Решение № 6584 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9649/2011 г.

Решение № 6584 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9649/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Митница Пловдив, срещу решение № 937 от 27.05.2011 г., постановено по адм. дело № 2578 от 2010 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменено решение № 1647 от 05.11.2010 г. на началника на същата митница за определяне на "Садат" ЕООД нова митническа стойност за внасяне в общ размер на 2621,36 лв. и ДДС за довнасяне в размер на 274,21 лв. по ЕАД № 10BG003000H0154313. В касационната жалба се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е изискал служебно събиране на доказателства във връзка с действителната стойност на внесените стоки и заплатената цена и неправилно е приел, че административният орган не е обосновал дължимостта на вменените с обжалвания акт държавни вземания и правното основание за това. Излагат се доводи, че от "Садат" ЕООД не са представени убедителни доказателства за реално платена цена на посочените стоки. По подробни съображения, развити в касационната жалба, се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата на срещу решението на митническия орган. Ответникът по касационната жалба - "Садат" ЕООД - гр. Пловдив, чрез представен по делото писмен отговор заявява, че оспорва касационната жалба като неоснователна. Заинтересованата страна - ТД на НАП - гр. Пловдив, редовно призована, не е изпратила свой представител и не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, което следва да се остави в сила. Върховният административен съд - I отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Същата е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да отмени решението на началника на Митница Пловдив за определена нова митническа стойност в размер на 2621,36 лв. вместо заявената от "Садат" ЕООД при вноса на стоките 1169,78 лв., представляваща левовата равностойност на 639,27 евро, първоинстанционният съд е приел, че в административната преписка липсват доказателства, въз основа на които митническите органи са направили изводи за занижаване на декларираната митническа стойност, и че цената на сходни стоки е по-висока. Според съда това обстоятелство съществува само като твърдение в решението на началника на митницата и в решението на горестоящия административен орган. Съдът се е позовал на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 относно създаване на Митническия кодекс на Общността, според който митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно платената или подлежащата на плащане цена, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33 при условията, визирани в б. "а"-"г". В този смисъл съдът е разяснил, че само когато митническата стойност не може да се определи чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф. Според съда в настоящия казус няма основание да не се определи митническата стойност на процесните, внесени от Турция, стоки по реда на чл. 29 от регламента, тъй като по безспорен начин е доказана подлежащата на плащане и реално платена цена. Обжалваното решение е правилно постановено. Няма спор между страните по делото, че "Садат" ЕООД е внесло от трета страна - Турция, стоки - пластмасови бутилки и капачки, с изпращач на стоката по ЕАД № 10BG003000H0154313 "Календар Кимия Сан. Ве Тидж" ЛТД, Турция. Няма спор и за режима, под който тези стоки са поставени при внасянето им в България - допускане за свободно обръщение. Към момента на вноса е представена от вносителя "Садат" ЕООД и фактура № 297205 от 01.10.2010 г. със стойност на стоките в общ размер от 639,27 евро, левовата равностойност на които е 1169,78 лева. Представена е и квитанция от 08.10.2010 г., съгласно която цената по процесната фактура е платена от "Садат" ЕООД. В решението на митническия орган за определяне на нова митническа стойност се съдържат твърдения, неподкрепени с доказателства, че от извършения сравнителен анализ в базата данни процесната стока е оформена за свободно обръщение и крайно потребление със занижена стойност. Доказателства за този сравнителен анализ не са представени. На следващо място, митническите органи са отразили, че от направената съпоставка на продажба за износ от Турция за България, изнесени в същия момент, е установено, че цената на сходни стоки е по-висока, но отново не са ангажирани доказателства, поради което това твърдение също е голословно. Ето защо първоинстанционният съд е направил законосъобразни изводи при преценката на събраните по делото доказателства, предвид и на това, че митническите органи са изразили твърдения, които въобще не са подкрепени с доказателства. Освен изложеното дотук настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд правилно е приложил и материалния закон, позовавайки се на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, който разпорежда, че митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно платената или подлежащата на плащане, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33 от същия регламент при условията на б. "а"-"г". В този смисъл съдът правилно се е позовал на поредността, която е определена в чл. 30 от регламента и която трябва да се съобрази при определяне на митническата стойност при последователно прилагане на букви от "а" до "г". Наличието на фактура, издадена от износителя, както и наличието на квитанция за плащане на фактурираната стойност са доказателство, че посочената в ЕАД митническа стойност е установената за плащане и реално платената цена. Предвид това митническите органи не са имали основание да определят нова, по-висока митническа стойност, тъй като възникналото у тях съмнение не е подкрепено с надлежни писмени доказателства, а е обосновано само с твърдения, които са неоснователни и недоказани с надлежни писмени доказателства. Неоснователен е и доводът на касатора, че след като дружеството се е съгласило и е внесло депозит в размер на определените допълнително задължения, следователно ги приема за основателни. Такъв извод не може да се направи и от това не следва, че вносителят се е съгласил с новоопределената стойност. След като митническият орган не е обосновал защо декларираната стойност не може да се определи по чл. 29 от цитирания регламент, а е преминал към определянето на тази стойност по реда на чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент 29138/92, това води до извод за немотивираност на административния акт. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 181а от Регламент (ЕИО) на Съвета 2454/93 г., когато митническите органи имат съмнения относно декларираната стойност, те могат да изискат допълнителна информация (както е направено в случая), но когато съмненията продължават, митническите органи са длъжни, преди да вземат окончателно решение, да уведомят заинтересованото лице в писмен вид, ако то желае, за мотивите, на които се основават техните съмнения, както и да му предоставят реална възможност да отговори и след това да вземат окончателно решение, която процедура не е изпълнена. Неоснователно е и другото оплакване - за неспазване на принципа на служебното начало поради това, че съдът не е изискал служебно събиране на доказателства. Преди всичко на страните е дадена такава възможност да представят доказателства с оглед на своите искания, видно от протокола на проведеното съдебно заседание от 10.02.2011 г. Освен това с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса в случая върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактически и правни основания за издаване на акта, които е следвало да са налице към момента на издаването му. Представените от вносителя писмени доказателства не са били оспорени и правилно съдът е приел, че митническият орган, издал процесното решение, не е установил по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО, е различна от декларираната. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че не са налице визираните от касатора отменителни основания, поради което решението на първоинстанционния съд като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото не се следват разноски на страните, тъй като няма представени доказателства за направени такива от ответната страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - I отделение,