Решение № 6432 от 13.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4271/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. Г., гражданин на Сирия против Решение 2869 от 25.03.2025 г. по адм. д. 425/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Решение 1219 от 03.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Излага доводи, че съдът не е обсъдил относимите към спора факти и обстоятелства и неправилно е приел липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Иска отмяна на обжалваното решение и на административния акт. Ответната страна - председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез юрк. Георгиева оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. А. Г., гражданин на Сирия против Решение 1219 от 03.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че Г. е напуснал страната по произход през м. юли 2024 г., влязъл незаконно в Турция, където престоял известно време, след което пристигнал в България нелегално през зелената граница през м.08.2024 г. В интервюто чужденецът е заявил, че не е имал проблеми с властите в Сирия и е напуснал страната заради войната. Споделил е, че при завръщането в Сирия щял да има два проблема - единият заради напускането на страната, другият с евентуалната вероятност за влизане в казарма. Не е бил съден или осъждан в държавата си по произход, не е бил арестуван в нея, не е бил обект на насилие, не е преследван. За изясняване на обстоятелствата в хода на административното производство е използвана справка за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия. При тази фактическа обстановка, съдът е приел, че решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Приел е за правилен извода на административния орган, че изложените от лицето причини за напускане на страната му на произход не представляват материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Анализирайки бежанската история, административният съд е обосновал, че изложеното в нея не попада в предметния обхват на ЗУБ и причините за напускането на страната на произход не са свързани със страх от преследване от официалните власти или по причина на религиозна принадлежност, националност, пол, или други релевантни по смисъла на ЗУБ причини. Предвид изложеното съдът е стигнал до извода, че не са налице предпоставките по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място, съдът е приел, че не са представени доказателства за наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, посочени в разпоредбата на чл. 9 ЗУБ. Съдът е счел, че в разглеждания случай не се навежда като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. Сред подробно обсъждане на представените справки е прието, че положението в държавата на произход не може да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което да го определя като такова с характер въоръжен конфликт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата от личната история на кандидата за статут и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна на съдебния акт. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната лична история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Видно от личната история на търсещия закрила не са изтъкват обстоятелства, от които да се заключи, че спрямо него са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът е заявил, че е напуснал Сирия заради военните действия и не иска да се завърне в страната на произход. Основният му мотив да не иска да се завърне обратно е свързан с вероятната опасност да бъде мобилизиран в Сирия или да бъде привлечен в редиците на Фронт Ал Нусра. В тази връзка съдът е приел, че липсват обективни данни, че в периода около напускането на Сирия от търсещия закрила да са провеждани акции по частична или масова мобилизация на лица от армия или други субекти. В тази връзка следва да бъдат възприети съжденията на АС - Хасково, че опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства дали е търсен или дали е получил повиквателна за реално отбиване на военна служба. Правилен е изводът, че тези притеснения не са продиктувани от реални действия от страна на сирийската армия и власт или от други субекти. На практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. По отношение на лицето не са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за липса на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Правилни са и формираните изводи от състава на АС Хасково по отношение на ситуацията в страната по произход на лицето. Обосновано е заключението, че след падането на режима на президента Асад обществено-политическата обстановка в Сирия е променена, като не е налице ситуация на безогледно насилие в резултат на въоръжен конфликт по дефиницията на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В следващите след смяната на властта месеци се установява трайно изразена тенденция за нормализиране на обстановката - сформирано е ново правителство с поставен акцент върху единството за възстановяване на държавата и са обявени основни приоритети в работата на новата власт, което се констатира от приобщената пред касационната инстанция Справка МД-02-262 от 19.05.2025 г. на дирекция Международна дейност към ДАБ. Първоинстанционният съд акцентира върху обстоятелството за значителен брой бежанци, които към март 2025 г. са се завърнали в Сирия след смяната на властта, както и на много големия брой вътрешно разселени лица, които са се прибрали в районите си по произход. В тази връзка актуалните данни от Справката от 19.05.2025 г. на дирекция Международна дейност към ДАБ сочат, че по оценки на ВКБООН от 08.12.2024 г. до 08.05.2025 г. 481 730 сирийски граждани са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, а към 08.05.2025 г. 1 186 147 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, включително 337 868 души, които са се завърнали от места за вътрешно разселени лица. Твърдяното в касационната жалба наличие на спорадични сблъсъци между отделни въоръжени формирования в някои райони на Сирия действително се потвърждава от данните по делото, но то само по себе си не може да обоснове извод за наличие на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут - от една страна няма категорични данни за системно насилие в района, в който е живял чужденецът, а от друга е възможно приложение на изключението по чл. 9, ал. 5 ЗУБ, доколкото са налице данни за съществуването на спокойни региони в Сирия, където Г. би могъл да се установи и където не съществува реален риск той да понесе тежки посегателства. Неоснователно е и твърдението на касатора, че административният орган не е изследвал детайлно личната история на кандидата за закрила и особеностите в държавата по произход. Обратното се установява от мотивите, изложени в обжалвания административен акт. Подробен и задълбочен анализ на обстановката в Сирия е извършен от първостепенния съд, който се възприема от настоящата касационна инстанция, а и ситуацията в държавата по произход на кандидата не е променена в насока влошаване след м. април 2025 г. При правилно установена фактическа обстановка, изцяло обоснован е решаващият извод на състава на АС - Хасково, че не са налице предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както са тълкувани от Съда на Европейския съюз в неговото Решение по дело С-465/2007 г., а именно - няма данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Следва да се възприеме за правилен изводът на първоинстанционния съд, че по делото не се установяват елементи от личното положение на молителя, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила. Отсъстват данни М. Г. да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, както и самият той е заявил в административното производство. Относими в тази връзка са мотивите относно отсъствието на преследване на лицето във връзка с вероятна опасност да бъде мобилизиран. Следователно, като е достигнал до извода за законосъобразност на решението на председателя на ДАБ, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение