Решение № 2448 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8289/2012 г.

Решение № 2448 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8289/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Финансова информационна агенция" ЕООД, гр. София, ул. "Цветна градина", № 5, вх. Б, ап. 12, представлявано от управителя Бистра Георгиева Джагарова, против Решение № 2164 от 23.04.2012 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 10362/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 2251000417 от 21.02.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. София, "Средни данъкоплатци и осигурители", потвърден с Решение № 1735 от 04.10.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП/ сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителен контрол"/, в частта му на отказан данъчен кредит за м. 09.2008 г. в размер на 4138,75 лв. и съответни лихви и в тази на доначислен корпоративен данък в размер на 584 014,97 лв. и съответни лихви за 2008 г. върху корекция на финансовия резултат с по-рано признаване на получени приходи от продажба на дружествени дялове в размер на 6 454 239 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в липса на собствени мотиви на съдебния акт, който е възпроизвел тези на органите по приходите; неправилно съдът решил основния материално-правен въпрос: този за момента, в който следва да се признае прихода от продажбата на дружествени дялове - съдът неправилно приел, че това е моментът на продажбата, а не вписването й в търговския регистър, както постановява чл. 129, ал. 2 от Търговския закон, данъчната администрация също е трето лице по отношение на продажбата на дялове и по отношение на нея сделката има действие от момента на вписването. Касаторът се позовава на т. 11 от СС 32 относно момента на отписване на финансов инструмент. Решението е неправилно и в частта по ЗДДС поради неправилно прилагане на чл. 73, ал. 1 и ал. 5 ЗДДС. Лихвите по РА са незаконосъобразни и на самостоятелно основание, тъй като е могло да бъдат прихванати с надвнесени от РЛ суми към по-ранна дата от тази на издаване на акта. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителен контрол" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Манчева, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Основният спор в производството пред първоинстанционния съд е бил относно данъчното третиране на прехвърлянето на дялове от капитала на "Проджект строители на модерна България" ЕООД, собственост на ревизираното дружество, за сумата 3 300 000 евро с договор с нотариална заверка на подписите и споразумение към него от 12.09.2008 г. на "Никс Трейд 08" ЕООД. Не е било спорно плащането от страна на купувача на части на цената на получените дялове през 2008 г. и вписването на сделката по прехвърлянето в търговския регистър през 2009 г. За да отхвърли жалбата на РЛ, в частта й, относно прякото облагане, първоинстанционният съд е приел за законосъобразни изводите на органите по приходите, че приходът от прехвърлянето на дялове следва да се има предвид при определяне на финансовия резултат за 2008 г., а не в следващата година на вписване на договора в търговския регистър. Решението в тази част е правилно. Спорният въпрос е правен, при липса на спор по фактите. Съгласно т. 5.1 от Счетоводен стандарт /СС/ № 18 "Приходи", приходът се признава, когато са налице следните кумулативни изисквания: когато е вероятно предприятието да има икономическа изгода, свързана със сделката; сумата на прихода може да бъде надлежно изчислена; направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат измерени и приходите за всяка сделка се признават едновременно с извършените за нея разходи. Следва да се отбележи също и че със стойността на прихода 6 454 160,76 лв., с която е увеличен ФР за 2008 г., с РА е намален ФР за следващата 2009 г. Правилно съдът е приел, че ЗКПО е основан на счетоводни правила и принципи и съдържа материално- правни данъчни норми, които са специални по отношение на разпоредбите на други закони, поради което дерогират последните. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за счетоводството, активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга цена в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. Счетоводният принцип на "предимство на съдържанието пред формата" е формулиран в Закона за счетоводството с това, че сделките и събитията се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма. Всичко това, обосновава направения и от първоинстанционния съд материално-правен извод, че вписването на договора за прехвърляне на дялове се отнася само до правната форма на сделката, а не до нейното икономическо съдържание и финансова реалност, поради което сключването на договора за прехвърляне на дяловете и плащането на цената по него, осъществени през 2008 г., сочат че приходът от сделката е относим към ФР за тази година. В частта по ЗДДС, решението също е правилно. Жалбоподателят не спори, че с продажбата на дяловете е извършил освободена доставка на финансова услуга на стойност 6 454 153,89 лв. по чл. 46, ал. 1, т. 5 ЗДДС. Датата на данъчното събитие по нея следва да определи към датата, на която възникват условията да бъде признат прихода от нея съгласно ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че мотивите относно прякото облагане са аналогични и относно датата на данъчното събитие. При наличието на дата на данъчно събитие на освободена доставка през 2008 г., с РА правилно е коригирана сумата на доставките с право на пълен данъчен кредит. Оплакванията за незаконосъобразност на съдебното решение в частта му относно определените с РА лихви за просрочие са неоснователни. Лихвите са акцесорни задължения и поради липса на ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя в първоинстанционния процес за оспорване на установения им размер, при установеност на главниците се дължат и лихвите. Отделно от това, в касационната жалба няма никаква конкретизация към кой по-ранен момент е следвало, според жалбоподателя, да се извърши прихващане на установените задължения за лихви с налични надвнесени от РЛ суми. Със сигурност, доводи и доказателства от подобен характер не биха могли да бъдат правени едва с касационната жалба, поради забраната в този процес за нови фактически установявания. Предвид изложеното, съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Претенцията на ответника по касационната жалба за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, поради това, че такова е присъдено от първоинстанционния съд в размер до минималния, както изисква разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение