Решение № 2046 от 28.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10723/2023 г.
ВАСТрето отделение28.02.2025 г.докладчик т Иван Раденков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 2660/19.04.2023 г. постановено по адм. дело 984/2023 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ЕИК: 123526430, да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 100 лв. (сто лева).
ОСЪЖДА Електроразпределение ЮГ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ЕИК: 115552190, да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ Членове: /п/ АГЛИКА АДАМОВА /п/ ЮЛИЯН КИРОВ
Мотиви
Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "Електроразпределение Юг" ЕАД против решение 2660/19.04.2023 г. постановено по адм. дело 984/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Смята се, че е неправилен и необоснован извода на съда, че КЕВР притежава материална компетентност да се намесва в едни гражданскоправни спорни отношения, каквито според касаторите се уреждат в случая. Оспорва се и извода, че решението на КЕВР е издадено при спазване на приложимите материалноправни разпоредби. Претендира се отмяна на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на решението, с искане да бъде оставено в сила, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Х. С. С. не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че оспореното решение на АССГ е правилно. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема , че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното пред настоящата инстанция решение АССГ е отхвърлил жалбата на дружествата срещу решение Ж- 729 от 13.12.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал 7 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение ЮГ ЕАД са дадени следните задължителни указания: по т. 1 жалбоподателите са задължени в 7 дневен срок от получаване на решението да удовлетворят искането на Х. С. С. от гр. Бургас за промяна на използваната електрическа енергия от небитови нужди на битови нужди за обект с ИТН 4181842, намиращ се в гр. Бургас, [жк], [адрес] и т.2 - в 7 дневен срок след изпълнение на т.1 да уведомят Комисията за предприетите действия. От фактическа страна по делото е установено, че административното производство е започнало по жалба на Х. С. против отказ, постановен от ЕВН България Електроснабдяване EАД и Електроразпределение Юг ЕАД за промяна на статута на клиент от небитов в битов за обект с клиентски номер [номер] с ИТН 4181842, пред КЕВР. Жалбата на клиентката е била изпратена на ЕВН България Електроснабдяване EАД и Електроразпределение Юг ЕАД за становище, като ЕВН България Електроснабдяване EАД посочило, че първо клиентът следва да извърши промяна на предназначението на обекта по ЗУТ и след това да иска промяна на използваната електрическа енергия от небитова в битова, защото в конкретния случай обектът е заведен в системата на електроснабдителното дружество като обект офис , т.е като небитов обект, който се ползва за осъществяване на стопанска дейност. Административният съд е приел, че оспореното решение е законосъобразно и правилно, постановено от компетентен държавен орган в рамките на очертаната му с чл.22, ал.1, т.2 от ЗЕ Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредба 3) материална компетентност, в съответната форма, съдържа фактически и правни основания, при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е приел при преценката на материалноправната законосъобразност на оспорения акт и съобразяване на §1, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ относно понятията "битов клиент и "небитов клиент", че разделението на клиентите на битови и небитови се определя в зависимост от нуждите, които ще бъдат задоволявани със закупуваната енергия, дали енергията ще се потребява за собствени битови или небитови нужди, а не е обусловено от предназначението на обектите, за които ще я закупуват. Приел е, че съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия Х. С. е изпълнила задължението си по Общите условия, като писмено е уведомила жалбоподателите за промяната в предназначението на потребяваната енергия. Като краен резултат е приел, че разделянето е на битови и небитови клиенти, а не обектите, в които ще се потребява електрическата енергия, като преценката се извършва по отношение на клиент, а не на обект, както и разграничението не се извършва на плоскостта на предназначението на обектите, в които клиентът ползва електрическата енергия, а е според нуждите, които ще бъдат задоволявани - дали се отнася за собствени битови или небитови нужди. Съдът е приел, че изводите и дадените задължителни указания са законосъобразни, предвид на това, че клиентът е представил доказателства, че обекът за който се иска промяната, се ползва за битови нужди. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът се е позовал на дефинициите в Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, съгласно които в чл. 2, т. 10, е определен като битов клиент", клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности, и съгласно чл. 2, т. 11 небитов клиент" физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди. Речниковото значение на понятието бит е съвкупност от жизнени условия, навици, обичаи, традиции, присъщи на един народ, на една класа, на една социална група и е начинът на всекидневен живот. Жилище от своя страна е помещение, предназначено за живеене или място, пригодено за живеене. От представения документ за собственост е видно, че обектът за който е заявена промяна на статута на клиента се състои от помещения, като едното е спалня, а другото е обособено като всекидневна с кухненски ъгъл съгласно констативен протокол от 03.10.2014 г. от Община Бургас. Правилно и обосновано съдът е направил разграничение между "битов" и "небитов клиент", съобразно легалните дефиниции в § 1, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ, като е приел, че това разграничение се прави на база нуждите, за които се ползва електрическата енергия, а не съобразно предназначението на обекта, в който ще се използва енергията. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на разпоредби на ЗУТ, тъй като Законът за енергетиката е специален и именно той се прилага при взаимоотношения по предоставяне на електрическа енергия. След като водещ критерий за разделение между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва електрическата енергия в обекта, а не предназначението на последния, то промяната на предназначението на използваната електрическа енергия не следва задължително да се обвързва с промяна на предназначението на обекта по реда и при условията на ЗУТ. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд, а посочените решения 8149/26.07.2023 г. постановено по адм. дело 1447/2023 г. и решение 8353 от 11.08.2023 г. по адм. дело 1786 от 2023 по описа на ВАС са изолирана и вече преодоляна практика, която не се споделя от настоящия тричленен състав на ВАС. Отделно от горното, според чл. 76 ЗЕ, КЕВР контролира съответствието на извършваните лицензионни дейности с условията на издадените лицензни, като извършва превантивен, текущ и последващ контрол. Съгласно ал. 4, т. 2 от същата норма, комисията контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително изпълнението на задълженията за предоставяне на достъп до мрежите, както и правилното прилагане на условията за предоставяне на достъп. Нормативната уредба се съдържа в Наредба 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, издадена от Комисията за енергийно и водно регулиране, както и в Правилата за търговия с електрическа енергия. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че са неоснователни доводите на касатора за неправилност на решението на административния съд, поради това, че съдът въз основа на обективно установени обстоятелства е приел, че КЕВР е изпълнила регулаторните си функции, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон , поради което дадените указания са в съответствие с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и с оглед направеното от пълномощника на ответника КЕВР искане за заплащане на разноски, в съответствие с чл.143, ал.4 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъдат осъдени касаторите да заплатят на КЕВР разноски за юрисконсулт в размер на 200 лв. от всяко дружество по 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение