Решение № 7769 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8236/2019 г.

Решение № 7769 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8236/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение Юг" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив срещу решение № 304 от 13.05.2019 г. по адм. д. № 1006 по описа за 2018 г. на Административен съд – Пазарджик в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу точки 1, 2, 3 от принудителните административни мерки, приложени с протокол № ПР1819945 от 20.08.2018 г. на инспектори от Дирекция "Инспекция по труда" – Пазарджик, с искане за прогласяване на тяхната нищожност. Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в колизия с фактическите констатации и с целта на закона, като е застъпено становище, че всяко едно от тези нарушения е самостоятелно отменително основание по смисъла на чл. 209, (ал. 1), т. 3 от АПК. Ответникът Дирекция "Инспекция по труда" - Пазарджик не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: Със съдебното решение в обжалваната му част Административен съд - Пазарджик е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Електроразпределение Юг" ЕАД, гр. Пловдив, с искане за обявяване на нищожност на задължителните предписания по точки 1, 2, 3 от протокол № ПР1819945 от 20.08.2018 г., издадени от длъжностни лица – старши инспектори и главни инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" (ДИТ) - Пазарджик, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, за следното: по т. 1 - Да се осигурят необходимите лични предпазни средства и работно облекло на всички служители на предприятието по утвърдения от работодателя списък срещу подпис в съответствие с изискванията на чл. 246, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, във вр. с чл. 182 и чл. 183 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи; по т. 2 - Да не се допуска подмяна на предпазители VP 20 kV, без изискващите се за тази работа лични предпазни средства, които да отговарят на нормите и изискванията на чл. 246, ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. във вр. с чл. 2 от същата наредба и чл. 251 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V; По т. 3 – Да се обозначат механичните блокировки на МПТ "Гъбовци" по подходящ начин в съответствие с изискванията на чл. 193 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. и чл. 251 от Правилника за за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V. За да постанови решението си, Пазарджишкият административен съд е обосновал извод за издаване на задължителните предписания за спазване на трудовото законодателство от материално и териториално компетентни контролни органи по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ във вр. с чл. 400 и чл. 401 от КТ. Дали волеизявлението е направено при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби или целта на закона е извън предмета на жалбата за нищожност, тъй като това са пороци, които могат да обосноват унищожаемост, а не и нищожност. Конкретният спор се отнася до констатирани по повод на трудова злополука нарушения на правилата за безопасни и здравословни условия, а не до нарушения на правилата по Закона за енергетиката. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неправилно е поддържаното от касатора становище за нищожност на оспорения акт поради издаването му от некомпетентен орган. Оспорените принудителни административни мерки са издадени на основание чл. 404, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство в хипотезата на точка 1 във формата на задължителни предписания за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Компетентността за прилагане на принудителните административни мерки по отношение на работодателите принадлежи на контролните органи на инспекцията по труда, сред чиито правомощия, уредени в чл. 402 от КТ, е и правомощието по ал. 1, т. 5 да установяват причините и обстоятелствата, при които са настъпили трудови злополуки. Изложените в касационната жалба съображения относно прилагането на принудителни административни мерки за отстраняване и предотвратяване на нарушения по Закона за енергетиката, както и за възможността за делегиране на правомощия в случаите по чл. 201 и чл. 202 от същия закон, са изцяло неотносими към валидността на акта с правно основание чл. 404, ал. 1 от КТ. Както правилно е отбелязал първоинстанционният административен съд, посочените норми на Закона за енергетиката уреждат принудителни административни мерки, които свързани не с нарушения на трудовото законодателство, а с нарушения по осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение на електрическа и топлинна енергия и природен газ, пренос на нефт и нефтопродукти по тръбопроводи, търговия с електрическа и топлинна енергия и природен газ. С чл. 21, ал. 4, т. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., компетентността на контролен орган за прилагане на принудителни административни мерки, определени в нормативните актове, по които Агенцията осъществява контролна дейност, е предоставена на инспектора. Инспекторът има правомощията, установени в Кодекса на труда и в Закона за здравословни и безопасни условия на труд. На основание ал. 2 на чл. 21 правомощия на инспектор имат ръководителите на административни звена в специализираната администрация, служителите, назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите, както и други служители на Агенцията, назначени на експертни длъжности, които са изрично упълномощени от изпълнителния директор. Оспорените в първоинстанционното съдебно производство задължителни предписания са издадени от ст. инспектори и гл. инспектори, които са компетентните по материя, място и степен контролни органи по чл. 404 от КТ. На основание чл. 402, ал. 2 от КТ работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. Не са допуснати нарушения на административнопроцесуални правила, засягащи правото на защита на адресата или опорочаващи прилагането на материалния закон до степен на нищожност. Противоречието с материалноправни разпоредби поражда невалидност на акта само в случаите, когато при издаването му е приложен несъществуващ, недействащ или изобщо неотносим към спорното право нормативен акт. В случая приложените принудителни административни мерки се основават на относимите и приложими към фактите материалноправни разпоредби, регламентиращи правилата за безопасност на труда (лични предпазни средства, работно облекло, здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване при работа в електрически уредби). Възникналият спор относно правилното прилагане на материалния закон не води до нищожност на издадения акт, а само до евентуална незаконосъобразност, която не е била предмет на съдебен контрол поради пропускане на преклузивния 14-дневен срок за обжалване. Оспореният акт за прилагане на принудителни административни мерки е издаден от компетентния орган при упражняване на правомощията му чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ на валидно правно основание. Като е отхвърлил подадената жалба за нищожност като неоснователна, Административен съд - Пазарджик е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,