Решение № 3364 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9757/2013 г.

Решение № 3364 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9757/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Бора - С" ООД, ЕИК 115577813, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Гълъбец № 3, ап. 9, представлявано от управителя Павлина Василева, чрез процесуалния пълномощник адв. Веселина Канатова-Бучкова, срещу Решение № 1025 от 10.05.2013 г., постановено от Административен съд Пловдив по адм. дело № 754 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 161103689 от 11.10.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при Териториална Дирекция на Национална агенция за приходите, гр. Пловдив, в частта му потвърдена с потвърден с Решение № 90 от 27.01.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика", Пловдив при ЦУ на Национална агенция по приходите, в частта му, за определени задължения за данък добавена стойност общо в размер на 9 343.03 лв. и начислени лихви за просрочие общо в размер на 1659.53 лв. и отказано право на данъчен кредит по фактури № 157 от 19.10.2009 г.; № 160 от 10.11.2009 г.; № 161 от 27.11.2009 г. издадени от "Златно пате" ООД, гр. Хасково и фактура № 229 от 31.05.2010 г., издадена от ЗПК "Зорница". В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Ответникът - Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юриск. Стоянов, оспорва касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 161103689 от 11.10.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите, гр. Пловдив, в частта му, потвърдена с потвърден с Решение № 90 от 27.01.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" Пловдив на Национална агенция по приходите, в частта му, за определени задължения за данък добавена стойност общо в размер на 9 343.03 лв. и начислени лихви за просрочие общо в размер на 1659.53 лв. и отказано право на данъчен кредит по фактури № 157 от 19.10.2009 г.; № 160 от 10.11.2009 г.; № 161 от 27.11.2009 г. издадени от "Златно пате" ООД, гр. Хасково и фактура № 229 от 31.05.2010 г., издадена от ЗПК "Зорница". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отхвърли жалбата на "Бора - С" ООД, първостепенният съд е приел, че съществуването на процесните стоки, като обекти носители на вещни права и тяхното предаване от получателя на доставчика, така както това е отразено в обсъжданите първични счетоводни документи, останаха недоказани в процеса факти. По отношение на доставчика "Златно пате" ООД, към момента на издаване на процесните три фактури, не е разполагало с кадрови потенциал, за индивидуализирането и предаването на процесните стоки от доставчика на получателя "Бора С" ООД. По отношение на втория доставчик ЗПК Зорница", въпросният първичен счетоводен документ не е представен както в извършената насрещна проверка в административното производство, така и в хода на съдебното производство. Постановено решение е правилно. Не са налице релевираните касационни основния за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Правилен е извода на съда, че по отношение и на двамата доставчици не е налице осъществена реална доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, т. е. че не е доказано прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Пловдивският административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството срещу РА, като е приел, че реално осъществени доставки като положителен факт, от който жалбоподателят черпи права, не са установени нито в хода на ревизията, нито чрез заключението на ССЕ, приета в хода на съдебното производство. По отношение на доставчика "Златно пате" ООД от приобщените по делото справки е видно, че "Бора С" ООД не е разполагало недвижими имоти, моторни превозни средства, машини, оборудване и стопански инвентар. Както се посочи, въпреки направените от процесуалния представител и допуснати от съда доказателствени искания, жалбоподателят не проявява каквато и да е активност относно попълване на делото с необходимите данни за фактическата наличност на процесните стоки, тяхното индивидуализиране и предаване от доставчика, било на "Бора С" ООД, било на последващ приобретател на същите. Освен това е констатирано, че фактура № 157 от 19.10.2009 г., не е включена в дневника за продажби и справката декларация на търговското дружество за м. октомври 2010 г. За м. ноември 2009 г., дружеството не е подавало справка декларация и дневници за покупки и продажби. Съответно фактури № 160 от 10.11.2009 г. и № 161 от 27.11.2009 г. не са включени в справката и отчетните регистри. Изводите на първоинстанционния съд по отношение на доставките на пшеница, слънчоглед, царевица са правилни и законосъобразни. Не става ясно съществували ли са процесните стоки, като обекти носители на вещни права, кога и къде и как те са индивидуализирани и предадени от доставчика на получателя. Достатъчно в тази насока е да се констатира факта, че съобразно справката за данни от информационния масив на приходна администрация, всички трудови договори по които "Златно пате" ООД е било работодател, са прекратени, считано от 1.10.2009 г. Не се твърди и не се установява, след този момент, търговското дружество да е наемало по трудов или граждански договор, лица за извършване на определена работа. По делото не се установява, процесните сделки да са осъществени в хипотезата на комисионни правоотношения, установени между доверител - "Златно пате" ООД, комисионер - "Бора С" ООД и трети лица, съобразно правилата, възведени в Част Трета, Глава Двадесет и четвърта от Търговския закон и съответно в чл. 127 от ЗДДС. Наличието на такива правоотношения не се заявява от управителя на "Златно пате" ООД в депозираните от него писмени обяснения. По отношение на втория доставчик ЗПК "Зорница" първичен счетоводен документ не е представен както в извършената насрещна проверка в административното производство, така и в хода на съдебното производство. Налага се правилният извод на съда, че такъв документ не съществува. Затова по отношение на жалбоподателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит и същото не може да бъде упражнено - чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски: Независимо от изхода на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от горното и в същия съд, Върховният административен съд,