Решение № 10669 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4342/2018 г.

Решение № 10669 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4342/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на младши инспектор при РУ - Несебър при ОДМВР - Бургас М. Кавръков, подадена срещу решение № 127 от 29.01.2018 г. по адм. дело № 1686/2017 г. на Административен съд – Бургас, с което по жалба на Е. Генов е отменена издадена от касатора заповед рег. № 304 зз-281/10.06.2017 г. за задържане на лице на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Е. Генов, чрез процесуалния си представител адв. Коев оспорва жалбата с доводи в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е било задържането на Генов под стража за срок до 24 часа с оглед наличие на данни за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 НК - противозаконно повреждане на чужда движима вещ. Касае се за увреждане на входната бариера на пристанище "Марина Диневи" в Свети Влас. От данните по делото се установява, че заедно с Е. Генов са задържани още лица. Правилно е прието от административния съд, че заповедта за задържане е в писмена форма, същата е мотивирана с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, издадена е от компетентен орган - полицейски служител при РУ - Несебър при ОДМВР - Бургас и е обоснована със съпричастност на задържаното лице към извършено престъпление. Съдът обаче е приел, че заповедта не съответства на чл. 74, ал. 2 ЗМВР. Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. При налагането и административния орган действа при условията на оперативна самостоятелност. За разлика от мярката за неотклонение "задържане под стража" по чл. 56 НПК, при задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е достатъчно "данните" да са от такова естество, че към момента на задържането да позволяват да се направи обоснован извод за съпричастност на лицето към извършено престъпление. Следователно, за прилагането на принудителната административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин виновно извършване на изпълнителното деяние на престъплението по смисъла на НК. Достатъчно е да са налице данни, от които може да се направи обоснован извод за съпричастност на определеното лице към конкретно извършено престъпление, като не е необходимо посочените данни да са пълни или категорични, установяващи по несъмнен начин вината на лицето. Тези данни следва да са достатъчно, т. е. да са от такова естество, че позволяват да се направи извод за връзка между задържаното лице и съпричастността му към извършено престъпление. Това дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Не е необходимо да са събрани категорични доказателства за извършено престъпление. Без значение е крайният резултат от образуваното досъдебно производство. Прилагането на този вид ПАМ (задържане за 24 часа в помещение за временно задържане) е с цел да се предотврати възможността за укриване или извършване на друго престъпление. В случая, преценявайки събраните доказателства, съдът е извел неправилен извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради липса на данни, уличаващи Генов в извършване на престъплението, който извод се опровергава от писмените доказателства, представени в касационното производство. Видно е, че са проведени съответните оперативно-издирвателни мероприятия, за което са съставени два броя писмени докладни записки - едната към датата на задържането и другата на следващия ден. От съдържанието на тези два документа безспорно се установява, че към момента на прилагането на ПАМ е имало оперативна информация, че ответникът е съпричастен към извършеното престъпление. Налице е и започнато ДП 3043 М-549/10.06.2017 г. С оглед защита и превес на обществения интерес, правилно полицейският орган е приел, че ответникът има отношение към деянието и е наложил процесната ПАМ. Принудителните административни мерки следва да се прилагат ограничително и при стриктното спазване на закона. В разглеждания случай налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, тъй като са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на защита на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. За задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната свобода. При задържането на лицето са му били разяснени правото на адвокатска защита, правото на медицински преглед, на свиждане, уведомяване на семейството или друго заинтересовано лице, видно от подписаната от лицето декларация, екземпляр от която същият е получил. Изложеното налага извода, че принудителната административна мярка е приложена спрямо ответника по касация в съответствие с материалноправните изисквания на закона и доводите на касатора в този смисъл са основателни. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено при визираните от касатора отменителни основания и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и да се постанови друго решение, с което жалбата на Е. Генов срещу заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като няма данни да са сторени такива. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,