Решение № 3951 от 26.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13391/2008 г.

Решение № 3951 от 26.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13391/2008 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по жалба на Мариела Георгиева Златева от гр. Хасково, против мълчалив отказ на министъра на образованието и науката по нейно Заявление с вх. № 94-ММ (10.09.2008 г. в Министерството на образованието и науката (МОН), за назначаването й на работа на длъжността началник на Регионален инпекторат по образованието на МОН, гр. Хасково (РИО).

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Недоволна от "мълчаливия отказ" на министъра по нейното заявление, Златева го обжалва. Счита, че предвид § 1, ал. 2 от ПЗР на ПМС № 47/1.03.2004 г. за приемане на Единен класификатор на длъжностите в администрацията и на Наредба за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията и прилагайки разпоредбата по аналогия, тя е трябвало да бъде писмено уведомена за настъпилите промени в изискванията за заемане на длъжността и за правата й по § 75 от ПЗР на ЗИД на ЗДС. Неуведомяването писмено за промяната, че длъжността "началник на РИО" се заема само по служебно правоотношение води до основателност на жалбата й.

Министърът на образованието и науката, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за недопустима. Твърди, че с оглед постановяването на окончателното съдебно Решение № 70/21.04.2008 г. на Софийски апелативен съд (САС) по трудовия спор между министъра и Златева, разпоредбите на чл. 325, т. 12 от Кодекса на труда (КТ) във вр. с § 4, от ПЗР на ЗДС и датата на подаденото от Златева Заявление вх. № 94-ММ (10.09.2008 г. в МОН, министърът не е бил длъжен да се произнася по просрочено искане, поради което жалбата се явява недопустима. Алтернативно се развива и тезата за неоснователност на жалбата предвид текста на чл. 35, ал. 4 от Закона за народната просвета (ЗНП) във вр. с § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДС.

Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по спора, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката е работила като "началник" на РИО. Със Заповед на министъра на образованието и науката (МЗ) № РД-12-58/5.12.2004 г. трудовото й правоотношение е прекратено. С Решение № 10/11.03.2005 г. по гр. д. № 4700/2004 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), заповедта е отменена и жалбоподателката е възстановена на същата длъжност. Решението е обжалвано от министъра. С Решение от 9.01.2006 г. по гр. д. № 1587/2005 г. по описа на Софийски градски съд и след нова жалба на министъра против него - с Решение № 70/21.04.2008 г. по гр. д. № 339/2007 г. на САС, решението е оставено в сила. С писмо на СРС по делото, връчено на Златева на 28.07.2008 г. тя е уведомена, че на основание чл. 345, ал. 1 от КТ, в двуседмичен срок тя може да се яви и заеме предишната си работа, поради възстановяването `и с влязлото в сила решение по гр. д. № 4700/2004 г. по описа на СРС.

С Молба заведена в МОН с вх. № 94 ММ-1697/8.08.2008 г. Златева е заявила, че ще се яви на работа в РИО считано от 8.08.2008 г., за което моли за разпореждане от министъра. С МЗ № РД-12-363/15.08.2008 г., на основание посочените обстоятелства, министърът е възстановил Златева на заеманата преди уволнението й длъжност "началник РИО", считано от 18.08.2008 г. Същият ден е издадена и МЗ № РД-12-364 с която, на основание чл. 325, т. 12 от КТ във вр. с § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДС, е прекратено трудовото правоотношение на жалбоподателката на посочената длъжност, считано от 18.08.2008 г. Мотиви за издаването на заповедта са, че длъжността е определена за заемане от държавен служител и в едномесечен срок от постановяване на окончателното Решение № 70/21.04.2008 г. по гр. д. № 339/2007 г. на САС, не е подадено заявление (следва да се разбира от жалбоподателката) за постъпване на държавна служба. И двете заповеди са връчени на Златева на 18.08.2008 г. в 12, 40 часа.

Златева е подала Заявление до министъра вх. № 94 ММ-1697/10.09.2008 г., с което му е заявила, че желае да бъде назначена на длъжността "началник на РИО". Представила е и документите, посочени в чл. 7 и 8 от ЗДС. С Писмо изх. № 94 ММ-1697/26.09.2008 г. на директора на Дирекция "Човешки ресурси" при МОН, Златева е уведомена, че поради изтичането на преклузивния едномесечен срок по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДС, е прекратено субективното й право да подаде заявление по чл. 8 от ЗДС, както и съответстващото му задължение. Отговор по заявлението от страна на министъра не е даден.

Съгласно чл. 35, ал. 4 от ЗНП, началниците на регионалните инспекторати по образованието са държавни служители, които се назначават въз основа на конкурс и се освобождават от министъра на образованието и науката. С МЗ № РД 09-842/2.07.2007 г. е обявен конкурс за заемане на длъжността "началник на РИО, Хасково" от държавен служител. След провеждането му, с МЗ № РД 10-1377/26.09.2007 г., е преназначен на тази длъжност лицето Иван Руменов Панайотов, считано от същия ден.

При така установеното от фактическа страна, жалбата се явява неоснователна. От доказателствата по делото е видно, че длъжността "началник на РИО" е била определена за заемане по служебно правоотношение за първи път с новата редакция на чл. 35, ал. 4 от ЗНП, обн. ДВ, бр. 90/24.09.2002 г. Т. е. към момента на издаване на отменената МЗ № РД-12-58/5.12.2004 г., на Златева е било ясно, че заеманата от нея преди уволнението `и длъжност, по силата на закон е определена за заемане от държавен служител по служебно правоотношение. Повелята на закона освен това, е изпълнена с МЗ № РД 10-41/5.02.2004 г., връчена на Златева на 6.02.2004 г. (вж. стр. I от мотивите на Решение № 10/11.03.2005 г. по гр. д. № 4700/04 Г. на СРС).

Считано от образуването на делото пред СРС, е налице висящ трудов спор за установяване законосъобразността на заповед № РД-12-58/5.12.2004 г. В случая е реализирана хипотезата на § 4 от ПЗР на ЗДС. Видно от текста на неговата ал. 1 във вр. с ал. 2 е, че той се отнася за всички случаи на трудови спорове за отмяна на незаконно уволнение, за които към момента на приключването им (аргумент от последното предложение на ал. 2), длъжността е определена за заемане по служебно правоотношение. Трудовият спор, образуван по исковата молба на Златева е приключил с необжалваемото решение на САС в момента на обявяването му - чл. 219, б. "в" ГПК и това е станало на 21.04.2008 г. Съгласно § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДС, служителите по ал. 1 на същия текст, чиито искове за отмяна на незаконно уволнение и за възстановяване на предишната длъжност са уважени, в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение могат да подадат заявление по чл. 8, ако отговарят на изискванията на чл. 7 и длъжността, която са заемали до влизане в сила на този закон и на която се възстановяват, съществува в съответната администрация. Случаи като настоящия се отличават от обичайните трудови спорове. При тях длъжността, от която е уволнен служителя, преди началото на разглеждане на спора от съда е определена за заемане по служебно правоотношение за разлика от обичайните, при които тя продължава да се заема по трудово такова и след отмяната на незаконосъобразната заповед. За тези с промяна на вида правоотношение, което от трудово е станало служебно, следва да се прилага ЗДС, който за подобен род случаи се явява специален спрямо КТ. Затова срокът, в който служителят може да подаде заявление по чл. 8 от ЗДС е едномесечен, съгласно § 4, ал. 2 от ЗДС, а не двуседмичен, съгласно чл. 345, ал. 1 от КТ. От още по-голямо значение е началният момент на тези срокове: когато се прилага § 4, ал. 2 ЗДС той започва да тече от "влизане в сила на съдебното решение", което в случая е 21.04.2008 г., а при 345, ал. 1 КТ - от съобщението, което е получено от Златева на 28.07.2008 г. Предвид изложеното по-горе следва, че при промяна на вида правоотношение преди началото на съдебния спор за незаконосъобразност на прекратяване на трудовия договор, се прилагат разпоредбите на § 4 от ПЗР на ЗДС а едномесечният срок за подаване на заявление е изтекъл на 29.08.2008 г. Подаденото такова, датирано от жалбоподателката на 3.09.2008 г. и постъпило в МОН на 10.09.2008 г., се явява просрочено, а обжалваният мълчалив отказ - основателен.

Доводът на жалбоподателката, че в случая следва да се приложи разпоредбата на § 1 от ПЗР на ПМС № 47/1.03.2004 г. се явява неоснователен по следните причини. На първо място е видна съществуващата колизия между реда, посочен в § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДС от една страна и този, уреден в § 1 от ПЗР на ПМС № 47/2004 г. от друга.

По силата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, когато постановление противоречи на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Т. е. в случая за съда е задължителна нормата на § 4 от ПЗР на ЗДС. Освен това, видно от текста на § 75 от ПЗР на ЗДС, към който препраща § 1, ал. 2 от ПЗР на ПМС № 47/2004 г., посочения там ред (идентичен впрочем на реда по § 1 от ПЗР на ПМС № 47/2004 г.) се отнася за случаите, когато обнародването на Единния класификатор на длъжностите в администрацията заварва служители, изпълняващи по трудово правоотношение длъжност, определена от класификатора за заемане от държавен служител. Предвид възможността дадена длъжност да не бъде определена за заемане от държавен служител или определената такава да не стане известна на служителя, е въведено нормативното изискване от двете цитирани норми, работещите да бъдат уведомени от ръководителите на администрации за правата им по § 75 от ПЗР на ЗДС. В случая длъжността "началник РИО" както се каза, е определена за заемане от държавен служител не с Единния класификатор, обн. в ДВ, бр. 18/5.03.2004 г., в сила от същия ден, а с обнародваните в ДВ, бр. 90/24.09.2002 г. изменения на ЗНП. Очевидно е, че последното е станало много преди уволнението на жалбоподателката. За факта на определяне на длъжността за заемане от държавен служител впрочем на нея е известно и от текста на цитираната МЗ № РД 10-41/5.02.2004 г. (неприложена към делото), връчена й на 6.02.2004 г.

Предвид изложеното, жалбата на Златева се явява неоснователна. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата против нея следва да се отхвърли.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение