Решение № 7881 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 389/2014 г.

Решение № 7881 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 389/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАПсрещу Решение № 7298 от 25.11.2013 г. по адм. дело № 4722/2012 г. по описа на Административен съд - София град, поправено с Решение № 123 от 7.01.2014 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 1100259 от 12.09.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 655/26.03.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София в частта относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 55 590.67 лв. по фактури, издадени от "Блек Форест Системс България" ЕООД през данъчни пероди м. 07. и м. 10. 2010 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че ангажираните доказателства не установяват реалното осъществяването на фактурираните СМР, а констатираните по делото обективни факти сочат, че ревизираното дружество е знаело, че участва в данъчна измама. Намира, че при липса на кадрови ресурс на доставчика да извърши уговорените услуги, не би могло да се приеме, че те са престирани именно от него. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли релевираната жалба, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - "Сънником" ЕООД, гр. София, чрез процесуални пълномощници, с писмен отговор и в о. с. з. оспорва същата като неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на осъществените разноски в първоинстанционното и касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 1100259 от 12.09.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 655/26.03.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София в частта относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 55 590.67 лв. по фактури, издадени от "Блек Форест Системс България" ЕООД през данъчни пероди м. 07. и м. 10. 2010 г. За да обоснове формирания краен правен извод за основателност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но е необоснован и противоречащ на материалния закон. Това заключение е мотивирано от следните релевантни фактически констатации: С оспореният РА е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по 4 бр. фактури, издадени от "Блек Форест Системс България" ЕООД, с предмет на доставките - СМР на обект "Съдебна палата" - Козлодуй, СМР на обект х-л "Шанс", Златни пясъци и допълнителни СМР при реконструкция и надстрояване на библиотека ИЦ ТУ - София. В хода на ревизионното производство е установено, че спорните фактури са включени в справките-декларации и в ДП по ЗДДС, като са проследени и плащанията по тях. Идентични констатации се съдържат и в заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, което е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Решаващият състав е дал вяра и на изводите на експерта по проведената СТЕ, съобразно които фактурираните СМР са осъществени на посочените обекти, като изработеното съответства по количество, единична цена и обща стойност на СМР, описани в представените двустранно подписани протоколи обр. 19. Те са съставени при приемане на изработеното в изпълнение на сключени между ревизираното дружество и "Блек Форест Системс България" ЕООД договори за изработка от 26.04.2010 г., 1.12.2009 г. и 7.05.2010 г., по силата на които възложителят следва да предостави на изпълнителя строителни материали, необходимата механизация, строителни съоръжения, конструкции и оборудване за изпълнение на СМР. За удостоверяване на предаването на необходимите материали и оборудване от възложителя на изпълнителя е съставен нарочен протокол, към който са представени и фактури за доставки на строителни материали към ревизираното лице. След съпоставка на контроверзните твърдения и възражения на страните, съдът е счел, че спорът между тях се концентрира върху кадровата обезпеченост на доставчика за осъществяването на спорните СМР предвид липсата на декларирани в НАП трудови договори. В тази връзка съдът не е кредитирал представените граждански договори, разходни касови ордери и командировъчни заповеди, тъй като е приел, че след осъщественото оспорване на автентичността на подписите на физическите лица, тяхната истинност е опровергана. Съобразил е още, че не е доказана доставерността на техните дати, но независимо от това е достигнал до заключението, че ангажираните доказателства установяват реалното осъществяване на фактурираните услуги. Счел е, че по аргумент от т. 39 от Решение на СЕС по дело С-324/11 г., липсата на кадрова обезпеченост на доставчика не е достатъчно основание за отказ за признаване на право на приспадане на данъчен кредит, поради което и предвид установеността на извършването и приемането на спорните СМР, както и на последващата им реализация за целите на икономическата дейност на ревизираното лице, решаващият състав е достигнал до заключението, че с РА незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 68, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 9 от ЗДДС. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, обосноваващи тезата му, че съдът е подменил спора, като е игнорирал необходимостта от ангажирането на доказателства, че процесните СМР са осъществени именно от издателя на посочените фактури. Както правилно е прието от решаващия състав, съвкупният анализ на представените доказателства, сочище възникнали облигационни правоотношения между страните по силата на сключени договори за изработка, констатираното изпълнение на място на СМР, съответстващи по вид, количество, единична цена и обща стойност на приетите от получателя СМР, посочени в съставените протоколи обр. 19, ведно с наличната техническа документация и надлежното счетоводно осчетоводяване на доставките, мотивират извод за тяхната реално осъществяване. Той се подкрепя и от представените фактури за закупени строителни материали и съставения протокол за предаването им от възложителя на изпълнителя, ведно с необходимия технологичен ресурс за извършване на доставките. Действително, СЕС многократно е подчертавал в своята практика, че установяването на обективното извършване на доставките е дължимо от националния съдия, който следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка." Същевременно, в Решението по дело C-324/11, СЕС уточнява, че "Директива 2006/112 не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност." Досежно кадровата обезпеченост на доставчиците, тълкувателно приложимо поради сходство на фактическия състав е и Решението от 13.02.2014 г. на СЕС по дело С-18/13, съгласно което нормата на чл. 12 от ППЗДДС противоречи на Директива 2006/112 и не следва да бъде прилагана. СЕС уточнява, че "Директива 2006/112 г. не допуска национална разпоредба, съгласно която услугата се счита извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от съответната доставка". Той посочва още, че "само по себе си, за да се откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно да липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, нито разходите за услугата в счетоводната им документация да са неоправдавани или в някои документи да липсват подписи на посочените като доставчици лица. Необходимо е още тези обстоятелства да сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. Тези релевантни факти и обстоятелства следва да бъдат проверени от националния съд и за тях е необходимо той да следи служебно, като тълкува вътрешните норми в светлината на текста и в съответствие с целта на Директива 2006/112 за борба с данъчните измами, избягването на данъци и евентуални злоупотреби. СЕС сочи, че тази преценка е правна и е дължима от националната юрисдикция въз основа на установените от органа по приходите факти и обстоятелства, като от изложеното в т. 37 следва, че изводът на съда за наличие на измама или злоупотреба може да се основава и на данни, предоставени за пръв път в съдебното производство, без с това да се нарушава забраната за reformation in pejos. В тази връзка, бланкетен и неоснователен е доводът на касатора, че констатираните обективни данни сочат на наличието на измама. При теза за различен от доставчика и от получателя субект на изпълнението, отказът на правото на приспадане е обусловен от установяването на познание на данъчно задълженото лице или на дължимо такова за злоупотреба с ДДС по веригата от доставките. Тъй като доказателства в тази насока не са ангажирани и обективните данни не мотивират такъв извод, то обосновано е крайното заключение на на съда, че спорните услуги са реално извършени и с РА незаконосъобразно е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по тях. Достигайки до него и отменяйки РА, решаващият състав е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 2500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Сторените разноски пред първоинстанционния съд са присъдени от същия с обжалваното решение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,