Решение № 3734 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13499/2020 г.

Решение № 3734 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13499/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Серпис" ЕАД, чрез адв. Н., срещу решение № 4144 от 24.07.2020 г., постановено по адм. дело № 11974/2019 г. на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", Националната агенция по приходите, ревизионен акт № Р-22101001659-091-001/18.3.2019 г., с който на дружеството са определени задължения по Закона за данък върху добавената стойност за данъчни периоди от 01.10.2009 г. до 31.01.2010 г. Според касатора, решението на Административен съд – София-град е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи за неправилност на изводите на съда, че РА е издаден от компетентен орган, както и по същество на спора. Прави се възражение за изтекла давност. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на издадения РА. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът – директора на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. И., оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 1 345 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С оспореното решение, АССГ е отхвърлил жалбата на "Серпис" ЕАД, срещу мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", Националната агенция по приходите, ревизионен акт /РА/ № Р-22101001659-091-001/18.3.2019 г., с който са определени задължения по Закона за данък върху добавената стойност за данъчни периоди от 1.10.2009 г. до 31.1.2010 г. За да постанови този резултат, съдът е приел на първо место, че РА е издаден от компетентен орган по приходите. В тази насока е изложил следните съображения: Със заповед за възлагане на ревизия № 1001659/25.2.2010 г., издадена от М. Р., началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП София, е възложена ревизия на "Серпис" ЕАД, за определяне задълженията на дружеството за корпоративен данък за периодите от 01.01.2006 г. до 31.12.2008 г. и за ДДС за данъчните периоди от 1.10.2009 г. до 31.01.2010 г. На основание чл. 119, ал. 2 ДОПК е издадена заповед № Р-2210-1001659-019-01/22.02.2018 г. на П. П., в качеството и на началник сектор "Ревизии" към ТД на НАП – София, с която С. Ц., на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, е определена за компетентен орган по издаване на РА на "Серпис" ЕАД, във връзка с извършената ревизия, по която вече е издаден РД, на 22.2.2018 г. РА е издаден от С. Ц. – главен инспектор по приходите, на основание горната заповед и чл. 119, ал. 3, т. 1 ДОПК, в редакцията му до 31.12.2012 г. Предвид така установеното съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, тъй като на основание § 35, ал. 1 ДОПК, всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизане в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Приел е, че в случая, на основание чл. 119, ал. 3 ДОПК, в редакцията му към датата на образуване на ревизионното производство, вкл. и изр. 2-ро на ал. 3, предвиждащ, че определеният със заповедта орган издава РА. Освен това съдът е посочил, че РА е подписан с електронен подпис, като са представени документи, както и диск, от които се установява наличието на такъв, както и подписването на акта от издалия го орган. След това, съдът е приел, че при извършване на ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения. При преценка на материалната законосъобразност и обоснованост на РА, съдът е приел, че правилно е отказано правото на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците "Рей Комюникейшънс" ЕООД, "Диджи Електроникс" АД и "Сервис" ЕООД, поради липса на документи, от които да се направи извод за реалността на извършените доставки. Приел е, че наличието само на фактури и счетоводното им отразяване не е достатъчно за признаване правото на данъчен кредит. По отношение на фактура № 209/24.1.2010 г., издадена от "Шуманска одит" с предмет – одит, с данъчна основа 1000 лв. и ДДС – 200 лв., съдът е приел, че правилно е отказано правото на данъчен кредит, поради липса на реална доставка и липса на доказателства услугата – одит, да е използвана впоследствие за целите на извършваните от получателя – регистрирано лице, облагаеми доставки. Решението е неправилно. Преди да разгледа жалбата по същество относно прилагането на материалния закон, настоящият състав на ВАС счита, че следва да бъде разгледано направеното възражение от "Серпис" ЕАД за изтичане на 10-годишния давностен срок за погасяване на установените с обжалвания РА публични вземания по ЗДДС за периоди от м. 10.2009 г. – м. 01.2010 г., съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК. В тази правна норма е уреден институтът на погасителната давност, който е материалноправен, независимо че нормите се намират в процесуален закон. Поначало данъчните задължения стават изискуеми с настъпването на падежа за плащането им, а не с издаването на ревизионния акт за установяването им, който има само констативни функции по отношение на вече възникнало по силата на закона данъчно задължение. Ако е изтекъл давностният срок, то следва да се приеме, че се е погасило самото публично задължение, какъвто ясен смисъл има разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК. В този случай съдът не е длъжен да изследва дали установените с ревизионния акт задължения са законосъобразни или не, тъй като и в двата случая ревизионния акт трябва да бъде отменен поради изтекла давност. Предмет на оспорване пред АССГ е бил мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОДОП" – София, РА № Р-22101001659-091-001/18.3.2019 г., в частта с която на "Серпис" ЕАД са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.10.2009 г. до 31.01.2010 г. С оглед на изложеното срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК за задължения за ДДС за м. 10.2009 г. и м. 11.2009 г. е изтекъл на 01.01.2020 г., а за задължения за ДДС за м. 12.2009 г. и м. 01.2010 г. е изтекъл на 01.01.2021 г., което е самостоятелно основание да се приеме, че РА следва да се отмени. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен Ревизионен акт № Р-22101001659-091-001/18.3.2019 г., мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОДОП" – София, в частта, с която на "Серпис" ЕАД са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.10.2009 г. до 31.01.2010 г. В допълнение следва да се посочи, че АССГ е допуснал явна фактическа грешка в решението си, посочвайки размера на установените задължения за ДДС, но с оглед отмяната на решението и отмяната на издадения РА, в частта на установени задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.10.2009 г. до 31.01.2010 г., се обезсмисля поправянето на допуснатата явна фактическа грешка. Искането на касатора за разноски за първоинстанционното производство е неоснователно, тъй като възражението за изтекла давност, направено с касационната жалба, е било неоснователно към разглеждане на делото в първоинстанционното производство. Искането за разноски за касационното производство е основателно за размера от 939, 78 лв., представляващ заплатена държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,