Решение № 2948 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15214/2008 г.

Решение № 2948 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15214/2008 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 21.10.2008 г. по адм. д. № 141 от 2007 г. Добричкият административен съд е отхвърлил жалбата на Веско Великов, едноличен търговец от Добрич против решение № 8 от 13.04.2007 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Добрич и потвърденото с него разпореждане № 23 от 26.02.2007 г. на началника на отдел "КПК", с което е наредено да възстанови паричното обезщетение, което неоснователно е изтеглил и получил от ДОО през периода, когато е бил във временната нетрудоспособност. в размер на 791,68 лв. ведно с лихви за 244,81 лв. Против това решение на административния съд Веско Великов, ЕТ е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд след като е констатирал, че трудовият договор, който Веско Великов, ЕТ (касатор в това производство) е сключил с назначения от него прокурист, който да управлява фурмата му, е приел, че касаторът не е има право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност, поради което неоснователно е получил такова обезщетение. Това становище на административния съд е правилно. Едноличният търговец упражнява трудова дейност самостоятелно и внася осигурителните вноски по съответния ред. Ако едноличният търговец не упражнява лично трудова дейност, той упълномощава друго лице да управлява фирмата му. Очевидно е, че едноличният търговец не може да бъде нает по трудово или гражданско правоотношение в собствената му фирма. Едноличният търговец не може да сключва сам със себе си трудов или граждански договор. От обстоятелството, че такъв договор е бил сключен между едноличния търговец и прокуриста на неговата фирмата не следва друго. Прокуристът на едноличния търговец не може да бъде негов работодател. При това положение едноличният търговец няма право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност в качеството на работник в своята фирма. Това е така, защото едноличният търговец като самоосигуряващо се лице, не може да бъде наето на работа лице в фирмата си. Правилно е преценено от административния съд, че е налице присъдено нещо по отношение на прогласения за нищожен от съда трудов договор на касатора, сключен с назначения от него прокурист и този въпрос не може да бъде пререшаван в това производство. Касаторът не може да поставя на пререшаване на спора за действителността на трудовия договор, разрешен с решение на съда, което е задължително за страните. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно, следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,