Решение № 15883 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7441/2020 г.

Решение № 15883 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7441/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], р-н "Подуяне", [улица], № 34, ет. 2, офис 6, представлявано от управителя Х. Христов, чрез адв. Вл. Чернев, против Решение № 486 от 23.01.2020 г. на Административен съд София-град по адм. д № 3080 по описа за 2019 година, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-22220618001401-091-001/5.11.2018 г., на органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта му, потвърдена с Решение № 169/28.01.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- София при ЦУ на НАП, с която на дружеството за ревизираните данъчни периоди от 1.11.2017 г. до 31.01.2018 г. са установени задължения за довнасяне общо в размер на 549, 84 лв., при деклариран данък за възстановяване в размер на 26 056, 00 лв. Допълнително установените задължения са от извършени корекции на декларираните от ревизираното дружество резултати на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, вследствие на установена липса на стоки. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Необосновано и при съществени процесуални нарушения, изводите за установена липса на стоки, при придобиването на която е приспаднат платеният ДДС, се градят единствено на Протокол № 1243538 за насрещна проверка от 30.05.2018 г. Въпросният протокол, доколкото не е подписан от представител на ревизираното дружество, няма материална доказателствена сила за установените с него факти и обстоятелства. Последните не са потвърдени с приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза. Необоснован е изводът на съда, че наетата от [фирма] производствена сграда на територията на бившия комбинат за целулоза и хартия в [населено място], не може да съхранява процесните стоки до датата на проверката. Съдът допуснал съществени нарушения на процесуалните правила като отказал откриване на производство по оспорването на Протокола от 30.05.2018 г. и разпит на свидетели във връзка с това оспорване. Необосновано съдът приел, че стоките са бракувани-обстоятелството, че те липсват, макар да продължават да се водят счетоводно към 30.05.2018 г., не означава, че са бракувани. Тежест на приходните органи било доказването на констатациите на РА, доколкото ревизията не е по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Иска се отмяна на първоинстанцинното решение и връщане на делото за ново разгледане от друг състав на административния съд, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – София, чрез юрк. Горанов, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С оспорения РА на дружеството за ревизираните данъчни периоди са установени задължения за довнасяне общо в размер на 549, 84 лв., при деклариран данък за възстановяване в размер на 26 056, 00 лв. Допълнително установените задължения са от извършени корекции на декларираните от ревизираното лице резултати, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, вследствие на установена липса на стоки, при придобиването на които РЛ е приспаднало платения ДДС. В ревизираните данъчни периоди от 1.11.2017 г. до 31.01.2018 г., дружеството е упражнило право на приспадане на платен ДДС в размер на 25 600, 00 лв. по 16 фактури, издадени от [фирма], с предмет на доставките "моркови и пипер". Съгласно фактурите и стоковите разписки по тях закупеното количество пипер е 600 000, 00 кг., а моркови - 200 000, 00 кг. В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на фирмата -доставчик на стоките; на дружеството, осъществило транспорта до склада - както и на фирмата – собственик на транспортните средства. За установяване произхода на продадените стоки към ревизираното дружество е изпратено запитване до ОД "Земеделие и гори" Враца. От получения отговор се потвърждава, че прекият доставчик е бил регистриран като земеделски стопанин за периодите: 2015 г. – 2016 г.; 2016 г. – 2017 г. и 2017 г. – 2018 г. Ревизиращите са извършили проверка на оригиналните счетоводни и търговски документи на ревизираното дружество, документирана с Протокол № 1243542/16.05.2018 г., при която не са установени издавани фактури за последваща продажба на стоките. В подадените дневници за продажба към справките - декларации по ЗДДС до м. 05.2018 г. също не са отразени издавани фактури. Констатираните обстоятелства са потвърдени и от писмените обяснения на управителя на дружеството - жалбоподател, който е декларирал, че стоките не са продадени и се съхраняват в нает обект - склад, находящ се в [населено място], "Бивш комбинат за целулоза и хартия". Представен е и договор за наем от 1.11.2017 г. Извършена е била също и насрещна проверка на наемодателя, документирана с ПИНП № П-22221318094411-141-001/27.06.2018 г. Установено е наличието на сключен договор от 1.11.2017 г. за наем, с който ревизираното лице стопанисва описания обект. В подадената писмена декларация управителят на ревизираното дружество е посочил точния адрес на отдадения под наем склад, както и че в склада няма хладилни помещения. Управителят на фирмата наемодател е обяснил, че няма информация за вида на съхраняваната стока (в т. ч. складови разписки, кантарни бележки и др.). С цел установяване наличните количества стоки органите по приходите са извършили посещение на посочения от РЛ адрес в "Бивш комбинат за целулоза и хартия" в [населено място], където следвало да се намира стопанисваният от ревизираното лице склад. Съставен е Протокол № 1243538 от 30.05.2018 г., съгласно който на мястото на бившия завод към момента на посещението се намират разрушени сгради, които не се използват и не са открити обозначени складови помещения. При тези факти, ревизиращите органи са направили извод, че закупеното количество чушки и моркови липсва към момента на извършване на проверката в [населено място] на територията на бившия комбинат за целулоза и хартия – на 30.05.2018 г. В конкретния случай е установено, че стоките са придобити през отделните данъчни периоди от м. 11. 2017 г. до м. 01.2018 г., поради което не са налице ограниченията за корекция, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. На основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 4 и чл. 79, ал. 4 от ЗДДС с оспорвания РА за данъчен период м. 05.2018 г. е начислен ДДС в размер на 25 600, 00 лв. за закупената от ревизираното лице стока в периода от м. 11.2017 г. до м. 01.2018 г., за която съгласно Протокол № 1243538/30.05.2018 г. е установено, че липсва към момента на проверката. В хода на ревизията е установено, че по счетоводни данни са налични стоки, а именно пипер и моркови с данъчна основа в размер на 128 000, 00 лв., отразени в счетоводна сметка 304 "Стоки" с дебитно салдо. При извършената проверка на органите по приходите не е установено заприходеното счетоводно количество стоки – чушки 600 000, 00 кг. и моркови 200 000, 00 кг. Органите по приходите са установили, че към датата на издаване на РД не е удостоверено изписването на стоките, следователно ревизираното лице не се е разпоредило с тях и не са налице доставки на стоки по чл. 6 от ЗДДС. Видно от подадените справки - декларации по ЗДДС и до 31.12.2018 г. дружеството не е извършило продажба на процесните стоки. Взето е предвид, че стоките, предмет на спора са бързоразвалящи се храни, които са произведени от реколта 2017 г. Изложените факти са били безспорни пред първоинстанционния съд. Спорно е било наличието на стоката на посоченото от представляващия ревизираното дружество място за времето на ревизията. Първоинстанционният съд е приел, че наетият от жалбоподателя склад, където последният твърди, че съхранява стоката, не разполага с хладилни помещения, поради което не може да се приеме, че стоката е налична в склада. Това било потвърдено от наемодателя на обекта при насрещната му проверка в ревизионното производство, както и от заключението на експертизата. Липсата на стоките в склада на жалбоподателя е установена на 30.05.2018 г. с Протокол № 1243538 от 30.05.2018 г. за извършена проверка. До издаване на РА и в последствие ревизираният субект не е начислил данък за бракуване на стоката в срока по чл. 79, ал. 4 от ЗДДС и чл. 66, ал. 3 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност за установените липси. Корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажби и в СД за този данъчен период, а същият се издава най-късно на последния ден от данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата за извършване на корекцията. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗДДС, задълженото лице начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит за липсващата стока. По делото е установено, че РЛ основно е декларирало доставки, съответно е приспаднало данъчен кредит по фактури, издадени от един доставчик. Издадените от този доставчик 16 фактури за данъчни периоди от м. 11.2017 г. до м. 01.2018 г., документират доставки с предмет пипер - общо количество 600 000, 00 кг. и моркови- 200 000, 00 кг. Същите на стойност общо в размер на 128 000, 00 лв. с начислен ДДС в размер на 25 600, 00 лв., с който е извършена корекцията. Съдебното решение е правилно. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. В чл. 80 от ЗДДС са предвидени случаи, при които не се извършват корекции на ползван данъчен кредит. Корекции не се извършват, ако са изминали 5 години, считано от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит/чл. 80, ал. 1, т. 4, б. "а" от ЗДДС/. Съгласно чл. 80, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДДС корекции по чл. 79 от ЗДДС не се извършват в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила, както и в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина. При безспорно установени факти от хипотезата на чл. 79, ал. 1, предложение второ ЗДДС на РЛ е извършена корекция с начислен ДДС в размер на приспаднатия при придобиването на стоката. Неоснователни са касационните оплаквания за постановяване на първоинстанцинното решение при съществени нарушения на процесуалните правила. Съществени са онези нарушения на процесуалните правила, които ако не бяха допуснати, би могло да се достигне до друг резултат при решаването на спора. Действително, както се твърди в касационната жалба, чл. 50, ал. 3 ДОПК изисква протоколът от 30.05.2018 г. да бъде подписан от представител на РЛ и при липса на такъв подпис документът не е съставен по установения ред и форма от орган по приходите и не е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и за установените факти и обстоятелства. Въпреки това, твърдението на органите по приходите е за отрицателния факт на неналичие на заприходените счетоводно стоки, като положителният факт на наличието на стоката следва да бъде доказан от ревизираното дружество, което черпи изгодни за себе си правни последици от този факт. Тази тежест на доказване е указана на жалбоподателя от първоинстанционния съд с разпореждането от 15.04.2019 г. за насрочване на делото. Установяването на наличието на тонове чушки и домати на определено място и то в един минал момент не може да стане само с гласни доказателства. Останалите конкретни обстоятелства, посочени в жалбата до административния съд, за които е искан разпит на свидетели са безспорните обстоятелства за наемането на "склада" от РЛ и относно извършената проверка, приключила с протокола от 30.05.2018 г. Затова съдът не е нарушил съществено процесуалните правила като е отказал разпит на свидетели за посочените обстоятелства. С основание първоинстанционният съд е взел предвид установеното от експертизата, което е потвърдено и от наемодателя на склада, посочен от РЛ като място на съхранение на стоката, че във въпросния склад липсват хладилни помещения, а също и че той, всъщност, представлява навес, без наличие на четири стени и предназначението му не е на "склад". Това сериозно разколебава убеждението, че на посоченото място действително са съхранявани тонове зеленчуци. От друга страна, от значение за решаването на спора е не дали във въпросния склад може да се съхранява стока в посоченото количество, а дали тя наистина е била налична там за времето на ревизионното производство, което да опровергае твърдението на ревизиращите за липсата. Още повече, че вещото лице, в края на отговора на въпрос 1 от заключението, е заявило, че въпросът дали е възможно съхраняване на зеленчуци на посоченото място е извън неговата компетентност. За наличието на стоката във въпросния "склад" жалбоподателят не е представил никакви доказателства, нито твърди, че такива могат да бъдат събрани при евентуално ново разглеждане на делото от АС. Такова доказателство не е и обяснението на управителя на фирмата превозвач [фирма] (стр. 307 от адм. преписка), че стоката е превозена до посочения адрес в [населено място] при закупуването й от РЛ. След като закупените зеленчуци са получени, заведени са в счетоводството на дружеството и не са продадени (липсват издадени фактури за последващи продажби), не са бракувани, нито има данни, нито твърдения, да са унищожени по друг начин, остава само хипотезата на липсата им, при която диспозицията на данъчната норма предвижда корекция чрез начисляване на косвен данък в размер на приспаднатия при придобиването. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят 1 328, 17 лв. разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение