Решение № 3910 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14456/2014 г.

Решение № 3910 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14456/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Анастасия Сотирова Щерева, от гр. Пловдив, подадена чрез пълномощника адвокат Н. Печева против решение № 2074/13.10.2014 г. постановено по адм. дело № 1225/2014 г. на Административен съд Пловдив, само в частта, с която е отхвърлена жалбата й против Решение № РД-65/16.04.2014 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 4604104996, Протокол ПР-168/5.02.2014 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, в частта, с която на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, е отменено Разпореждане № 174 от 30.06.2000 г., с което на Анастасия Сотирова Щерева е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), и всички последващи го, като считано от 10.04.2011 г. на Щерева е отпусната лична пенсия за ОСВ в посочените в Разпореждане № 4604104996, Протокол ПР-168/5.02.2014 г. размери. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че административният орган е изгубил пенсионната преписка на Щерева, който факт е признат от процесуалния представител на ответника - РУ "СО" - гр. Пловдив. След това са предприети действия по нейното възстановяване и цялата тежест за това е прехвърлена върху пенсионера, който няма никакво отношение към неправомерните действия на РУСО по съхраняване на документацията. Иска се отмяна на атакуваното решение, отмяна решението на директора на РУ "СО" - гр. Пловдив и разпореждането на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Пловдив е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна. С обжалваната част от решение № 2074/13.10.2014 г., постановено по адм. дело № 1225/2014 г. на Административен съд Пловдив, е отхвърлена жалбата на Анастасия Сотирова Щерева против Решение № РД-65/16.04.2014 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 4604104996, Протокол ПР-168/5.02.2014 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, в частта, с която на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, е отменено Разпореждане № 174 от 30.06.2000 г., с което на Анастасия Сотирова Щерева е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), и всички последващи го, като считано от 10.04.2011 г. на Щерева е отпусната лична пенсия за ОСВ в посочените в Разпореждане № 4604104996, Протокол ПР-168/5.02.2014 г. размери. Първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че обжалваният индивидуален административен акт е правилен съобразно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, съгласно която пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, при наличие на изброените в чл. 99, ал. 1 хипотези. Съдът е приел също, че в настоящият казус е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, която е установена от органите на НОИ в хода на развилото се административно производство. Така постановеното решение е неправилно. В случая е установено от фактическа страна, че с Разпореждане № 174/30.06.2000 г. на Анастасия Щерева е отпусната лична пенсия за ОСВ на основание чл. 2, ал. 1 от ЗП (отм.), чл. 46а ЗП (отм.) и § 25 от ЗИДЗП /1996 г./ (отм.) при навършена възраст 53 години и 7 месеца, считано от 1.12.1999 г. Размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от III категория труд - 10 г. 06 м. 22 дни, осигурителен стаж от II категория труд - 24 г. 04 м. 00 дни, или общ стаж към втора категория 32 г. 09 м. 12 дни. На основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към трета категория - 40 г. 11 м. 22 дни. Определен е индивидуален коефициент на пенсията 2.198, изчислен от доход за периода от 1.01.1984 г. до 31.12.1986 г. - 19328.00 лв. и доход за периода от 15.01.1998 г. до 30.11.1999 г. - 7276.80 лв. Безспорно е установено също, че през 2013 г. е проведена инвентаризация в ТП на НОИ - Пловдив, след която е отчетена липсата на пенсионното досие както на Анастасия Щерева, така и на други лица. Следствие на това административният орган е предприел действия за възстановяване в цялост на пенсионната преписка, като изискал от жалбоподателката в 7-дневен срок да представи всички документи удостоверяващи осигурителния й стаж и доход. След събиране на приложените по делото документи е издадено обжалваното разпореждане. При тези обстоятелства неправилно административният орган, съответно и първоинстанционният съд, са приели, че е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от съответното длъжностно лице. Обстоятелствата, при които може да бъде изменено или отменено разпореждането по чл. 98 КСО за отпускане на пенсия, са посочени в чл. 99, ал. 1, т. 1 - 5 от КСО. Това са случаите, когато: 1. пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др.; 2. пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание; 3. инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 4. смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 5. пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането; 6. пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер. Изгубването на пенсионната преписка не е посочено като хипотеза в чл. 99, ал. 1 от КСО за изменение на пенсията и цитираната норма следва да се тълкува ограничително. Неправилно административният орган се е позовал на чл. 99, ал. 1, т. 5 включвайки факта на изгубване пенсионната преписка на Щерева в тази хипотеза. В случая не е налице неправилно отпусната пенсия. Жалбоподателката е добросъвестна и няма никакво отношение към действията на служителите от РУСО във връзка с изгубване на пенсионната й преписка. Определената в Разпореждане № 174/30.06.2000 г. на Анастасия Щерева лична пенсия за ОСВ е отпусната при представянето на всички необходими документи по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от НПОС. Изгубването на пенсионната преписка по вина на ТП на НОИ не може да се тълкува във вреда на жалбоподателката. С издаване на обжалваното разпореждане административният орган не е изменил пенсията на Щерева, а на практика й е отпуснал нова пенсия, определена на други изискани доказателства. Неправилно ТП на НОИ - Пловдив е изискало вече представени от жалбоподателката през 2000 г. и приети по изгубената пенсионна преписка документи. Неправилно също административният орган е прехвърлил тежестта по възстановяване на пенсионната преписка върху жалбоподателката. Това налага обжалваното съдебно решение да бъде отменено като неправилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице е условието на чл. 222, ал. 1 от АПК за постановяване на решение по същество от касационния съд, с което да се отмени оспореното от Анастасия Щерева против Решение № РД-65/16.04.2014 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 4604104996, Протокол ПР-168/5.02.2014 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, в частта, с която на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, е отменено Разпореждане № 174 от 30.06.2000 г., с което на Анастасия Сотирова Щерева е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), и всички последващи го, като считано от 10.04.2011 г. на Щерева е отпусната лична пенсия за ОСВ в посочените в Разпореждане № 4604104996, Протокол ПР-168/5.02.2014 г. размери. В случая не са налице предпоставките за изменение на пенсията, отпусната с това разпореждане. Жалбоподателката Анастасия Щерева е направила искане за заплащане на разноски за двете инстанции. Настоящият съдебен състав счита, че такива следва да се присъдят само за касационната инстанция в размер на 800,00 /осемстотин/ лева. Разноските за първоинстанционното производство в размер на 300,00 лева са присъдени в пълен размер от Административен съд Пловдив, видно от обжалваното решение. Решение № 2074/13.10.2014 г. по адм. дело № 1225/2014 г. на Административен съд Пловдив не е обжалвано в останалата си част за разноските. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,