Решение № 7823 от 25.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12126/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ръководителя на Програмния оператор на Програма Правосъдие срещу Решение 4329 от 29.06.2023 г. на Административен съд София-град по административно дело 5744/2022 г. С обжалваното решение съдът отменя Заповед ЛС-04-226/23.05.2022г. на ръководителя на Програмния оператор на Програма Правосъдие, в частта по т. II, 3., с която е отказано финансиране по Малка грантова схема на Програма Правосъдие по Резултат 3 Повишен капацитет на българските власти в областта на правосъдието за деца относно проект Деца в риск отговорност и действие с кандидат Фондация Институт за правна информация. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът не е съобразил, че мотивите за издаването на административен акт може да се съдържат както в него, така и в друг документ, част от административната преписка съгласно Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд, ОСГК. Счита, за неправилен извод на съда, че обжалваната заповед е немотивирана и обоснова, че същата отговаря на всички изисквания за съдържание, включително чл. 59, ал.2, т.4 АПК, като подробни фактически основания за издаването й се съдържат в множество актове (протоколи за приключване на различни етапи от процедурата), част от административната преписка. Счита, че обжалваното съдебно решение не отговаря на изискванията за съдържание съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, което е съществено процесуално нарушение, като от него не може да стане ясно, какви факти, съдът е приел за установени, въз основа на какви доказателства, какви са доводите и възраженията на страните, и какви са изводите му относно приложимия закон. Мотивите доколкото ги има безкритично възпроизвеждат тезата на жалбоподателя, поради което не може да са приеме, че са собствени на съда. Касаторът подробно описва трите етапа на административното производство по подбор и оценка на проектните предложения, като обосновава, че в нито един от тях няма допуснати съществени нарушения на административнопроизводстваните правила. Процесното проектно предложение успешно е преминало етапа проверяващ административното му съответствие и допустимост на кандидата, поради което е осъществена техническа и финансова оценка на предложението, при която същото обосновано е получило 55, 5 точки. Отбеляза, че Комитетът по подбор на проектите е извършил класирането им в низходящ ред като е започнал от тези получили най-висока оценка и е класирал, всички до изчерпване на наличния финансов ресурс. Финансирането на процесното проектно предложение е отказано именно поради изчерпване на наличния финансов ресурс по схемата. С оглед всичко изложено, счита извода на съда, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, поради липсата на фактически и правни основания за издаването й за необоснован, несъответен на доказателствата по делото и закона. Иска от съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на Фондация Институт за правна информация. Касаторът се представлява от юрисконсулт П. Николова, поддържа жалба по изложените в нея основания и претендира пресъждане на сторените в две инстанции разноски, включително за юрисконлутско възнаграждение. Ако касационната жалба бъде отхвърлена като неоснователно, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната стана, в случая че такова бъде претендирано. Ответникът Фондация Институт за правна информация чрез представляващата я Х. Пантева, счита касационната жалба за неоснователна. В писмен отговор, излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за правилен извода на съда за незаконосъобразност на оспорения акт. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Изрично заявява, че не претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Обосновава, че оспорената заповед съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й, а обратният извода на съда счита за неправилен и несъответен на доказателствата по делото и закона. Предлага на съда, да отмени обжалваното решение и да отхвърли първоначалната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Пред Административен съд София-град е оспорена Заповед ЛС-04-226/23.05.2022г. на ръководителя на Програмния оператор на Програма Правосъдие, в частта по т. II, 3, с която е отказано финансиране по Малка грантова схема на Програма Правосъдие по Резултат 3 Повишен капацитет на българските власти в областта на правосъдието за деца относно проект Деца в риск отговорност и действие с кандидат Фондация Институт за правна информация. Проектът е получил 55,5 точки и е включен в списъка за резервните предложения като му е отказано финансиране, поради изчерпване на финансовия ресурс по схемата. Първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган предвид представената на Заповед ЛС-04-105/15.02.2022 г. на министъра на правосъдието, с която определя ръководителя на програмния оператор на Програма Правосъдие. Съдът приема още, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, но не съдържа изискуемите реквизити съгласно чл. 59, ал.2, т. 4 АПК. Сочи конкретно, че формалният мотив за отказа изчерпване на финансовия ресурс, не е достатъчен, за да се приеме, че заповедта съдържа необходимите фактически и правни основания за издаването й. Счита, че липсват каквито и да било доказателства как е изрешена оценката и защо са присъдени 55,5 точки на процесното проектно предложение, какви критерии е изпълнил кандидатът и какви не е, за да бъде класиран в резервните предложения. Счита още, че Програмният оператор е следвало да обоснове причините, поради които са предпочетени едни предложения пред други, в частност с процесното. Заключава, че е налице пълна липса на фактически и правни основания за издаване на оспорената заповед, поради което същата е незаконосъобразна като издадена в противоречие с изискването на чл 59, ал.2, т.4 АПК и следва да бъде отменена, а преписката варната на административния орган за ново произнасяне. По тези съображения първоинстанционният съд прави краен извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, отменя същия и връща преписката на административния орган издател за ново произнасяне. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Неправилен е обаче изводът му, че в оспорената заповед липсват конкретни фактически и прави основания за нейното издаване. Основателен е доводът на касатора, че съгласно Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд, ОСГК мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия него, включително в документи част от административната преписка. Заповедта в оспорваната й част се отнася до отказ за финансиране по Малка грантова схема на Програма Правосъдие по Резултат 3 Повишен капацитет на българските власти в областта на правосъдието за деца относно проект Деца в риск отговорност и действие с кандидат Фондация Институт за правна информация. Посочено е, че проектът е получил 55,5 точки при оценката, както и мотивът, че финансирането се отказва поради изчерпването на финансовия ресурс по Резултат 3 Повишен капацитет на българските власти в областта на правосъдието за деца. Посочено е и правно основание чл. 7.4, т.2 от Регламента за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 и чл. 5.1.7 и 5.1.8 от Споразумението за изпълнение на Програма Правосъдие във връзка с Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021, сключен на 09.12.2016 г. между република България и Кралство Норвегия (ратифициран). Посочено е още, че заповедта се издава въз основа на протокол за приключил етап Оценка на административното съответствие и допустимост от 18.02.2022 г. с приложения, протокол от приключил етап Техническа и финансова оценка от 07.03. 2022 г. с приложения, както и финален доклад на работа на Комитета за подбор. Следователно издателят на оспорената заповед се е позовал на допълнителни документи (протокол за приключил етап Оценка на административното съответствие и допустимост от 18.02.2022 г. с приложения, протокол от приключил етап Техническа и финансова оценка от 07.03. 2022 г. с приложения, както и финален доклад на работа на Комитета за подбор) и тяхното съдържанието следва да се цени като мотиви на заповедта съгласно Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд, ОСГК. Посочените протоколи и доклад са част от административната преписка, приета от съда като доказателство по делото. Същите съдържат данни и информация как е извършена оценката, защо проектното предложение е оценено с 55, 5 точки, включително колко точки е получил по всеки критерий, как е извършен подбора между предложенията, получили минимално допустимия брой точки и съответно класирани за финансиране. С оглед посочено неправилен и несъответен на доказателства е изводът на съда, че няма доказателства и липсват мотиви в заповедта как е изрешена оценката и защо са присъдени 55,5 точки на процесното проектно предложение, какви критерии е изпълнил кандидатът и какви не е, за да бъде класиран в резервните предложения. Следва да се отбележи изрично, че в рамките на етап "Техническа и финансова оценка" външен изпълнител по договор осъществява експертно-оценъчна, а не административна дейност. Целта е с оглед конкретната процедура, професионална квалификация и опит оценителят да предостави експертна оценка, която да даде фактическо основание за произнасянето на Програмния оператор и до обоснове неговия извод. Този характер на извършваната оценъчна дейност препятства възможността на административния орган, а и на съда, да вземат отношение по нейното правилно протичане по същество. Следователно безспорно извън обхвата на съдебния контрол за законосъобразност на крайния акт на ръководителя на Програмния оператор остават обстоятелства като начин на интерпретация на заложените критерии и методика за оценка, изчисления, водещи до съответното точкуване и т.н. С оглед посоченото, трите аспекта на дейността на оценителя, които съдът може да проверява, са начинът на избор на оценителя (в случая по договор предвиден по Споразумението за изпълнение на програма Правосъдие) и начинът на извършване на оценъчната дейност и правилата за документиране и отчет на дейността на оценителя, като в случая същите са спазени съгласно договора. Съдът няма право да замени оценъчната дейност на външния оценител, преизчислявайки точките, които следва да се присъдят на съответния кандидат. Тази дейност е поверена на външно на Програмния оператор лице като именно чрез специални правила по конкретния договор е гарантирана професионалната му квалификация и независимост при оценката. Изборът на външния оценител е направен съгласно чл. 5.1.8 от Споразумението за изпълнение на програма Правосъдие. Проектното предложение на ответника по касация е допуснато на етап Техническа и финансова оценка", която е оценка по същество на проектните предложения по процедурата и е оценено в съответствие с критериите като е покрило минималните прагове по всички критерии и е получило обща оценка от 55,5 точки. Спазена е последователността и начинът на извършване на оценъчната дейност, както и правилата за документиране, и отчет на дейността на оценителя, поради което е неправилен изводът на съда, че няма доказателства как е извършена оценката. Видно от финалния доклад за работа на Комисията за подбор, последната е взела решение за класиране на проектните предложения съобразно получената оценка от етапа Техническа и финансова оценка, като започне от най-високата оценка в низходящ ред до изчерпване на съответния финансов ресурс, поради което e неправилен и изводът на съда, че няма яснота как е извършен подбора и защо са предпочетени едни предложения пред други. С оглед посоченото съпътстващите документи, на които се позовава издателя на заповедта, допълват с необходимите фактически основания основният му мотив, че на конкретното проектно предложение следва да се откаже финансиране поради изчертаване на финансовия ресурс. За да откаже финансирането ръководителят на Програмния оператор се е позовал на чл. 7.4, т.2 от Регламента за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021, който му дава право да реши кои предложения ще получат подкрепа и кои не. Налага се извод, че оспорената заповед съдържа необходимите фактически и правни основания за нейното издаване и същите съответстват на доказателствата по делото и закона, поради което заключението на първоинстанционния съд, че заповедта е незаконосъобразна е неправилен. Изложеното налага извод за законосъобразност на оспорения отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, обоснован с извършената в съответствие с относимата регламентация експертно-оценъчна дейност на външния оценител, определен съгласно чл. 5.1.8 от Споразумението за изпълнение на програма Правосъдие. По изложените съображения доводите на касатора за неправилност и необоснованост на съдебното решение са основателни. Съдът неправилно е установил относимите към предмета на спора факти, и неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му следва да бъде отменено, а първоначалната жалба отхвърлена. С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане на основание чл. 143, ал. 1 АПК за пресъждане на направените в производството разноски е основателно и следва да бъде уважено. Настоящият касатор е бил представляван от юрисконсулт и пред двете инстанции, а пред касационната е направил и разноски за държавна такса в размер от 1700 лв. В полза на касатора следва да бъде пресъдено възнаграждение за юрисконсулт, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, определя в размер на 200 (двеста) лева за всяка инстанция, както и 1700 лв за държавната такса за касационна жалба. Ответникът по касация следва да заплати в полза на Министерство на правосъдието - юридическото лице, в чиято административна структура е органът, издал оспорения административен акт, разноски по делото в размер на 2100 лева, общо за двете инстанции. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение