Решение № 3714 от 8.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 281/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) чрез процесуален представител, срещу решение 22874 от 08.11.2024 г., постановено по административно дело 3503/2024 г. от Административен съд София-град(АССг), с което е отменено нейно решение 103/13.03.2024 г. по преписка 121/2022 г. По наведени доводи за законосъобразност на постановения от него административен акт се иска отмяната на обжалваното съдебно решение. По делото е постъпила касационна жалба и от В. С. Р. чрез процесуален представител срещу посоченото по-горе решение. По наведени доводи за неправилност на същото, като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против решението на КЗД бъде отхвърлена и му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Министерство на образованието и науката (МОН) не изпраща представител и не взема становище по основателността на жалбата. Ответникът по касационната жалба Нов български университет (НБУ) чрез процесуален представител не вземат становище по основателността на жалбата и заявяват, че няма оплаквания срещу действие на НБУ. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. Административното производство е образувано по жалба на Р. против МОН с твърдения за осъществена дискриминация, тъй като след приключване на обучението му и полагане на всички изпити и коректно подадена информация от НБУ до МОН, повече от година не му е издадена диплома за завършеното от него образование, като с разпореждане 372/02.06.2022 г. на Председателя на КЗД по жалбата му е образувана преписка 121/2022 г. с посочване , че в жалбата са изложени оплаквания за дискриминация по признак образование . В хода на производството е представено копие от издадена на Р. от НБУ диплома за висше образование на образователно квалификационна степен магистър . Установено е и, че ректорът на НБУ на 14.06.2021 г. е предприел действия пред МОН за издаване от последното на холограмни стикери на студентите от приложен списък, подлежащи а дипломиране между които и Р., като тези действия са извършени неколкократно. С писмо 94-5165/17.11.2021 г. заместник министър на МОН уведомява Р., че съгласно Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалност право и професионална квалификация юрист предвижда наличие на две кумулативно необходими изисквания образованието да е продължило не по-малко от 10 семестъра и минимален хорариум 3500 учебни часа. От становището на НБУ до КЗД се установява, че Р. се е обучавал 4 години, но реално 10 семестъра, като е сливал семестри 5 и 7, и 6 и 8, тъй като се е обучавал по индивидуален план, положил е предвидените държавни изпити, за което НБУ му издава диплома и приложение към нея. Единственото изискване към съдържанието на документа, съгласно Наредбата е холограмен стикер, който е заявен от НБУ, но към момента на изготвяне на становището не е бил издаден. В посоченото становище са посочени имената на общо 13 студенти обучавани в НБУ, които са положили необходимите изпити, но на петима от тях е отказано да бъдат издаден холограмни стикери предвид обстоятелството, че не се положили успешно държавните изпити на редовна сесия, а на поправителна. От писмо с вх. на КЗД 90-08-79/24.10.2022 г. на МОН се установява че с тяхно писмо рег. 0430-53/23.08.2022 г. е потвърдено издаването на холограмен стика на Р. и същият е предаден на НБУ. С решение 521от 08.11.2022 г. КЗД приема а установено, че МОН, Г. Д. директор на дирекция Висше образование при МОН, НБУ и В. В.- ръководител на департамент Право са извършили дискриминация по признак образование по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация спрямо Р.. С решение 3916 от 14.06.2023 г., постановено по адм. дело 10927/2022 г. на АССг актът на КЗД е отменен, а преписката му е върната за органа за ново произнасяне с конкретни указания, при което с разпореждане 552/28.07.2023 г. на Председателя на КЗД производството по преписката е възобновено. По преписката е постъпила молба от 22.08.2023 г., в която Р. заявява, че поддържа жалбата си за извършена от страна на МОН дискриминация по признак образование спрямо него, изразена чрез бездействие неиздаване на холограмен стикер за издадената му от НБУ диплома за висше образование по специалност право с ОКС магистър през периода 14.06.2021 г. датата на която НБУ е предоставило на МОН необходимите доказателства за проведеното обучение до 16.08.2022 г. датата на която МОН потвърждава издавеното на стикера. В същата молба Р. сочи като сравнители част от студентите, посочени в становището, представено от НБУ пред КЗД, които също са провели ускорено обучение, но за разлика от него са получили холограмни стикери за дипломите си, при подадена от НБУ пред МОН информация по идентични начин и ред. Заявява, че издаването на посочения стикер в по-късен период не заличава извършеното нарушение на забраната за дискриминация и за твърди, че по отношение на него налице правен интерес производството