Решение № 3413 от 25.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3214/2015 г.

Решение № 3413 от 25.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3214/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Мариана Атанасова Харизанова срещу решение № 8250/30.12.2014 г., постановено по адм. д. № 5318/2014 г. по описа на Административен съд - София-град, II отделение, 29 състав. Касаторката твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие със съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, като, вместо него, ВАС да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения от Мариана Харизанова иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Столична община. Редовно призована за съдебно заседание, касационната жалбоподателка не се явява. Представлява се от адв. Д. Гитева, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно - неправилност на атакуваното съдебно решение по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно - в хода по същество. Ответникът, Столична община, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата, съответно - за правилност на атакуваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е предявена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по иск на Мариана Атанасова Харизанова от гр. София срещу Столична община за присъждане на обезщетение в размер на 2 000 лв. за неимуществени вреди - накърняване на достойнството й, създаване на враждебна, обидна и застрашителна среда, провокиране и поддържане на чувство за изолираност от обществото - претърпени в резултат на незаконосъобразното бездействие на кмета на СО и отговорните длъжностни лица към Столична община да изпълнят свои задължения, пряко произтичащи от закон, а именно: да осигурят на ищцата достъпна жизнена, архитектурна и транспортна среда. Липсата на достъпна жизнена, архитектурна и транспортна среда ищцата конкретизира от фактическа страна подробно в исковата си молба- предвид обстоятелството, че същата е инвалид със 100 % установена инвалидност, придвижваща се само с инвалидна количка, същата няма достъп до повечето от подстъпите към метростанцията на СУ "Климент Охридски", съответно - от същата метростанция до пешеходните излази към пл. "Народно събрание", посока "Ялта", самия университет и "Орлов мост". С атакуваното съдебно решение АССГ е отхвърлил изцяло предявения срещу Столична община иск за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. за исковия период: 1.10.2009 г. до датата на предявяване на исковата молба - 30.05.2014 г. За да стигне до този правен резултат, АССГ, обсъждайки събраните по делото доказателства - приетата като неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства, е приел, че по делото не са осъществени всички материалноправни предпоставки, които по закон следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Въпреки, че според АССГ по делото безспорно е установено, че ищцата е инвалид, отговарящ на квалификацията "човек с трайно увреждане" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за интеграция на хора с увреждания /ЗИХУ/ и въпреки, че според административния съд, предвид приетата по делото съдебно-техническа експертиза и показанията на св. А. Маринов, ищцата е претърпяла твърдените от нея неимуществени вреди, липсват основания за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ат ЗОДОВ. Съдът е приел, че не е налице незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на Столична община, тъй като същата фактически е осигурила най-малко един подход до процесната метростанция за самостоятелен достъп на хора с увреждания от степента на уврежданията на ищцата. Съдът е приел, че не е налице незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на ответника и поради факта, че осигуряването на достъп за хората с увреждания и изпълнението на задълженията по закон от страна на общинските административни органи в тази насока са не едностранни, а комплексни и включват с оглед целта на ЗИХУ и други мерки, предприети от Столична община за облекчаване неудобствата на ищцата по преодоляване на конкретните неудобства, а именно: осигуряване на личен асистент за целия исков период, както и наличието на осигурен от същия ответник специализиран транспорт за целия исков период. С оглед гореизложеното АССГ е приел, че въпреки наличието според него на претърпени вреди, не е налице друг елемент от фактическия състав за ангажиране отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - липсва незаконосъобразно фактическо бездействие на административния орган, от които да се претендират вредите. Настоящият касационен състав намира атакуваното пред него съдебно решение за правилно, макар и по частично различни от изложените от първоинстанционния съд правни съображения. Правилно АССГ е приел, че по делото не се установява наличието на незаконосъобразни фактически бездействия от страна на Столична община, пряко произтичащи от задължения за фактически действия, разпоредени по закон. На първо място - не са налице фактически бездействия от страна на общината като административен орган, доколкото кметът на СО е издал в периода на претендиране на вредите своя Заповед № РД-09-01-406/11.10.2011 г., с която е наредил назначаване на специализирана комисия, която да разработи програма с мерки за осигуряване на необходимата достъпност до съществуващите метростанции на метрополитена. По делото са представени поне три протокола от заседания на същата специализирана комисия. Факт е, че до приключване на устните състезания по делото не е налице постигнат правен резултат по осъществяване целта на същата заповед. Това обстоятелство обаче не може да се квалифицира като фактическо бездействие за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от закон поради следното: Разпоредбите, които според ищцата предвиждат задължение, пряко произтичащи от закон, за Столична община в конкретния случай са: чл. 32 от Закона за интеграция на хората с увреждания във вр. с § 6 от ПЗР на същия закон и чл. 169, ал. 2 от ЗУТ. Според чл. 32 от ЗИХУ държавните органи и органите на местното самоуправление организират устройството и изграждането на урбанизирани територии за населението, включително за хората с увреждания при условия и по ред, определени в ЗУТ. § 6 от ПЗР на същия закон предвижда, че в срок до 31.12.2006 г. до обществените сгради и съоръжения - държавна и общинска собственост, да се осигури свободен достъп за хората с увреждания, като се преодолеят съответните архитектурни, транспортни и комуникативни бариери. Според чл. 169, ал. 2 от ЗУТ /към настоящия момент отменена, но действаща в исковия период/. Строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Ръководителите на централните изпълнителни органи и кметовете на общините ежегодно разработват програми с мерки за привеждане на урбанизираната територия и на съществуващи отделни сгради и съоръжения в нея в съответствие с изискванията за достъпна среда и предвиждат средства за тяхното реализиране. Нито една от цитираните законови разпоредби не създава конкретни задължения за Столична община, които да могат да могат да бъдат квалифицирани като "задължения, пряко произтичащи от закон" по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК. Касае се за общи контролни и организационни функции, вменени в правомощие на Столична община, които същата, предвид издадената от кмета на СО Заповед № РД-09-01-406/11.10.2011 г., освен това е и изпълнила. Отделно от гореизложеното, подзаконовия административен акт- цитираната от вещото лице Наредба № 4 от 1 юли 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хора с увреждания /Наредбата/ в своя чл. 4