Решение № 55 от 2.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1074/2010 г.

ВКСI гражданско отделение02.03.2011 г.докладчик т Теодора Нинова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Д. И. от[населено място], [община] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение № 220 от 16.04.2010 г. по гр. дело № 6094/2007 г. по описа на III гражданско отделение на Върховния касационен съд.

Мотиви

Решение № 55 от 2.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1074/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на С. Д. И. от[населено място], [община] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение на Новозагорския районен съд с № 259 от 28.10.2005 г. по гр. дело № 239/2005 г., с което са допуснати до делба земеделски имоти в землището на [населено място] кладенец, същата община при квоти: по 4/28 ид. части за С. Д. И., К. Д. Р. и Т. Д. Р., по 2/28 ид. части за Д. Г. Г., Д. Г. С., Д. С. Д., М. С. В., М. Т. И. и Г. Т. Д. и по 1/28 ид. част за Т. И. Д., С. Д. П., И. Д. С. и М. С. Д., което е оставено в сила от С. окръжен съд с решение № 52 от 29.03.2007 г. по гр. дело № 522/2006 г., а последното е отменено от Върховния касационен съд, III гражданско отделение с решение № 220 от 16.04.2010 г. по гр. дело № 6094/2007 г. спорът е решен по същество като квотите са променени. Ищецът/молител/, представляван от адвокат Г. С. от Старозагорската адвокатска колегия поддържа, че са налице "две противоречащи решения от различни състави на Върховния съд" тъй като с решение № 64 от 13.12.2004 г. по гр. дело № 457/2003 г. състав на I гражданско отделение на Върховния касационен съд е приел при спор за материално право, че процесните земеделски земи са на Д. С. Б., при което претендира отмяна на второто касационно решение /по допускане на делбата/ относно квотите. Процесуалният представител поддържа молбата за отмяна на посоченото основание и по съображения, изложени в допълнително становище. Ответниците по молбата за отмяна Д. И. Д. и К. И. Р., двамата от[населено място] в отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК заявяват становище за основателност. Ответниците по молбата за отмяна М. Г. К. от[населено място], Р. Д. Д. и М. С. Д. от[населено място] кладенец, В. Г. Д. от[населено място] и М. Т. И. от [населено място] в отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК вземат становище за неоснователност, като последната поддържа оспорването. Ответникът по молбата за отмяна С. Д. П. от[населено място], представлявана от адвокат Е. Х. от Пернишката адвокатска колегия, заявява становище за неоснователност. От ответниците по молбата за отмяна М. С. В. от[населено място], [община], Д. Г. Г. от[населено място] и Д. И. Д. от[населено място] кладенец е постъпило писмено становище за неоснователност. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК и да е допустима отмяната е необходимо наличието на две или повече влезли в сила противоречиви решения между същите страни, за същото искане и на същото основание, които със сила на пресъдено нещо разрешават по противоречив начин един и същи правен спор. Законът има предвид решения по две отделни дела, между които е налице субективна и обективна идентичност, т. е. пълно субективно и обективно тъждество между делата. Случаят обаче не е такъв. Тук сочените от молителя две решения са: първото по установителен иск с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ към един минал момент - влизане в ТКЗС през 1951 г. на общия на страните наследодател Д. С. Б. като последното/отхвърлително/ решение № 190 от 11.06.2004 г. по гр. дело № 108/2004 г. на С. окръжен съд /след връщането за ново разглеждане с решение № 64 от 13.12.2004 г. по гр. дело № 457/2003 г. на I отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд/ касае нива от 25 дка в м. "М. " и от 21.800 дка в м. "Т. път", при което е прието за двата имота, че не са собственост на общия наследодател, а на синовете му С. и Т. С. -това обстоятелство е съобразено и при решаване спора по същество от състава на Върховния касационен съд с оглед определяне квотите на страните при допускане до делба на процесните имоти. Разноски не се претендират. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение

Цитирани разпоредби

1