пред КЗД да продължи. Със същата молба заявява, че МОН е осъществило спрямо него освен твърдяното неравно третиране и преследване по смисъла на § 1, т.3, б. а от ДР ЗЗДискр. тъй като след образуване на производството пред КЗД с писмо изх. 94-3665/24.06.2022г., издадено от заместник министър Г. Т. е уведомен, че поради образуваното пред КЗД производство по подадената от него жалба с вх. 44-00-1898/31.05.2022 г. на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК МОН спира производството по издаване на холограмен стикер на дипломата му, което е отменено с определение 6093 от 02.08.2022 г., постановено по адм. дело 6540/2022 г. от АССг. Прави искане до КЗД да се произнесе с решение по преписката освен за твърдяното неравно третиране и относно оплакванията му за преследване . По преписката е приложен допълнителен доклад, за който не може да бъде установено кога е постъпил по преписката, в който са посочени като ответници МОН, Г. Д. директор на дирекция Висше образование в МОН, НБУ и В. В. ръководител на департамент Право , в който липсва произнасяне относно заявеното допълнително оплакване от Р.. Такова е налице в допълнение към доклад заключение, отново без дата на изготвяне и дата на постъпване към преписката. По преписката е приложен доклад от Г. Д. директор на дирекция Висше образование в МОН, адресирана до министъра на образованието и науката от 08.06.2022 г., в което същият е уведомен за броя на постъпилите искания за издаване на холограмни стикери от висши училища, обучаващи студенти по специалност право , становища на ръководителите им и предложения за преодоляване на възникналия проблем с издаването на холограмни стикери. На проведеното открито заседание на състава на КЗД на 08.02.2024 г. съставът е постановил деконституиране (?!) на ответните страни НБУ и проф. В. и конституиране на същите като заинтересовани страни, приема доказателствата и становищата на страни. С обжалваното пред АССг решение 103/13.03.2024 г., в което като ответни страни отново са посочени МОН, Г. Д. директор на дирекция Висше образование в МОН, НБУ и В. В. ръководител на департамент право в НБУ, с което установява, че МОН е извършило дискриминация по признак образование по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. и преследване по смисъла на §1, т. 3 а ЗЗДискр. (предполага се б. а ) и са дадени преписания МОН да се въздържа за в бъдещи от подобни действия. По отношение на ответниците Г. Д. директор на дирекция Висше образование в МОН, НБУ и В. В. ръководител на департамент Право в НБУ в решението си КЗД приема за установено, че не са извършили дискриминация по чл. 4, ал.1 ЗЗДискр. по признак образование спрямо Р., като в тази част решението е породило правно действие, тъй като не е обжалвано. За да приеме, че по отношение на Р. е осъществено неравно третиране по признак образование КЗД в решението си приема, че Р., притежаващ висше образование с ОКС Магистър по специалност право е носител на защитен признак и е неравно третиран спрямо посочените сравнители (макар да липсват фактически установявания в кой момент на същите са предоставени от МОН холограмни стикери за издадените им от НБУ дипломи), при което той в темпорален план е съществувала пречка да докаже полученото от него образование и съответно да полага труд по специалността, с което е осуетено прокламираното в Конституцията равенство във възможностите. По отношение на установеното преследване , приема, че макар с писмото на заместник министъра да са осъществени действия по реда на АПК, доколкото в него се сочи като причина образуваното и висящо производство по жалба за дискриминация са налице предпоставките по §1, т. 3 б. "а" ЗЗДискр. С обжалваното пред настоящата инстанция решение АССг отменя акта на КЗД в обжалваната му част като приема, че е налице отменителното основания по чл. 146, т. 4 АПК. Настоящият състав намира, че решението е законосъобразно. Обоснован и съответен на доказателствата е изводът му, че в случая Р. не е третиран по-неблагоприятно от своите състуденти, посочени като сравнители, независимо, че са придобили ОКС магистър по право при едни и същи условия в НБУ, тъй като не поради факта, че същите имат едно и също образование, придобито при едни и същи условия, с еднаква образователна степен същият не е получил своевременно холограмен стикер за дипломата си. По делото са изложени твърдения, но не от жалбодателя, а от НБУ, че освен Р. и други студенти не са получили стикери за дипломите си от МОН. От установеният факт, който не е спорен между страните, че освен на Р. и на други студенти, завършили успешно образованието си през същата академична година в НБУ, сливайки семестри не са издадени стикери и които са посочени като сравнители следва извод, че в случая няма неравно третиране. При тези факти е необяснимо защо именно тази студенти са посочени и разглеждани като сравнители. Допълнително следва да бъде посочено, че в обжалвания пред първоинстанционния съд акт на КЗД липсват фактически установявания кои са тези лица, защо се приема, че са в сходно положение с Р., кога същите са получили стикери за дипломите си като доказването на тези факти, предвид разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр. е било задължение именно на жалбодателя, но пък органът има задължението по чл. 35 АПК да изясни относимите за случая факти и обстоятелства. Правилно в решението е прието, че дори да се приеме, че е налице неравно третиране по признак образование , тъй като може да се предположи, че освен представения от НБУ списък на студентите, за които МОН не е предоставило стикери за дипломите са налице и такива, на които са издадени, тъй като доказателствата по делото не се установява като причина за това е придобитата ОКС магистър по право. Причината е в тълкуването и прилагането от МОН на разпоредбата на тогава действащата разпоредба на чл. 6 , ал. 1 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист", отменена понастоящем с приетата с ПМС 165 от 12.07.2022 г., нова Наредба със същото наименование, без да се отчита възможността предвидената в чл. 42, ал. 9, т. 4 от Закона за висшето образование възможност за предсрочно завършване на обучението при желание от страна на обучаемите. С оглед на установеното и при липсата на оплаквания от страна на жалбодателя от действия на НБУ, ръководителя на департамент Право в НБУ и директора на дирекция Висше образование в МОН същите по необясними причини са конституирани като ответници в производството, като производството е проведено и приключило с тяхно участие, независимо от деконституирането им в хода на производството. Дори да се приеме, че същият е получил такъв по-късно от сравнителите то това отново не води до извод за неравно третиране спрямо сравнителите, тъй като е поради спиране на административното производство по издаването му от страна на МОН по признак образование . Правилен е и изводът, че в случая неправилно в акта на КЗД е установено, че МОН е извършил преследване по смисъла на §1, т. 3, б. 4 а ЗЗДискр. по отношение на Р., изразено в спиране на административното производство по издаване на холограмен стикер за дипломата му, независимо от посоченото в него, че причина за спиране на производството е образуваното и висящо производство пред КЗД. Правилно в тази насока в обжалваното решение е прието, че производството пред КЗД е по жалба на Р. срещу МОН, докато производството по издаване на стикери за издадени от НБУ дипломи на завършилите успешно образованието си студенти се развива между МОН и НБУ. В случая неправилното прилагане на възможността по чл. 54, ал.1, т. 5 АПК не обосновава извод за преследване, тъй като касае производство между други страни. Обстоятелството, че лично Р. е поискал от МОН за издаване на такъв стикер и такъв не е предоставен своевременно не води до обратен извод. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че макар актът за спиране да е постановен от конкретен заместник министър на образованието и науката същият не е конституиран като ответник, а по делото липсват доказателства същият да е упълномощен от министъра за извършване на това процесуално действие. В случая няма съмнение, че при създадените обструкции от страна на МОН, възпрепятстващи Р. да реализира правото си на труд по придобитата специалност и ОКС са нарушени правата му и същият евентуално е претърпял вреди, но от доказателствата по делото не се установява същият да е бил неравно третиран по посочения признак образование или спрямо него да е било осъществено преследване по смисъла на ЗЗДискр. Вярно е, че нарушаване на забраната за дискриминация ангажира отговорността на извършилия дискриминация дори при липса на виновно поведение, но не всяка липса на капацитет при упражняване на правомощия осъществява дискриминация. При извършената проверка за постановяване на акта в съответствие с предвидените административно процесуални правила, не се констатираха нарушения на същите, а и в жалбата не се сочат такива конкретно. Твърдението, че съдът неправилно е сравнявал Р. с други лица, които са в сходно положение и също са дискриминирани е неоснователен, тъй като съдът е анализирал установеното от КЗД в обжалваното пред него решение, но Р. не е обжалвал същото и в хода на административното производството са събирани доказателства единствено за студентите, които не са получили своевременно холограмни стикери за дипломите си и причините за това. Допълнително следва да бъде посочено, че именно той в молбата си с в. 44-00-3021/22.08.2023 г. е посочил като сравнители студентите, които са се обучавали ускорено на основание чл. 42, ал.4, т. 4 ЗВО. Решението е обосновано. Съдът е установил релевантните за спора факти по жалбата на МОН срещу акта на КЗД, като въз основа на установените факти е формирал законосъобразни правни изводи. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото искането на касационния жалбодател Р. за присъждане на разноски е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение