Решение № 9749 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3136/2017 г.

Решение № 9749 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3136/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие" със седалище и адрес на управление гр. С. срещу решение № 301 от 13.01.2017 г. по адм. д. № 10586 по описа за 2015 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу решение № СО-30-ЕО/2015 на Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - С. Изложени са подробни съображения за необоснованост и неправилност, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК: нарушения на международни конвенции, на чл. 82, ал. 3 от Закона за опазване на околната среда и на разпоредбите на Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми. Ответникът - Директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите - С. е оспорил касационната жалба в писмени бележки. Ответникът - "С. Е. Д. М." ООД със седалище и адрес на управление гр. С. е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд С. - град е образувано по жалба на Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие" с искане за обявяване за нищожно или за отмяна изцяло на решение № СО-30-ЕО/2015, издадено на 07.09.2015 г. от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - С., на основание чл. 84, ал. 1 и чл. 85, ал. 4 от ЗООС, чл. 4, т. 2 и чл. 14, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (Наредбата за ЕО). Решено е да не се извършва екологична оценка на подробен устройствен план - парцеларен план (ПУП - ПП) за определяне на трасе за газопровод през землищата на гр. З., община З. и гр. П., община Пирдоп, и подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) за имот № 007168, местност "Диспансера", землището на гр. П., при прилагането на който няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве. С постановеното решение Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата, след като на първо място е приел, че е подадена след изтичане на законоустановения преклузивен срок и правото да се иска отмяна е погасено, и на второ място - че жалбата за нищожност е допустима, но неоснователна. Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 172, ал. 4 и чл. 172а, ал. 1, т. 6 от АПК и при неправилно прилагане на чл. 88, ал. 2 от ЗООС и чл. 15 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, приета с ПМС № 139 от 24.06.2004 г. На основание чл. 88, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) до становището по екологична оценка или решението, с което е преценено да не се извършва екологична оценка, се осигурява достъп на обществеността, засегнатите и заинтересуваните страни и всяка държава, за която има вероятност да бъде засегната от прилагането на плана или програмата по ред, определен с наредбата по чл. 90, ал. 1. В чл. 15, ал. 1 от приетата по законова делегация Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (редакция - ДВ, бр. 38 от 2012 г.) достъпът на обществеността до решението е гарантиран със спазването на следните задължителни кумулативни процесуални правила: по т. 1 - компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице предоставя решението на възложителя на плана/програмата със задължение за обявяването му в 3-дневен срок от получаването чрез страницата на възложителя в интернет и/или по друг подходящ начин; по т. 2 - компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице предоставя информация за решението и за достъпа до него чрез поставяне на съобщение на страницата си в интернет и на подходящо място в сградата си; по т. 3 - предоставя копие на решението на органа по прилагането и на органа по приемане/одобряване/утвърждаване на плана или програмата за сведение и съобразяване. По делото е представено писмо изх. № 26-00-10538 от 07.09.2015 г. за предоставяне на копие от издаденото решение на възложителя с указание за задължението му по чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредбата за ЕО, но липсват данни, че "С. Е. Д. М." ООД има интернет страница, на която в 3-дневен срок от получаването е обявил решението и/или е направил това в същия срок по друг подходящ начин. По делото липсват данни и за датата, на която административният орган в изпълнение на задължението по чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата за ЕО е поставил съобщение на страницата си в интернет. Видно от изпратеното до жалбоподателя писмо изх. № 11-00-163/19.01.2016 г. от ръководителя на Инспектората в МОСВ, датата на публикуване на съобщенията се генерира автоматично и отразява в компютърната програма; направено е предложение до РИОСВ - С. да направи ясно видима датата на публикуване на решенията си по ЗООС на своята интернет страница. В представената разпечатка от официалния сайт се съдържат данни за публикуване единствено на номера на решението без други индивидуализиращи данни относно предмета му и датата на поставяне. При това положение е следвало да бъдат дадени указания на заинтересованата страна и на ответника да представят доказателства за изпълнение на задълженията им по чл. 15, ал. 1, съответно по т. 1 и 2 от Наредбата за ЕО. В съдебната практика се приема, че фактът на изпълнение на задължението на компетентния орган по чл. 15, ал. 1, т. 2 Наредба за ЕО не отменя задължението на възложителя по т. 1 за обявяване на решението. Нарушението на това изискване е съществено, тъй като ограничава правото на засегнатата общественост на участие в производството (решение № 3817 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8541/2013 г., V о., определение № 220 от 7.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15293/2010 г., V о., решение № 14117 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1536/2012 г., III о. и др.). Не е изпълнено задължението по чл. 88, ал. 2 от ЗООС за осигуряване достъп на обществеността, засегнатите и заинтересуваните страни до решението, с което е преценено да не се извършва екологична оценка. Нарушаването на правилата за съобщаване компрометира основния принцип, установен в чл. 3, т. 11 от ЗООС, за достъп до правосъдие по въпросите, отнасящи се до околната среда. В случаите, когато съдът приеме, че подадената до него жалба с искане за отмяна на административния акт като незаконосъобразен е подадена след изтичане на законоустановения срок, следва на основание чл. 159, т. 5 от АПК да постанови акт за оставяне на жалбата без разглеждане като процесуално недопустима и за прекратяване на производството по нея. Вместо това съдът е отхвърлил жалбата за законосъобразност, като в нарушение на чл. 172а, ал. 1, т. 6 от АПК не е изложил какво постановява по приетата за допустима жалба с искане за обявяване на нищожност. В мотивите на решението си първоинстационният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган въз основа на приложимия материален закон, без да обсъди останалите въведени от жалбоподателя доводи за нищожност на акта, засягащи наличието на основание за започване на административно производство предвид качеството на "С. Е. Д. М." ООД на възложител, спазването на специалните задължителни административнопроизводствени правила за приключване на производството с издаване на акт, липса на реквизити на издадения акт. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Спорът не е изяснен от фактическа страна, което налага връщане на делото за ново разглеждане, при което съдът следва да събере доказателства за изпълнение на изискванията по чл. 15, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми. Следващите процесуални действия на съда ще са в зависимост от извършената преценка за допустимост на жалбата с искане за отмяна на акта като незаконосъобразен. При преценката на валидност на акта съдът следва да обсъди всички въведени от страната твърдения за нищожност. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,