Решение № 7187 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8345/2015 г.

Решение № 7187 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8345/2015 г., III о., докладчик председателят Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община, район "С.", представляван от главен юрисконсулт Д. К., против решение № 3733/28.05.2015 г. по адм. д. № 2001/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, II отделение, 40 състав. В жалбата се поддържа, че решението е недопустимо, тъй като издаденото разрешение не съдържа разпоредби, които нарушават или застрашават законни интереси или пораждат задължения за жалбоподателя. Алтернативно касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че първостепенният съд неправилно е приел, че е допуснато твърдяното от жалбоподателя нарушение на материалноправни разпоредби, довело и до несъответствие с целта на закона, формулирана в чл. 1, изр. 2-ро от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община- да осигури защита на потребителите и условия за лоялна конкуренция, както и опазване на обществения ред и спокойствието на гражданите. По изложените съображения се отправя искане да бъде отменено решението на административния съд и спорът да бъде решен по същество с отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед. Претендират се направените разноски по делото, включително и възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът по жалбата- "Ф. - С. 2012" ООД, представлявано от управителя Р. П. М., в депозирания писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Р., мотивира подробни доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащането на разноски въз основа на представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С.-град, е отменил по жалба на "Ф. - С. 2012" ООД определения от Кмета на Район "С."- СО по заявление за работно време, вписано в информационния масив "Търговски обекти" на района под № 6911/5.02.2015 г., т. IХ, стр. 265, срок на действие "до 30.04.2015 г.". За да постанови този резултат, административният съд е описал подробно установената фактическа обстановка и въз основа на нея е счел, че макар и издаден в съответната форма и от компетентен орган при спазване на административно- производствените правила, оспореният акт противоречи на относимите материално- правни разпоредби и не съответства на целта на закона, формулирана в чл. 1, изр. 2-ро от Наредбата- да осигури защита на потребителите и условия за лоялна конкуренция, както и опазване на обществения ред и спокойствието на гражданите. Съдът е анализирал разпоредбите на Раздел I на Г. втора на Наредбата, който го е извел до извода, че режимът на вписване на заявеното от търговеца работно време на стационарен търговски обект в информационния масив по чл. 7 от Наредбата, е регистрационен, а не разрешителен; изрично установената по нормативен път продължителност на работното време на търговския обект с изчерпателно посочените хипотези, изключва въпроса за вписването на заявено работно време от преценката на административния орган. Според съда, след като в конкретния случай жалбоподателят е изпълнил изискванията на Наредбата, прилагайки към заявлението си изискуемите документи по чл. 4а, ал. 3 и тези по чл. 5, ал. 3, ответникът не разполага с друга възможност, освен да извърши заверка на заявеното работно време и то да бъде вписано в информационния масив по чл. 7. Съдът подробно е мотивирал тезата, че в Наредбата не е регламентиран срок на действие на вписването поради което същото е безсрочно. Не са споделени и доводите на ответника, че посредством вписването на този срок се цели защита на потребителите, тъй като по този начин се създавали условия за периодичен предварителен контрол на увеселителни заведения. Прието е от съда, че разпоредбите на Наредбата не предвиждат извършването на какъвто и да било предварителен контрол върху заведението във връзка с регистрацията на работното му време, а само проверка на приложените към заявлението документи- чл. 5, ал. 1 от Наредбата. В заключение съдът е посочил, че гарантирането на обществения ред и спокойствието на гражданите във връзка с експлоатацията на стационарните търговски обекти е постигнато с разпоредбата на чл. 4б, ал. 2 от Наредбата, предвиждаща, че кметът на района може със заповед едностранно да промени работното време, но не и срока на действие на вписването, в случай, че в рамките на една година са констатирани две или повече жалби от граждани за наднормени нива на шум, чиято основателност е доказана с протоколи за измерване на шум от РИОКОЗ, както и в случаите на установени на служители от общинската администрация или от органите на Столична дирекция на МВР два или повече случая на спазване на работното време. Решението е правилно. Наведените доводи за необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Правилно първостепенният съд приема, че гарантирането на обществения ред и спокойствието на гражданите във връзка с експлоатацията на стационарните търговски обекти е постигнато с разпоредбата на чл. 4б, ал. 2 от Наредбата. Несъстоятелно е твърдението на касатора, че издаването на безсрочно разрешение за работно време е възможно да осуети възможността на кмета да осигури опазване на обществения ред и спокойствието на гражданите. Съгласно горепосочената разпоредба кметът на района може да измени едностранно работното време, но не и срока на действие на вписването, когато е нарушено спокойствието на гражданите и именно с тази разпоредба се постигат целите на наредбата. Изменянето на работното време е регламентирано единствено в случаите, предвидени в Наредбата- чл. 4б, ал. 2. Респективно, когато обстоятелствата се променят, за търговеца съществува задължение да уведоми кмета на района, който да отрази промените в информационния масив. Следва да бъде споделено приетото от съда, че при представяне от страна на заявителя на всички изискуеми документи, органът е длъжен да извърши заверка на заявеното работно време и то да бъде вписано в информационния масив по чл. 7 от Наредбата. В случая заявителят е подал всички изискуеми от Наредбата документи, представил е всички необходими разрешения пред органа, поради което е следвало органът да впише заявеното работно време в масива като безсрочно, доколкото в Наредбата не е предвиден срок. Необосновано касаторът твърди, че щом като не е предвиден срок на действие на заявеното работно време и щом в Наредбата не е предвидено, че е безсрочно, то решаващият орган е властен да приеме срок, който да впише, по свое усмотрение. Такова едно твърдение противоречи на правната логика и конкретно на целта на закона, формулирана в чл. 1, изр. 2-ро от Наредбата- да осигури защита на потребителите и условия за лоялна конкуренция, както и опазване на обществения ред и спокойствието на гражданите. Като е достигнал до аналогичен извод, административният съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника по касация следва да бъдат присъдени и претендираните разноски в претендирания и доказан размер от 420 лв., съгласно представения списък. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, Трето отделение,