Решение № 1686 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7346/2018 г.

Решение № 1686 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7346/2018 г., VIII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 1596/12.03.2018 г., постановено по адм. дело № 3955 по описа на Административен съд С. град за 2017 г. Със съдебния акт, предмет на касационен контрол, е отменен РА № Р-22221016001510-091-001/06.10.2016 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на НАП – С., в частта потвърдена с Решение № 356/13.03.2017 г., на директора на Дирекция "ОДОП" – С., с която на "Новател" ЕООД [населено място], представлявано от Л. Чентери са определени данъчни задължения по ЗДДС в следствие на отказано право на ДК по фактури № 0.... 086/27.11.2015 г., № 0... 087/08.12.2015 г., № 0... 088/21.12.2015 г., № 0... 090/25.01.2016 г. и № 0... 089/15.01.2016 г., издадени от "Коронида" ЕООД в общ размер на 67 236. 89 лв. и е осъден ответника да заплати на "Новател" ЕООД разноските по делото. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, а предвид изложеното във връзка с доказателствената дейност на съда се извлича и оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът навежда доводи, че съдебното решение е постановено в нарушение на норми на ГПК и ДОПК изразяващи се в липса на фактически констатации и правни изводи, а съдът се е задоволил само да цитира заключението на ССЕ. Твърди се още, че в съдебният акт първоинстанционният съд не е извършена преценка на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, част от представените при съдебното обжалване писмени доказателства не са били подписани и са били на чужд език, като е липсвал превод. Твърди се че на 23.11.2017 г., процесуалният представител на ответникът е оспорил истинността на договор от 18.02.2013 г., като съдът не е провел производство по реда на чл. 193 от ГПК. Сочи се че допуснатите нарушения на процесуалните разпоредби са довели и до нарушение на материално-правните норми, като АССГ неправилно е приел че са налице предпоставките за ДК по отношение на процесните фактури издадени от "Коронида" ЕООД. В касационната жалба подробно излага доводи за незаконосъобразността на обжалваният съдебен акт. По съществото на спора моли съда да отмени решението на АССГ и да постанови друго с което да отхвърли жалбата на "Новател" ЕООД. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред ВАС касаторът чрез процесуалният си представител поддържа касационната жалба. Ответникът "Новател" ЕООД, чрез процесуалният си представител е депозирал отговор на касационната жалба, като счита последната за неоснователна. Твърди че АССГ е извършил преценка на събраните доказателства и е достигнал до правилният правен извод за наличие на предпоставките на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС. Моли обжалваният съдебен акт да се постави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи се че АССГ при постановяване на своя съдебен акт е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като нее мотивирал съдебното решение в противоречие с нормата на чл. 172 а от АПК, а единствено е разгледал само заключението на ССЕ като е възпроизвел нейните задачи. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № Р-22221016001510-091-001/06.10.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – С., в частта потвърден с Решение № 356/13.03.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – С., с която на дружество "Новател" ЕООД [населено място] е отказано право на ДК по фактури фактури № 0.... 086/27.11.2015 г., № 0... 087/08.12.2015 г., № 0... 088/21.12.2015 г., № 0... 090/25.01.2016 г. и № 0... 089/15.01.2016 г., издадени от "Коронида" ЕООД в общ размер на 67 236. 89 лв. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС за право на ДК по издадени от доставчика "Коронида" ЕООД фактури с предмет "услуги" което се установява от заключението на ССЕ. Посочил е още че от представените по делото отчети и доклади е видно какви конкретни действия спрямо всеки един клиент се е проявило от сътрудничеството на доставчика. Съдът е посочил още че ответната страна не е оспорила представените по делото документи и ги приел като част от доказателственият материал. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Налице са наведените касационни основания – съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основателно се явява направеното касационно оплакване за допуснато нарушение от първоинстанционния съд при провеждане на доказателствената му дейност. Съдът не е обсъдил всички доказателства и не е изложил фактическите си изводи, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващо касационно отменително основание. Съгласно чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложим в производството на основание § 2 от ДР на ДОПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Съдебното решение, предмет на касационен контрол, не отговаря на така въведените изисквания, тъй като съдът не е направил преценка на събраните по делото доказателства и не е обективирал собствените си фактически констатации въз основа на приетите по делото доказателства. Основателно касационният жалбоподател възразява, че крайният правен извод за незаконосъобразност на РА, е направен след обсъждане единствено на заключението на ССЕ и то с едно изречение – видно от заключението е налице съответствие между данните посочени в съставените протоколи за изчисляване на месечното възнаграждение от 24.08.2016 г., и месечните отчети, на база на които се е изчислявало възнаграждението на доставчика. В мотивите към решението са описани извършените от органите по приходите процесуални действия в хода на ревизионното производство, посочени са поставените задачи на ССЕ и заключението на експертизата, както и представените документи от ревизираното лице, към всяка една от издадените фактури. На практика съдът не е извършил самостоятелна преценка на представените фактури, договорът и отчетите към тях. Липсва обсъждане на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, както и на тези представени в с. з. с които е работило в. л. и договорът от 18.02.2013 г. Общо и бланкетно, съдът е направил крайния си правен извод, че по отношение на РЛ са налице предпоставките за ползване на ДК по процесните фактури. Съдът не е обосновал тези свои изводи на основа събраният доказателствен материал, като извърши преценка и на двата договора този от 10.05.2011 г., представен при ревизията и този от 18.02.2013 г., представен при съдебното обжалване като посочи изрично издадените фактури кой от двата договора касаят и каква е била действителната воля на страните. Съдът не е обсъдил изложените твърдения и изводи на ревизиращият орган в обжалваният РА, като липсва обосновка защо не ги приема. В с. з. от 23.11.2017 г., процесуалният представител на ответната страна е оспорил датата на съставяне на договора от 18.02.2013 г., като съдът въпреки задължението му визирано в чл. 171, ал. 4 от АПК не е извършил запитване към жалбоподателят дали ще се ползва от това доказателство и с оглед неговото изявление да открие производство по чл. 193 от ГПК, като укаже на страните коя какво следва да установи. В заключение следва да се посочи, че разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните по вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК). Без такава преценка е невъзможно формирането на собствени фактически, а и правни изводи. Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, тоест за излагане на мотиви, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението по останалите касационни основания. В мотивите следва да се съдържат констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти. Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания. В този смисъл основателно е касационното оплакване на директора на Дирекция "ОДОП" – С., че заключението на ССЕ не може да замести мотивите на съда. Директното позоваване на него е неправилно и е в нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е спазил разпоредбата на чл. 202 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, да обсъди заключението заедно с другите доказателства по делото, поради което е направил необосновани правни изводи. Необсъждането на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, в това число ССЕ, в настоящия случай, е довело до неизлагане на самостоятелни фактически констатации в мотивите към проверявания съдебен акт. Както се посочи съдът е описал действията на приходните органи, издадените от тях актове и възприетото от тези органи за установено от фактическа страна, както и заключението на приетата по делото експертиза, но липсват собствени на съда фактически изводи относно релевантните за спора обстоятелства – тези, поради които, според него, с обжалвания РА незаконосъобразно е отказано право на ДК по процесните фактури. Предприемайки такова поведение съдът е нарушил чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, съгласно която разпоредба съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Съобразно така приетите за установени обстоятелства, след като обсъди възраженията на страните и доказателствата, като се обоснове защо дава вяра на част от тях, а на други не, съдът е следвало да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи. Отделно от горното съдът е изградил правните си изводи въз основа на представени документи на чужд език, за които не е указал на страната, която желае да се ползва от тях, да представи съответните преводи на български. По този начин е допуснал нарушение на чл. 185 ГПК, във вр. с § 2 ДР ДОПК, тъй като приобщените като доказателства документи – отчети на чужд език не представляват надлежно доказателство за съдържащите се в документа обстоятелства, освен ако не е придружен с точен превод на български език. Следва да се има в предвид че АССГ при постановяване на своя акт е допуснал и друго нарушение, а имено това на чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Правомощията на първоинстанционния съд при разглеждането на жалбата при съдебно обжалване на ревизионни актове се регламентирани в чл. 160 ДОПК, озаглавен "Решаване на делото". Според ал. 1, съдът решава делото по същество, може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Алинея втора от същата разпоредба въвежда изискването съдът да преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. За тези обстоятелства съдът следи служебно, независимо от оплакванията, които са развити в жалбата - чл. 168, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ПЗР ДОПК, в това число има правомощие да прогласи нищожността на акта дори да няма искане за това - ал. 2 на чл. 168. В обжалваното решение на практика съдът се е произнесъл само по материалната законосъобразност на ревизионния акт. В решението няма изложени никакви мотиви относно това дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма и дали са спазени процесуалните разпоредби по издаването му. Този въпрос не може да обсъден за пръв път в касационната инстанция, тъй като това би довело до накърняване на правото на защита на страните предвид двуинстанционността на съдебното обжалване. Поради така допуснатите от съда нарушения на съдопроизводствените правила и предвид забраната по чл. 220 АПК, във вр. с § 2 ДР ДОПК, първоинстанционното съдебно решение следва да се отмени, а делото да се върне на АССГ за ново разглеждане от друг съдебен състав. В новото първоинстанционно производство съдът следва на първо място да се произнесе по отношение на действителността на оспорения ревизионен акт, в това число дали е издаден от компетентен орган и при спазване на административно-производствените правила. На второ място следва да даде указания за представяне на точен превод на български език на представените отчети съдържащи се в делото и да се извърши уточнение какво точно се оспорва на договорът, след това процесуално действие, съдът следва да запита жалбоподателят дали иска да се ползва от оспорените писмени доказателства – по точно представеният договор от 18.02.2013 г., като след неговият отговор, съдът следва да извърши преценка дали да се открие производство по чл. 193 от ГПК. След изпълнение на това указание при постановяване на решението съдът следва да извърши преценка на всички събрани доказателствата, да съобрази правилата на чл. 236, ал. 2 и чл. 12 ГПК, във вр. с § 2 ДР ДОПК и изложи собствените си фактически констатации и правни изводи въз основа на тях в рамките на съдебния контрол като даде задълбочен отговор на наведените в РА и в жалбата доводи и възражения на страните, да извърши задълбочен анализ заедно и поотделно на събраните писмени доказателства и на ССЕ и от там да посочи налице ли са предпоставките за данъчен кредит или не. По разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,