Решение № 16007 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7134/2013 г.

Решение № 16007 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7134/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Росен Стефанов Исаков, действащ като ЕТ " Росен Исаков - Веси", гр. Пловдив, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 732/28.03.2013 г., постановено по адм. дело № 1536/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу Ревизионен акт /РА /№ 161105639/13.01.2012 г. издаден от гл. инспектор по приходите в потвърдената с Решение № 395 от 11.04.2012 г. на зам. директор на Дирекция "ОУИ- Пловдив при ЦУ на НАП, част, с която е отказано право на данъчен кредит в размер на 8 264,79 лв. и е начислена лихва в размер на 1778,31 лв., както и в частта, с която е извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат на предприятието на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО за 2009 г. със сумата от 27 153,79 лева. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че събраните по делото доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки, като навежда конкретни аргументи във връзка с всяка една от тях. Счита, че изводите на съда са в противоречие с Решение на СЕС по съединени дела С -80/11 и С 142-11 и Решенията по дела С - 324/11 и С- 285/11. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени обжалвания РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, в срока по чл. 163, ал. 1 във вр. с чл. 228 от АПК и в о. с. з. не изразява становище по същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството по адм. дело № 1536/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 161105639/13.01.2012 г. издаден от гл. инспектор по приходите в потвърдената с Решение № 395 от 11.04.2012 г. на зам. директор на Дирекция "ОУИ"/сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ - Пловдив при ЦУ на НАП част, с която на Росен Стефанов Исаков, действащ като ЕТ " Росен Исаков - Веси", гр. Пловдив, е отказано право на данъчен кредит в размер на 8 264,79 лв. и е начислена лихва в размер на 1778,31 лв., както и в частта, с която е извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат на предприятието на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО за 2009 г. със сумата от 27 153,79 лева. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, обоснованост и в съответствие с материалния закон. Това заключение е основано на подробен и съвкупен анализ на събраните доказателства, въз основа на който правилно са установени релевантните за спора факти и обстоятелства. Обосновано е прието, че реалното извършване на доставките, обективирани във фактурите, издадени от "Джей МА" ЕООД, "Стебо" ЕООД, "Интер MB" ЕООД и "Електра София 2009" ЕООД не е доказано главно и пълно от ревизираното лице, в качеството му на страна, носеща тежестта за това, поради което е формиран извод, че данъкът по процесните фактури е неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и за търговеца не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по тях. Преценено е, че разходите по част от спорните фактури не са документално обосновани, с оглед на което законосъобразно с тях е увеличен финансовият резултат на предприятието. Настоящият състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователна е тезата на касатора, че събраните по делото доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки на услуги и стоки. Правилен е изводът на съда, че последващата доставка на услуга и материали от същия род, както и осъщественият банков превод, не доказват, че спорните СМР и стоки по пряката доставка са предоставени именно от "Джей МА" ЕООД, след като дружеството не е отразило спорната фактура в дневника си за продажби и в СД за м. 05.2009 г., нито е открито при осъществената насрещна проверка. Идентично заключение следва и относно доставката на СМР и строителни материали по фактурата, издадена от "Стебо" ЕООД. Независимо, че тя е отразена в дневника за продажби и в СД на доставчика, ревизираното лице не е ангажирало никакви доказателства, че е приело извършените СМР и стоки по пряката доставка. Този извод не се разколебава от цитираните в жалбата мотиви на Решение № 30/08.04.2011 г. т. д. № 416/2010 г., които не се ползват със задължителната сила на диспозитива на съдебния акт, регламентирана в разпоредбата на чл. 290 от ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Обективното извършване на пряката доставка именно от издателя на фактурата не се установява и от сочената последваща реализация на услугите и стоките, тъй като тя не доказва нито пряко, нито косвено предхождащите релевантните обстоятелства на извършване на услугата и предаване на стоките именно от "Стебо" ЕООД. Не могат да бъдат споделени и доводите на кассатора досежно доставката по фактурата, издадена от "Интер МБ" ЕООД, която има за свой предмет стоки, чиято разполагаемост при доставчика не е установена в хода на ревизионното и съдебното производство. Не е доказано главно и пълно и извършването на услугата по фактурата № 481/16.03.2010 г., издадена от "Електра София 2009" ЕООД, като в тази връзка са относими изложените мотиви досежно необходимостта от установяване на извършването им именно от прекия доставчик и приемането им от получателя. Само по себе си издаването на фактури и надлежното им счетоводно отразяване не е достатъчно, за да се признае възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит. То е обусловено от кумулативното осъществяване на материалноправните предпоставки на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС изисква и установяването на реално получаване на стоките и услугите по облагаемата доставка. По аргумент от чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС за целите на закона моментът на настъпване на данъчното събитие не се покрива с възникването на облигационното правоотношението между страните, а е обвързан с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на правото на собственост или извършването на услугата. В хипотезите, при които предмет на спорната доставка е вещ, която е определена по своя род, по аргумент от чл. 24, ал. 2 от ЗЗД вещнопрехвърлителният ефект на продажбата настъпва с определянето й по съгласие на страните, а при липса на такова - с предаването й. Доколкото никой не може да прехвърли повече права отколкото притежава, респективно - да предаде на възмездно основание движима вещ, която не владее, то определящо при преценката за реалното извършване на доставката е установяването на ресурсната обезпеченост на доставчика със съответната стока. При доставките на услуги релевантно е установяването на фактическото им извършване и приемане на изработеното от получателя, като необходимостта от доказване на реалното им осъществяване не е отречена с цитираните Решения на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и С-342/11. Те не отменят задължението на националния съдия да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това е изрично подчертано от СЕС в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка." Същевременно, неоснователни са възраженията на касатора относно противоречието на първоинстанционното решение с тълкуванията на СЕС по дело С - 342/11 г., тъй като липсата на кадрова обезпеченост на доставчиците на спорните услуги не е единственият, нито решаващ аргумент на съда, който мотивира правилния му извод, че с оспорения РА законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит по спорните доставки. След като същите не са действително осъществени, то отчетените за тях разходи не са документално обосновани и в съответствие с чл. 26, т. 2 от ЗКПО правилно не са признати за данъчни цели. Досежно тази част от първоинстанционното решение в касационната жалба липсват конкретни доводи, а осъществената от настоящия състав служебна проверка обоснова извода, че със стойността на посочените разходи законосъобразно е преобразуван чрез увеличение финансовият резултат на предприятието със сумата от 27 153.79 лв. Като е приел същото, административният съд е постановил обосновано и съответстващо на материалния закон решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение