Решение № 15363 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11267/2017 г.

Решение № 15363 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11267/2017 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "С. Н." ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. "М." ..№..., представлявано от управителя И. Пасков, против решение № 1308 от 27.07.2017 г., постановено по адм. дело № 225/2017 г. по описа на Административен съд (АС) - Б., с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № 100 от 13.02.2017 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, забраняваща на дружеството да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика при упражняване на своята търговска дейност. В касационната жалба са изложени оплаквания, обосноваващи доводи за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът обосновава защитна теза, че не са налице визираните в чл. 68 д, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) елементи на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика, като вид нелоялна търговска практика. Твърди, че стопанисваният от дружеството хотел е оборудван съгласно изискванията на закона. Рекламираните СПА услуги са налични и изпълними, поради което крайният потребител не е бил заблуждаван. Акцентира на обстоятелството, че преди издаването на обжалваната заповед търговецът е предприел действия по сертифициране на намиращия се в обекта СПА център. Въз основа на заявлението е стартирала процедура в Министерството на туризма, приключила с издадения Сертификат № РС–20–63 (копие от него е представен с писменото становище от 20.11.2018 г.). Претендира за отмяна на съдебното решение и отмяна на индивидуален административен акт, ведно с присъждане на направените в двете съдебни инстанции разноски. Ответникът – председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), в писмен отговор на касационната жалба и в с. з., чрез юрк. Ахмед, оспорва нейната основателност и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство, по отношение на която постановеното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на "С. Н." ЕООД срещу описаната по-горе заповед на председателя на КЗП, с която на дружеството се забранява да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в предоставянето на невярна и подвеждаща информация относно вида на туристическия обект "хотел С. Н.", чрез рекламен надпис на място в обекта, на печатни рекламни материали и на интернет сайта www. hotelsvetinikola. com/, в нарушение на чл. 68 д, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 68 г, ал. 4, вр. чл. 68 в ЗЗП. За да обоснове извод за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е приел за установено, че хотел "С. Н." – гр. С. е категоризиран, съобразно Удостоверение № РК–19-9393, издадено от Министерство на икономиката и енергетиката, за категория "четири звезди", като разполага с персонал, притежаващ съответни професионални и езикови умения. В обектът са изградени и функционират басейн, фитнес, сауна, парна баня с минерална вода, солариум, спортна зала, фризьорски салон, вписани в регистъра по чл. 36, ал. 3 от Закона за здравето. По повод постъпила в КЗП потребителска жалба, на 25.10.2016 г. инспектори на Комисията са извършили проверка в туристическия обект, за което са съставили Констативен протокол № К-0237660/25.10.2016 г. В хода на проверката е установено, че на фасадата (над вхoда) на хотела има поставена информация относно наименованието на обекта – "СПА ХОТЕЛ СВЕТИ НИКОЛА", като същото наименование е изписано и на намиращия се на рецепцията ценоразпис, на рекламни брошури, поставени на достъпно за посетителите място, както и на интернет страницата www. hotelsvetinikola. com/. За верността на съдържащите се в протоколите от проверката фактически констатации са приложени и приети по делото рекламни брошури, копия на ценоразпис за услуги и извадки от интернет страницата на обекта, установяващи обозначаването му като "СПА хотел". Изискани са документи, удостоверяващи сертифицирането на функциониращия в хотела СПА център, но такива не са били представени. В хода на съдебното производство оспорващият е представил копие на депозираното в Министерството на туризма заявление за сертифициране на СПА център с вх. № Т-87-00-113/17.11.2016 г. По делото е прието и изпратеното от същото ведомство писмо, от което се установява, че сертифициращата процедурата е на етап оценка за съответствие с изискванията на Наредба № 2 от 29.01.2016 г. за условията и реда за сертифициране на "балнеолечебен (медикъл СПА) център", "СПА център", "уелнес център" и "теласотерапевтичен център", и предстои посещение на място. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изследвайки материалната законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съдът е концентрирал спора относно наличието на заблуждаваща нелоялна търговска практика, прилагана в дейността на стопанисвания от оспорващия хотел "С. Н.", предвид обстоятелството, че същият се обозначава като "СПА хотел", без да притежава сертифициран по съответния ред "СПА център", а в същото време притежава необходимия екип от специалисти, за да извършва всички дейности, присъщи на този център. Съдът е цитирал приложимите за спора разпоредби от ЗЗП, анализирал е правната същност на акта като вид преустановителна административна мярка (ПАМ), проследил е настъпилите изменения в нормативната уредба, касаещи реда, начина и изискванията за сертифициране на "СПА център", и при установените по делото факти е възприел тезата на органа, че търговецът представя в дейността си стопанисвания от него хотел като "СПА ХОТЕЛ", без да притежава сертифициран съобразно нормативните предписания СПА център. Приел е, че е осъществен състава на чл. 68 г, ал. 4, вр. чл. 68 д, ал. 1 ЗЗП, доколкото по този начин се въвеждат в заблуждение потребителите на туристически услуги, създавайки впечатлението, че им се предлагат услуги от сертифицирано лице, без всъщност то да е такова. Решението е валидно, допустимо и правилно. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Г. четвърта, Раздел IV на ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68 г, ал. 1 от закона, търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Нормата на чл. 68 г, ал. 4 изрично предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики. На следващо място, с оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68 в ЗЗП забранява императивно използването на такава, а нормата на чл. 68 л, ал. 1 задължава председателя на КЗП да забрани с нарочна заповед прилагането й, когато Комисията установи, че търговската практика е нелоялна. Легална дефиниция на понятието "заблуждаваща търговска практика" и критериите за преценка дали една практика е такава, се съдържат в чл. 68 г, ал. 1 от разглеждания специален закон. С този текст от вътрешното законодателство е транспонирана Директива 2005/29/ЕО. на Е. П. и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. На плоскостта на цитираната национална и общността уредба преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупен анализ и обективна оценка на събраните по делото доказателства. Последните категорично установяват, че в дейността си търговецът "С. Н." ООД е използвал надпис "СПА ХОТЕЛ СВЕТИ НИКОЛА" на предната фасада на стопанисвания от него хотел, на интернет сайта на обекта, както и на рекламни печатни материали, поставени на видно и достъпно място на рецепцията на хотела. Няма спор и за това, че при извършените административни проверки, както и към датата на издаване на оспорената заповед, намиращият се в хотела и функциониращ като такъв СПА център, не е бил сертифициран съгласно изискванията на Наредба № 2/29.01.2016 г., приета с ПМС № 217 от 17.08.2015 г., обн., ДВ, бр. 65 от 25.08.2015 г. При така установените релевантни за спора юридически факти съдът правилно е счел, че е налице заблуждаваща търговска практика, т. к. обозначавайки туристическия обект като "СПА хотел" без функциониращия в него СПА център да е преминал през процедура на сертификация като гаранция за качество, търговецът представя невярна за потребителите информация, която е и заблуждаваща, доколкото създава у средния потребител впечатлението, че се касае за обект, отговарящ на нормативните изисквания за изграждането, обзавеждането, оборудването и обслужването на СПА центъра, както и че предлаганите в него услуги ще бъдат извършени от персонал с нужната професионална и езикова квалификация. Заблуждението се обосновава и от факта, че хотел "С. Н." се намира в район, който е сравнително популярна дестинация за СПА туризъм и е логично посетителите да подходят с доверие към представяния като "СПА хотел" обект. Правните изводи на съда за извършено от дружеството нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. първо, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68 в ЗПП, обуславящи законосъобразност на административния акт, кореспондират на фактите по случая, на събрания доказателствен материал и на приложимата нормативна уредба в областта на защитата на потребителите. Обратен извод не следва от обстоятелството, че търговският обект е отговарял на условията за "СПА хотел" по отменена с ПМС № 217/17.08.2015 г., Наредба за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения (отм.);. Именно защото Наредба № 2/29.01.2016 г. е влязла в сила след като обектът е предлагал СПА услуги по отменените нормативни правила и въз основа на удостоверението за категоризация (л. 17 от делото), приложима е разпоредбата на § 1, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата, указваща 6-месечен срок от влизането й в сила лицата, извършващи дейност в центрове, в които се предлагат СПА услуги, да ги приведат в съответствие с изискванията на тази наредба и да подадат заявление за сертифициране по чл. 8, ал. 1. Обратно на твърденията в жалбата, касаторът е могъл своевременно да предприеме мерки като съобрази дейността си с настъпилите законодателни промени. Наредба № 2/29.01.2016 г. е обнародвана в ДВ, бр. 11 от 9.02.2016 г. и доколкото в нея не е определен друг срок, по общите правила е влязла в сила три дни след обнародването – на 13.02.2016 г. Предвиденият в § 1, ал. 1 ПЗР шестмесечен срок е изтекъл на 13.08.2016 г., а заявлението по чл. 8, ал. 1 е подадено три месеца след това - на 17.11.2016 г., или 22 дни след извършената от експертите на КЗП проверка на място. И към датата на издаване на оспорената заповед търговецът не е сертифицирал СПА дейността, а е предоставял услугата без да отговаря на нормативните изисквания. Заповедта по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП констатира нарушение на ЗЗП, представляващо нелоялна заблуждаваща търговска практика, като председателят на КЗП има компетентност чрез налагане на ПАМ да забрани извършването на такава практика за в бъдеще. Данните по делото сочат, че забраната да не се извършва такава, въведена с чл. 68 в от закона, действително е нарушена от лицето, спрямо което се прилага мярката, като това нарушение представлява и фактическото основание за налагането й. Издаденият впоследствие сертификат не обуславя незаконосъобразност на постановената административна мярка. Регламентацията в чл. 142, ал. 1 и ал. 2 АПК изисква съответствието на административния акт с материалния закон да се преценява според релевантните факти, съществуващи към момента на издаването му, а последващи (нови) факти се вземат предвид, само ако променят съществувалото към издаването на акта правно положение. Разпоредбата визира тези факти, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, т. е. същите да са от значение за решаване на делото по същество, каквото обстоятелство не е последващото сертифициране на СПА центъра. Това, че търговецът е привел дейността си съгласно новите нормативните изисквания означава, че са постигнати целите на заповедта по чл. 68, ал. 1 ЗЗП, а именно както за ограничаване на евентуално противоправно поведение, така и за обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението занапред. Като е възприел изводите на административния орган за наличие на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 ЗЗП, решаващият съд е постановил правилно и в съответствие с материалния закон решение. Не са налице сочените в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което проверяваният съдебен акт следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на Комисията се дължат такива в размер на 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение