Решение № 15 от 29.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 1567/2015 г.

Решение № 15 от 29.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 1567/2015 г., III н. о., НК, докладчик председателят Даниела Атанасова Касационното производството е образувано по протест на Военно-апелативна прокуратура и жалба на гражданския ищец-И. а. "агенция" срещу въззивно решение № СП-26 от 23.10.2015 г., постановено по в. н. о. х. д. №СП-126/15 г. по описа на Военно - апелативния съд. В протеста на Военно - апелативна прокуратура се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като се прави искане за отмяна на решението, с което е потвърдена оправдателната присъда на Софийски военен съд за деяние по чл. 219, ал. 3, ал. 1 от НК, извършено от подсъдимия П. Н. Г., и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В жалбата от гражданския ищец, насочена срещу гражданската част на обжалваното решение се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Прави се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на Военно – апелативния съд за ново разглеждане, а алтернативно за уважаване на гражданския иск в пълния му предявен размер, ведно със законните последици. Постъпило е възражение от адв. В., защитник на подсъдимия, с изложени аргументи за неоснователност на протеста и касационната жалба. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП поддържа подадения от Военно-апелативна прокуратура протест. Счита, че подсъдимият е следвало да сключи договора само ако има осигурени средства и разрешение на Министерство на отбраната. Сключвайки договора въпреки уведомлението на министерството, че за 2009 г. няма предвидени средства, подсъдимият е нарушил закона. Намира за недопустимо оневиняването му само въз основа на гласни доказателства. Изразява становище, че по делото е установено какви действия е извършил подсъдимия и каква щета е претърпяна. Моли за уважаване на протеста и жалбата на гражданския ищец. Гражданският ищец И. а. "агенция" към Министерство на отбраната, редовно призован, не изпраща представител. Адвокат В. - защитник на подсъдимия Г. моли протеста и жалбата да бъдат оставени без уважение. Изразява становище, че до момента страните не са имали спор по фактическата обстановка. Спорният по делото момент е във връзка с това дали е следвало да бъде включено плащането по договора в поименния списък за 2009 г. Сочи, че по този въпрос защитата е изложила подробни аргументи във възражението си. Твърди, че платената неустойка се дължи по силата на договора и съдебното решение, и нейното изплащане не може да се вмени във вина на подсъдимия. Счита, че правилно и законосъобразно, без да е допуснал процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата, въззивният съд е приел, че подзащитният й не е осъществил от обективна и субективна страна състава на инкриминираното му престъпление. Ето защо, правилно първоинстанционната присъдата е била потвърдена. Подсъдимият П. Г., редовно призован, не се явява. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадения протест и касационни жалби, провери обжалваното решение с оглед поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда от № СП-126/20.05.2015 г., постановена по н. о. х. д. № СП-126/2014 г., Софийският военен съд е признал подсъдимия П. Н. Г. за невиновен в това, че като длъжностно лице-Директор на дирекция "дирекция" в ИА "С. д." на Министерство на отбраната, на 18.06.2009 г., в [населено място], не положил достатъчно грижи за възложената му със заповед № 304/09 г. на Изпълнителния директор на "С. д." на МО работа - да упражнява правата на възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки, свързани с организирането и провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки за избор на изпълнители за инженеринг с гарантиран резултат за енергийната ефективност на обект военно общежитие "име"-/населено място/, [улица], както и за строителен надзор на същия обект, както и да упражнява правото за подписване на договорите с изпълнителите, като в нарушение на чл. 13 от Вътрешните правила, относно реда за планиране и организация на провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки и за контрол на изпълнението на сключените договори: "Утвърдени от министъра на отбраната ЕФП/Единен финансов план за материално-техническо осигуряване/с приложени спецификации и ЕПС/Единен поименен списъка на обектите за строителство и строителни услуги/ са предпоставка за стартиране подготовката на процедурите за възлагане на обществени поръчки, като обект Военно общежитие "име", не е бил включен в ЕФП и ЕПС на ИА "С. д. "на МО, сключил договор № Б-13/18.06.2009 г. между ИА "С. д." на МО и фирма [фирма] - /населено място/, с предмет "Възмездно енергоефективно саниране с гарантиран резултат, преустройство и рехабилитация на ВО "име"-/населено място/, като знаел, че Агенцията не разполага с осигурени финансови