Решение № 8548 от 11.9.2023 г. на ВАС, III о.

В. Йончев е подал касационна жалба срещу решение 429/6.10.2022 г. по адм. дело 858/2021г. по описа на Административния съд-Плевен, с което са отхвърлени предявените от него срещу Община Плевен искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт - разрешение за строеж 191 от 04.07.2019 г., издадено от главния архитект на община Плевен, както следва: иск за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 8400,76 лева и иск за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 12 168,50 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което исковете да се уважат или делото да се върне за ново разглеждане, като се присъдят направените разноски. Община Плевен е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Административният съд установил, че със заявление ТСУ-94В-1927-1/19.03.2018 г. до Община-Плевен В. Йончев поискал преразглеждане на внесените от него инвестиционни проекти за обект Преустройство на таванско помещение в стая-кабинет за творческа дейност по част архитектура, конструкции, електро, ВиК и ОВ заключение. Предходно подаденото от В. Йончев заявление било за преустройството на таванското помещение в ателие, но с протокол 50/21.12.2017 г. на ЕСУТ при Община Плевен техническият инвестиционен проект не бил приет, тъй като не съответствал на чл. 102, ал.4 от Наредба 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони липсвал санитарен възел в обекта. Внесените на 19.03.2018 г. проекти предвиждали преустройството на таван 6, собственост на В. Йончев, в стая-кабинет за творческа дейност, както и преустройството на част от съседен таван 4, в който Йончев бил собственик на 3 % идеални части, с цел обособяване на санитарен възел. Заявителят не притежавал друг обект в сградата. Достъпът до таванските помещения-обект на преустройството, се осъществявал посредством общ коридор от стълбището. Помещението, което се преустройвало, имало общи граници с таван 5, собственост на М. Анкова, апартамент 6, собственост на И. Павлов, и таван 4, собственост на В. Йончев и А. Ташев. С протокол от 29.03.2018 г. на Експертния съвет по устройство на територията към Община Плевен проектът за преустройството бил приет. По заявление ТСУ-94В-1927-2/03.07.2018 г., подадено от В. Йончев и А. Ташев, собственик на таван 4, главният архитект на община Плевен издал разрешение за строеж 191/4.07.2018 г. за извършване на строително-монтажни работи за преустройството на таванско помещение, находящо се в многофамилна жилищна сграда на три етажа с гаражи, в УПИ - I, с идентификатор 56722.660.918, кв.14 по плана на град Плевен, с административен адрес на сградата: град Плевен, [адрес], в стая - кабинет за творческа дейност. С решение 475/23.07.2020г. по адм. дело 775/2019г. по описа на Административния съд-Плевен по жалбата на И. Павлов и на П. Тодорова, собственици на обекти, индивидуална собственост в сградата на адрес: град Плевен, [адрес], разрешение за строеж 191/4.07.2018 г. на главния архитект на община Плевен било отменено като незаконосъобразно. Решението било оставено в сила с решение 2828 от 2.03.2021 г. по адм. дело 10776/2020 г. по описа на Върховния административен съд. В мотивите си административният съд приел, че първоначално представения от В. Йончев проект за преустройство на таван 6 в ателие не е бил приет от ЕСУТ заради липсата на предвиден санитарен възел. Впоследствие заявителят внесъл ново заявление с промяна на проекта за преустройство на таванско помещение в стая-кабинет . По този проект обаче също се предвиждало изграждането на външен санитарен възел, обособен в съседното таванско помещение. Въпреки промяната в предмета на преустройството, променено било единствено наименованието на обекта от ателие в стая-кабинет . Всички останали проекти със съдържащите се в тях предвиждания, включително обособяването на външен санитарен възел в таван 4, останали същите. С предвиденото по отмененото разрешително преустройство се засягали общи части без да е бил сключен договор със собствениците за учредяване право на строеж и да те да са подписали декларация за съгласие. Не било прието решение на общото събрание на етажните собственици, взето по установения ред, нямало и изрично писмено съгласие на всички собственици непосредствени съседи на обекта. В хода на административното производство по издаването на административния акт били допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на участие на засегнатите от предвиденото строителство лица, което ги е лишило от възможността да се запознаят с одобрения проект за преустройство и надстрояване и да изложат възраженията си преди финализиране на процедурата с издаването на разрешението за строеж. Според заключението на допуснатата по делото техническа експертиза, извършените от заявителя строително-монтажни работи на обекта не са в отклонение като обем и параметри от издаденото разрешение за строеж и проектна документация. Общата стойност на извършените строително-монтажни работи в таванското помещение възлизала на 1594.72 лева с включен ДДС. Санитарният възел не бил остойностен, тъй като не били съставени съответните строителни книжа. Съгласно допълнителното заключение на техническата експертиза стойността на извършените строително-монтажни работи за изградения санитарен възел е 1856, 62 лева с включен ДДС, а стойността на временния скатен дървен покрив - 1162, .36 лева с включен ДДС. Според заключение на допуснатата по делото психиатрична експертиза, по отношение на личността на ищеца не е установено психично разстройство. Не били налице симптоми на свързано със стрес психично разстройство или друго, при което стресът се разглежда като отключващ фактор. Отмяната на разрешението за строеж довела до конфликтни изживявания поради нереализирани стремежи с интензифициране на чувство на обида и на преживяване, че е ощетен, със задържане на гняв поради невъзможност да контролира ситуацията и да има надмощие, като за личността отнемането на планирана далеч напред перспектива е причина за загуба на увереност и уязвяване на усещането й за собствена ценност. Административният съд приел и заключение на медицинска експертиза, според която заболяванията на ищеца не биха се повлияли от преживените от него събития. От правна страна съдът приел, че предявените от В. Йончев искове са неоснователни. Ищецът претендирал вреди от незаконосъобразен административен акт като лице, за което актът създава права. Незаконосъобразният административен акт е бил издаден по негова инициатива, което обаче не изключвало възможността той да търси вреди от незаконосъобразна административна дейност. Разрешението за строеж било отменено поради това, че заинтересованите лица, собственици на жилища в сградата, не са били уведомени за него, както и поради допуснатите нарушения на чл. 185, ал. 2 и чл. 38, ал. 1 и 5 ЗУТ при проектирането на преустройството, което излизало извън обема и очертанията на преустройвания обект. Съблюдаването на изискването за съгласие на собствениците на засегнатите от преустройството обекти се отнасяло не само за главния архитект, издал разрешението, а и за лицето, по чиято инициатива е образувано административното производство по издаване на разрешение за строеж, което било длъжно да внесе за одобрение съобразен със закона проект. Върху строителното разрешение е направено отбелязване, че е влязло в сила на 23.07.2018 г. Община Плевен приела за редовно връчването на съобщението за издаването на акта на В. Йончев и на другия заявител, тъй като. В. Йончев бил уведомен не само в лично качество, но и като управител на етажната собственици със задължение да ги уведоми. Такова уведомяване обаче не било направено. По този начин ищецът подвел общинската администрация, че актът е бил съобщен на всички заинтересовани лица, за които той се подписал. Поради това следвало да намери приложение разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗОДОВ и на ищеца да не се присъждат обезщетения, независимо от констатираната незаконосъобразна дейност на администрацията. Административният съд счел и за недоказани претендираните от ищеца имуществени вреди. В. Йончев заплатил авансово 1900 лева, въпреки че договорът му със строителя не предвиждал такова плащане. Предвидено било плащането да се извършва с фактура, а такива не били издадени. В договора не се съдържала стойност за изграждането на санитарното помещение, липсвали и актове и протоколи, документиращи извършените строителни работи. За част от твърдените вреди не била възможна и причинна връзка с отменения административен акт. Според съда, не било доказано и настъпването на неимуществени вреди. Преживеният от ищеца стрес не можел да се определи като фактор за възникването на заболяванията му. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявените искове. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. Ищецът, който се е ползвал от издадения незаконосъобразен административен акт, няма право на обезщетение за вреди на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Неблагоприятни за него правни последици за него са настъпили не от самия акт, а от съдебната отмяна на акта. Административният съд законосъобразно е приложил чл.5, ал.1 ЗОДОВ, който изключва правото на обезщетение на лице, за което вреди са настъпили по негова изключителна вина. Първоинстанционният съд основателно е отбелязал допуснатите от общинската администрация съществени закононарушения при издаването на административния акт, но твърдените от ищеца вреди не биха настъпили, ако той умишлено не беше извършил противоправни действия. В. Йончев се е обявил за председател на етажната собственост пред общинската администрация. При връчване на уведомлението за издадения акт с указание за възможността да бъде обжалван в 14-дневен срок, той е приел съобщението освен лично, и като председател на етажната собственост, какъвто никога не е бил. Той не е уведомил собствениците на жилища, които са узнали впоследствие за издаденото разрешение от И. Павлов, избран за председател на етажната собственост. В жалбата до съда на една от собствениците П. Тодорова е посочено, че Йончев се е регистрирал на адреса без всъщност да живее там. С оглед извършените от ищеца неправомерни действия, които са имали за цел въвеждането в заблуждение на общинската администрация и на собствениците на жилища, че разрешението за строеж е влязло в сила, не може да се приеме, че твърдените от него вреди следва да бъдат възмездени. Действията на В. Йончев ясно показват, че той е имал за цел да извърши преустройството на обекта, макар да е знаел, че издаденото разрешение има пороци, че собствениците не са уведомени за него, и че строителството не може да започне, тъй като разрешението не е влязло в сила. Видно от представения протокол, строителната площадка е открита на 11.06.2019 г., макар че от писмо ЖС-94 с-2293-1/30.05.2019 г. на Община Плевен В. Йончев е узнал за постъпилата на 03.05.2018 г. жалба срещу извършването на строежа, което би следвало да го предупреди да не започва строителството. Това е още един факт в подкрепа на преценката за изключителната вина на ищеца за настъпването на неблагоприятни за него последици, тъй като макар и предупреден, той не е преустановил строителството. То е било спряно със заповед РД-12-438/16.10.2019 г. на заместник-кмета на Община Плевен, след постъпването на нови жалби. С оглед установените по делото обстоятелства административният съд законосъобразно е приел, че извършените от ищеца разходи за строителни дейности следва да останат за негова сметка. Не подлежат на обезщетяване и твърдените в исковата молба негативни преживявания, при положение, че и те, както и разходваните средства, се дължат на поведението на ищеца. Постановеното решение е правилно и следва да остане в сила. С оглед изхода на делото касационният жалбоподател следва да заплати на Община Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд