Решение № 10458 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1878/2011 г.

Решение № 10458 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1878/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 87 от Закон за убежището и бежанците. Образувано е по жалбата на Патрик Ликунда, гражданин Демократична република Конго, род. На 14.06.1981 г. в гр. Киншаса против решение № 557 от 17.12.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което по молбата му № 1731/12.01.2011 г. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърди се в жалбата, че решението на административния орган е нищожно въз основа на чл. 177, ал. 2 АПК - противоречи на влязло в сила решение № 12832/2.11.2010 г. на ВАС, по адм. дело № 5006/2010 г. Поддържа и оплакване за нарушение за административнопроизводствените правила и материалния закон, изразяващи се в необсъждане на обстановката в страната по произход и краен извод относно липса на основания за предоставяне на закрила. Моли за отмяната на решението. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, адресат на обжалвания индивидуален административен акт, с пряк и личен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане по същество. С оглед събраните по делото доказателства, Върховният административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбоподателят Патрик Ликунда е пристигнал нелегално в Република България през м. ноември 2004 г. Молбата му № 1731/12.01.2011 г. е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. Три от предходните четири производства са приключили с влязъл в сила отказ на председателя на ДАБ да предостави закрила на Ликунда по реда на ЗУБ. Четвъртото производство, завършило с решение № 124 от 11.03.2010 г . на Председателя на ДАБ е постановено след отмяна на отказ на интервюиращия орган да възобнови административното производство. С влязло в сила решение на ВАС по адм. д. № 5006/2010 г., е прието, че решението на председателя на Държавната агенция за бежанците е постановено в нарушение на административнопроизводствените правила. Изискването на чл. 75, ал. 3 от ЗУБ вменява като задължение на органа да обоснове крайния си извод относно основателността на искането за закрила по реда на ЗУБ с всички посочени в законовата норма обстоятелства - Прието е също така, че административният орган не е обсъдил събраните в неговия ход доказателства относно сигурността на страната по произход, данни за което се съдържат в представената справка № 2024 от 8.07.2009 г. Същата съдържала подробно изложение относно политическата обстановка в Конго, както и данни за състоянието и спазването на човешките права. Посочените в справката данни са актуални към 2008 г., относими са за по-късен момент от датата на влизане на чужденеца на територията на Република България. При това положение, и без да са налице заявени от молителя нови обстоятелства, административният орган е бил длъжен да обоснове решението си данните относно сигурността на страната по произход, с оглед изследване на основанията, посочени в чл. 9, т. 1, 2 и 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, още повече че от представената справка става ясно, че в страната продължават да се ширят насилие, безнаказаност и непредставящи нарушения на човешките права. По тези съображения - съставът на ВАС, трето отделение приел, че са налице основания за отмяна решение № 124 от 11.03.2010 г . на председателя на Държавната агенция за бежанците при наличие на основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК и връщане на преписката за ново произнасяте при спазване на изискванията на чл. 75, ал. 3 от ЗУБ. Именно при това ново произнасяне е постановено решението, предмет на настоящото производство. По искането за обявяване нищожността на административния акт. Указанията на съда в хипотезата, когато естеството на административния спор не позволява решаването му от съда по същество, какъвто е настоящият случай, съобразно нормата на чл. 173, ал. 2 от АПК са задължителни за органа. Нарушението на това правило води до нищожност на административния акт, постановен в противоречие с указанията по прилагане на закона - чл. 177, ал. 2 АПК. В конкретния случай административният орган - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет не е постановил новото си решение № 557 от 17.02.2010 г. в противоречие на решението на Върховния административен съд № 12832/2.11.2010 г. на ВАС, по адм. дело № 5006/2010 г. Видно от мотивите на това решение, както бе посочено по-горе, съдебният състав е установил, че административният орган не е разгледал фактите относно сигурността на страната по произход, с оглед изследване на основанията, посочени в чл. 9, т. 1, 2 и 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, още повече че от представената справка става ясно, че в страната продължават да се ширят насилие, безнаказаност и непредставящи нарушения на човешките права. Затова именно е отменил административния акт, връщайки делото като преписка на административния орган за ново произнасяне, като указанията са му били при новото разглеждане да съобрази решението си с разпоредбата на чл. 75, ал. 3 ЗУБ и разгледа всички факти, с оглед изследване на основанията посочени в закона, за предоставяне на хуманитарен статут. Точно с тези указания на съда се е съобразил административният орган и като ги е изпълнил не е постановил нищожен административен акт. Също така оспореното решение е обосновано и правилно. За да откаже хуманитарен статут - административният орган, след цялостен анализ на събрания доказателствен материал - е направил правилния извод, че Ликунда няма достоверна бежанска история, напуснал е Демократична република Конго, поради съображения относно личните му усещания. Обсъдена е и актуална справка № 4621/24.11.2010 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ, съгласно която обстановката в Киншаса е повишила стабилността си; присъствието на силите на ООН в Киншаса -също подобряват усещането за сигурност, като понастоящем ситуацията в страната е значително подобрена. На тази плоскост- законосъобразен е изводът на ДАБ, че касаторът не е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства в държавата си по произход, поради което искането му за хуманитарен статут - правилно е прието за неоснователно. Също така, след обстоен анализ на доказателствения материал, правилно административния орган е приел, че липсата на достоверни твърдения за проявено спрямо него насилие в Демократична Република Конго - по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена обществена група или политически убеждения - прави и молбата му за предоставяне на бежански статут - неоснователна. По тези съображения Върховният административен съд - трето отделение, намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,