средства за заплащане на строително-монтажни дейности, несвързани с енергоефективното саниране, с гарантиран резултат в размер на 5 359 756, 59 лева и от това са последвали значителни щети за ИА "С. д." на МО в размер на 32 714, 31 лева, тъй като липсвали осигурени средства за заплащане на договорените строително-монтажни работи, Агенцията изпаднала в забава и на 29.07.2011 г. заплатила на [фирма] неустойка в размер на 32 714, 31 лева, като деянието е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, поради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Съдът е отхвърлил предявения от ИА "агенция" на МО срещу подсъдимия Г. граждански иск за имуществени вреди в размер на 32 714, 31 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан. С въззивно решение № СП-26 от 23.10.2015 г., постановено по внохд № СП 24/15 г., Военно-апелативният съд е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Протестът и жалбите са допустими и основателни. Касаторите правят оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с липсата на мотиви на въззивното решение, както и за неправилно приложение на материалния закон. От съдържанието на протеста и по-точно в частта му, досежно аргументацията на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, се съдържат доводи, сочещи на необоснованост на въззивния акт, която не е сред касационните основания, както и за невярна оценка на част от доказателствата и по–точно на гласните такива. Решаващите съдилища са изпълнили задълженията си по чл. 107 от НПК, относно събирането и проверката на доказателствата. Въззивният съд не може да бъде упрекнат в липсата на аналитична дейност, касателно доказателствената съвкупност. Той е инкорпорирал изцяло фактическата обстановка, приета за установена от първия съд, като е достигнал до извод за направена вярна оценка на доказателствата и доказателствените източници. Тези изводи на апелативния съд не сочат на допуснато процесуално нарушение, тъй като принципно той не е бил длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото. Това не е необходимо, когато мотивите към присъдата са аналитични и убедителни, и това позволява на страните и на контролните инстанции да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда /Решение № 181 по н. д. № 486/12 г., ВКС, І н. о./. Действително първоинстанционният съд в акта си не е обособил като самостоятелна част изложението си, свързано с аналитичната дейност по отношение доказателствената съвкупност, а е сторил това едновременно с описанието на фактическите констатации и обосноваването на правните изводи. Възприетият подход на изготвяне на мотивите е избор на съответния съдия-докладчик, като е достатъчно, от една страна съдебният акт да отговаря по съдържание на законоустановените изисквания, а от друга, както беше посочено по-горе, да дава възможност на контролиращата инстанция да проследи начина на формиране на вътрешното му убеждение. Следва да се посочи, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В случая, инстанциите по същество са събрали възможния обем от доказателства, като същите са оценени при спазване на изискванията на НПК, поради което не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на предходните инстанции да установят по надлежен ред фактите, подлежащите на доказване. Приетата от решаващите съдилища фактическа обстановка е резултат от вярна интерпретация на доказателствата, установени с годни доказателствени средства. Неоснователно е твърдението на прокуратурата, че въззивният съд не е анализирал показанията на свидетелите Д. Т., П. П., Н. А., С. С., И. С., Р. Ц. и Ж. Т.. Апелативният съд е констатирал, че посочените свидетели дават показания за общите правила, по които са се сключвали договорите в МО. Също така е констатирал, че в показанията им няма противоречия, относно информацията, касаеща приетите фактически констатации. Правилно въззивният съд е приел, че прокуратурата се позовава на цитати от показанията на горепосочените свидетели, изведени от контекста на цялостната им смисъл, "тълкувайки ги превратно и целенасочено". Във връзка с тези твърдения на прокуратурата настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи следното: недопустимо е избирателното позоваване от страна на прокуратурата на едни доказателствени източници /посочените свидетелски показания/ и игнорирането на други, без да се изложат съответни аргументи; освен, че е некоректен в принципен аспект, подходът на прокуратурата да поддържа обвинителната си теза, обосновавайки се с фрагментарни цитати от показанията на свидетели е и в разрез с законоустановените в НПК принципни изисквания относно анализа и оценката на доказателствата; оценката на доказателствените източници-свидетелските показания следва да се извежда от конкретиката на казуса и да се свързва само с фактическите обстоятелства, подлежащи на доказване, без да се взема предвид личните съждения и предположения на разпитваните лица. В обобщение следва да се посочи, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да обусловят релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Неоснователни са оплакванията и за допуснати нарушения на материалния закон. Във връзка с преценката за това дали с действията си подсъдимият е осъществил състава на възведеното му обвинение за безстопанственост е необходимо да се посочи, че поддържаното от прокуратурата обвинение не е по отношение цялостната деятелност на подсъдимия като възложител по обществената поръчка, касаеща военното общежитие "име", а само за затова, че сключеният договор с фирма [фирма] не е бил включен в ЕФП и ЕПС, като е знаел, че агенцията не разполага със средства, поради което не е извършено плащане по договора и се е стигнало да заплащане на неустойка. Всъщност страните не спорят по фактите, независимо от наведените оплаквания за нарушения в аналитичната дейност на въззивния съд. От значение за правилното решаване на делото е изясняването на въпроса дали обектът "име" е следвало да бъде включен в Единния поименен списък за 2009 г., за да бъде подписан процесния договор. Към инкриминирания период са били в сила Вътрешни правила, относно реда за планиране и организация на провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки и за контрол на сключените договори. Нарушената разпоредба на тези правила, която е инкриминирана, е чл. 13- тя визира, че утвърдените от Министъра на отбраната ЕФП /Единен финансов план за материално-техническо осигуряване/ и ЕПС /Единен поименен списъка на обектите за строителство и строителни услуги/ са предпоставка за стартиране подготовката на процедурите за възлагане на обществени поръчки. По делото е установено, че договорът с [фирма] е бил с отложено плащане. Същият е сключен на 18.06.2009 г., като е предвиждал първото плащане да се осъществи десет дни след приключване на първия етап. Той от своя страна е следвало да приключи на 19.05.2010 г., следователно плащането е трябвало да започне на 29.05.2010 г. По делото е установено, че обектът – общежитие "име" не е включен в ЕПС за 2009 г., независимо от сключения договор, който се предхожда от процедура, документално съгласувана във всеки един етап с финансовите отдели на агенцията. Включването в ЕПС е ставало за календарната година, през която е следвало да бъде извършено плащането по съответната инвестиция, тъй като в противен случай при отпуснати средства и нереализирано финансиране в края на календарната година, средствата се връщали в бюджета. По тази причина процесният договор не е бил включен в ЕПС за 2009 г. За следващата 2010 г., когато е било договорено първото плащане, изпълнителната агенция е включила в проекта за Единен поименен списък /ЕПС/ обекта-общежитие "име", като на министерството е била изпратена и справка за извършените и неизплатени към 31.12.2009 г. строителни дейности, сред които и обект-общежитие "име", но в крайна сметка последният не фигурирал в окончателния списък, одобрен от Министерски съвет. Обектът е бил включен в ЕПС едва през 2011 г. Извън изложеното дотук, за да се изведат правилни изводи, касателно въпросите за съставомерността на деянието е необходимо да се посочат още няколко съществени фактически положения, които са били отчетени и от решаващите съдилища, а именно: месец септември 2009 г. на подсъдимият са били отнети правата на възложител, а м. май 2010 г. е бил освободен от заеманата в Агенцията длъжност. Към момента на сключване на договора, подсъдимият е нямало как да знае, че бюджета на министерство на отбраната ще бъде намален, а още по-малко, че обектът няма да бъде включен в ЕПС /не става ясно по какви причини/. Плащането на неустойката е резултат от забавеното плащане, договорено между страните, а не от действия на подсъдимия по сключване на договора. Включването на клауза за неустойка при забавено плащане не е нарушение на закона, още повече, че в случая неустойка е била предвидена и за изпълнителя. От гореизложеното, настоящият състава на касационната инстанция намира за правилни изводите на решаващите съдилища, че подсъдимият Г. не е извършил вмененото му нарушение на Вътрешните правила, относно реда за планиране и организация на провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки и за контрол на изпълнението на сключените договори, което да сочи на неполагането на достатъчно грижи за изпълнение на възложената му работа и от това да са настъпили значителни щети за Изпълнителната агенция "С. д." на МО. Тези изводи са обусловили и признаването на подсъдимия Г. за невиновен и оправдаването му по повдигнатото обвинение по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. С оглед липсата на обективна и субективна съставомерност на деянието, правилно е бил отхвърлен и приетият за съвместно разглеждане граждански иск. Ето защо, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение