотните граници на ПИ 1019 /нов 9670/, не съвпадат с регулационните на УПИ IV, което налага изменението на ПУП-ПР, на посоченото правно основание. С одобряването на оспорения проект, за поземлен имот 1019 се отрежда нов УПИ V за "ОО", по имотни граници, като регулационната граница между новия УПИ V и съседния му УПИ IV-44, минава по имотната граница на имоти 9670 и 44. Установено е също, че отреждането на новия УПИ V за "ОО", отговаря на предвижданията на ОУП за зона "Смф". Изменението на ПУП-ПР не засяга правата на касатора върху съседния УПИ IV, тъй като не променя предназначението му, а само изменя регулационната му граница от северозапад в съответствие с имотната на ПИ 44 с ПИ 9670. При липсата на основания за незаконосъобразност на заповедта в тази й част, жалбата е отхвърлена правилно. Решението е правилно и по отношение изменението на ПУП-ПЗ, засягащо новообразуван УПИ V. Установено е от съда, че проектът предвижда застрояване на висока 6 ет. сграда за обществено обслужване, с подземни гаражи, свободно. Видно от графичната част на заповедта /стр. 36/, сградата отстои от страничната регулационна линия на УПИ IV на 4 м, от улично. регулационните линии на СЗ и ЮЗ - на 3, 03 м и на 9 м., което отговаря на изискванията на чл. 35, ал. 2 ЗУТ. Предвидените параметри на застрояване-плътност, интензивност и минимална озеленена площ, както и височина, отговарят на параметрите за съответната УЗ - "Смф" по ОУП на СО, а именно: 60%, 3. 5 и 40% и Н-29, 5 м. Споделят се и изводите на съда за спазване на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, а именно че предвижданията на плана са икономично осъществими. Предвидените гаражи на две нива, са в рамките на имота, в съотвествие с чл. 43, ал. 1 ЗУТ. Поради това неоснователни са оплакванията на касатора за липса на мотиви в заповедта по отношение основанието за изменение по чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Правното основание се извлича от фактическите обстоятелства, посочени в заповедта. В случая всички факти и обстоятелства, съдържащи се в заповедта, обосновават правно основание за изменение на ПУП-ПР по чл. 134, ал. 2, т. 2, а не ал. 1, т. 1 ЗУТ, а за изменение на ПУП-ПЗ - чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ - по съгласие на собственика. Грешното или неточно правно основание, посочено от органа не ангажира съда, дотолкова доколкото съдът е длъжен сам да го определи, въз основа на изложените факти. Неоснователно е и оплакването за наличие на намалени отстояния между предвиденото застрояване в УПИ V и имота на касатора през улица. При допуснати намалени отстояния в плана за застрояване, органът е длъжен да посочи това и изложи мотиви относно приложението на чл. 36 ЗУТ. В случая видно от съдържанието на заповедта и графичната й част, такива данни не се съдържат. В този смисъл е и заключението на СТЕ на въпрос № 2. Оплакването за затруднен транспортен достъп е неотносимо, поради това, че процесното ИПР и ПЗ не засяга съществуващите улици. От изложеното следва, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника [фирма] следва да се присъдят разноски за касационната инстанция, в размер на 920 лева заплатено адвокатско възнаграждение, видно от договор за правна защита - стр. 18 и списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение