Решение № 14565 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9686/2013 г.

Решение № 14565 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9686/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба на Любомир Александров Димитров от гр. Плевен против решение № 284 от 29.5.2013 г. на Административен съд Плевен по адм. дело № 412/2013 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 40 от 16.8.2012 г. на директора на РУСО Плевен в частта му, с която е потвърдено разпореждане № 851 от 14.5.2012 г. на ръководителя на ПО при РУ "СО" Плевен. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му. Ответникът - директор на РУ "СО" Плевен взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение преценява касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Делото е за втори път пред настоящата инстанция. Предмет на разглеждане пред административния съд е цитираното решение на директора на РУ "СО" в частта му, в която е оставена без уважение жалба на Димитров срещу разпореждане № 851 от 14.5.2012 г. на ръководителя на ПО при РУ "СО" Плевен. Този предмет е очертан с решение № 5346 от 17.4.2013 г. на тричленен състав на ВАС по адм. дело № 1210/2013 г. С последното е останал висящ спорът по жалба на Любомир Димитров срещу решение № 40 от 16.8.2012 г. на директора на РУ "СО" Плевен в частта му, оставяща без уважение жалба срещу разпореждане № 851 от 14.5.2012 г. С последното се разпорежда изменение на разпореждане № 779 от 26.4.2012 г. като внесените осигурителни вноски по § 9, ал. 3 от КСО са неоснователно внесени и подлежат на възстановяване на чл. 129 от ДОПК, вр. с чл. 45а ал. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж. Съдът е разгледал по същество жалбата, която е приел за неоснователна. При съобразяване разпоредбите на чл. 45а ал. 2 от Наредбата и § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО, съдът е преценил, че са налице предпоставките, внесените от лицето осигурителни вноски за период, непризнат за осигурителен стаж, са недължимо платени и при наличие на влязло в сила предходно разпореждане е налице годно основание за провеждане на процедурата по чл. 129 от ДОПК. Размерът на конкретните суми ще бъдат признати за възстановяване в това производство от органа по приходите при съответното териториално звено на НАП като актът ще подлежи на самостоятелно и отделно оспорване. При изложените съображения жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. С разпореждане № 779 от 26.4.2012 г. на ръководителя на ПО при РУ "СО" Плевен е разпоредена отмяна на разпореждане № 5 от 28.6.2010 г. и отказ да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Любомир Александров Димитров като недобросъвестно получените суми от пенсия да се възстановят от него на основание чл. 114, ал. 1 от КСО, ведно с лихвата по чл. 11 от КСО. Това разпореждане е мотивирано с нарушение на изискването по чл. 94, ал. 1 от КСО пенсията за осигурителен стаж и възраст да е отпусната от датата на прекратяване на осигуряването като в конкретния случай към 22.6.2010 г. няма прекратяване на осигуряването. Съгласно разпоредбата на чл. 45а ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж от времето за което за внесени осигурителни вноски за период, по-дълъг от изискващия се за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО не се зачита за осигурителен стаж. За това време лицето може да поиска възстановяване на неоснователно внесените суми за осигурителни вноски по реда на чл. 129 от ДОПК въз основа на разпореждане, издадено по чл. 98, ал. 1 от КСО. След като е отменено разпореждането за отпускане на пенсия, сумите, които са удържани от отпуснатата пенсия по погасителния план се явяват внесени без основание, поради което Димитров може да поиска възстановяването им. Тази възможност не е посочена изрично в разпореждане № 779 от 26.4.2012 г., което е наложило изменението му с указване на възможността възстановяване на удържаните суми по погасителния план, което е направено с разпореждане № 851 от 14.5.2012 г. За издаването му са били налице материално-правните предпоставки, което е установено и от съда с обжалваното решение. Останалите въпроси, извън предмета на разпореждане № 851 са разрешени с влязлото в сила предходно разпореждане № 779 от 26.4.2012 г. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане в негова полза на юристконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение