Решение № 13246 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6948/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна дирекция по горите (ИАГ) срещу решение 1107/04.06.2024 г., постановено по адм. д.27/2024 г. по описа на Административен съд-Сливен (АС-Сливен) Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, незаконосъобразно и прието при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърдена оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и пледоария по същество на спора. Претендира заплащане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът Я. А. Б., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, но в писмени отговор и становище мотивира искане да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 1107/04.06.2024 г., постановено по адм. д.27/2024 г. по описа на АС-Сливен е обявена нищожността на Заповед ЗАП-1063/16.11.2023 г. на изпълнителния директор на ИАГ, с която Я. А. Б. е отписан от публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно удостоверение 6028/26.03.2012 г., ведно с произтичащите от него последици, като са присъдени и разноски. АС-Сливен приема, че от събраните по делото доказателства се установява липса на задължителен реквизит подпис на издателя на административния акт, което съставлява основание за нищожност. При формиране на този правен извод първоинстанционният съд се е обосновал с проверка в електронни регистри и електронни файлове на документа Заповед ЗАП-1063/16.11.2023 г., от които е приел за установено, че не се показват данни за наличие на валиден електронен подпис върху документа. Допълнително представеното копие от този документ с поставен върху него ръкописен подпис не е кредитирано от първата инстанция поради съмнения относно момента на съставянето на документа. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице с жалба срещу подлежащ на оспорване административен акт. Необосновано и в противоречие с процесуалните правила административният съд е приел за установено, че оспорената пред него Заповед ЗАП-1063/16.11.2023 г. на изпълнителния директор на ИАГ не съдържа подпис на нейния издател. В открито съдебно заседание, проведено на 21.05.2024 г. са приети писмени доказателства, представени от административни орган с молба от 07.05.2024 г., в която е описана и Заповед ЗАП-1063/16.11.2023 г. с положен саморъчен подпис. В това заседание е докладвана молба със становище по доказателствата, без доказателствени искания, а само по същество на спора, подадена от процесуалния представител на Я. Б. на 20.05.2024 г. Липсва оспорване на достоверността на екземпляра от оспорената заповед, находящ се на л. 108-109 от делото, който е приет без да се открива процедура по оспорването му по реда на чл. 193 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. С оглед така осъществените процесуални действия съдът е бил длъжен на основание чл. 179 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК да приеме за установено, че Заповед ЗАП-1063/16.11.2023 г. като официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Следователно с оглед характера на волезиявлението в официалния документ се налага извод, че обвързващата доказателствена сила на писменото доказателство се разпрострира по отношение авторството и датата на издаването на акта като обхващащи извършеното от длъжностното лице волеизявление в конкретен момент. При липса на оспорване на верността и истинността на това писмено доказателство АС-Сливен е бил длъжен да се съобрази с обвързващата доказателствена сила на официални документ и да приеме, че Заповед ЗАП-1063 е подписана от лицето, което е посочено за неин автор инж. С. Тошев на датата, която е поставена върху документа, а именно 16.11.2022 г. Съображенията, посочени в мотивите на обжалваното съдебно решение, за наличие на съмнение относно момента на създаване на документа, доколкото същият не е представен пред съда своевременно не съответстват на нито едно процесуално правило по събиране, оспорване и обсъждане на писмените доказателства. Допуснатото процесуално нарушение се е отразило върху правилността на основания правен извод, а именно за липса на положен подпис върху атакуваната пред АС-Сливен заповед. За пълнота на изложението трябва да бъде посочено, че и мотивите относно електронното подписване на оспорената заповед не съответстват на събраните по делото писмени доказателства относно притежаването на валиден електронен подпис за инж. С. Тошев и данните относно съставянето и подписването на документи в системата на ИАГ. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспорената пред АС-Сливен заповед е действителен акт и първоинстанционният съд е следвало да изследва въпроса относно законосъобразността й, съобразно всички доводи в жалбата на Я. Б., подадена в срока за нейното обжалване и при спазване на правилата за служебна проверка по чл. 168 от АПК. Като не са формирани фактически и правни изводи относно законосъобразността на заповедта, която е прогласена неправилно за нищожна от АС-Сливен, касационната проверка на обжалваното съдебно решение е ограничена и спорът не може да бъде решен по същество. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане по същество на спора относно законосъобразността на действителната Заповед ЗАП-1063/16.11.2023 г. на изпълнителния директор на ИАГ. С оглед изхода на спора и липсата на претенции от страните разноски не следва да бъдат присъждани от настоящата касационна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение