Решение № 5064 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1941/2021 г.

Решение № 5064 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1941/2021 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. М., от гр. Асеновград против решение № 6283/12.11.2020 г. по адм. дело № 10624/2018 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на прилагането на чл. 99 вр. с чл. 102 АПК и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателят посочва, че възобновяването на производството по издадени административни актове не може да става безсрочно във времето, а само в определените от законодателя по чл. 102 АПК срокове. Отчитайки, че пенсията му е била отпусната през 2014 г. се позовава на изтекъл срок по чл. 102 АПК. Отбелязва, че административният орган не е посочил в коя от хипотезите по чл. 99 АПК възобновява производството, с което е накърнил правото му на защита. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ София – град, чрез юрисконсулт П. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че административният орган не е изяснил релевантните факти, касаещи недобросъвестността на жалбоподателя, което би могло да се отрази на материалноправната законосъобразност на неговия акт и поради това съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Като не е съобразил тези обстоятелства, административният съд е постановил своето решение при неточно прилагане на материалния закон и необоснованост. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 6283/12.11.2020 г. по адм. дело № 10624/2018 г. Административен съд София – град е отхвърлил оспорването по жалба на Р. М., от гр. Асеновград срещу решение № 2153-21-177/19.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ София – град и потвърденото с него разпореждане № 500703/16 от 23.02.2018 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване (ПО). Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че по заявление № МП-135799 от 18.11.2014 г. до ТП на НОИ София - град на Р. М. е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане на ръководител ПО при ТП на НОИ от 12.12.2014 г. пенсия е била отпусната в минимален размер, а с последващо разпореждане от 21.03.2015 г. е бил изчислен действителният й размер - 518. 24 лв., който впоследствие неколкократно е бил осъвременяван. При служебна проверка на пенсионната преписка контролните органи на НОИ са констатирали, че липсват данни за лицето в разплащателните ведомости на СО "Вторични суровини" за периода от 01.07.1973 г. до 01.05.1976 г.; ТД "Асенова крепост" АД, за периода от 23.09.1976 г. до 13.01.1978 г.; "Тютюнев комбинат*' - Асеновград, за периода от 15.05.1978 г. до 31.05.1978 г. Установено било, че осигурителят БДЖ ТП ЕООД ПТП е издал образец УП-2 за периода от 01.01.1986 г. до 31.12.1988 г., но за брутен доход 13 654, 61 лв., а не за 29 155. 16 лв., какъвто документ е бил представен от жалбоподателя пред пенсионния орган и по който е изчислена и изплащана пенсията. Стажът за периодите, за които липсват данни в разплащателните ведомости не е бил зачетен, което е довело до отпадане правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № [номер 211 от 28.10.2016 г. е било отменено разпореждането от 12.12.2014 г. за отпускане на пенсията и всички последващи, постановен е бил отказ да бъде отпусната ЛПОСВ и е разпоредено надвзетата пенсия да бъде възстановена на основание чл. 114, ал. 1 от КСО. Актовете на пенсионните органи са породили правни последици поради изтекъл срок за оспорването им и тези факти с процесуално значение не могат да бъдат проверявани в настоящото производство. Същите са се реализирали в друга процедура и тяхното съществуване е било изследвано в нея. С разпореждане № 500703/16 от 23.02.2018 г. е било разпоредено Р. М., от гр. Асеновград да възстанови неправилно изплатената му сума от лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер 19 059. 76 лв., от които главница в размер 15 304. 21 лв. за периода от 02.06.2014 г. до 31.10.2016 г. и лихва 3 755. 55 лв., начислена към 23.02.2018 г. С решение № 2153-21-177 от 19.06.2018 г. директорът на ТП на НОИ София – град е потвърдил оспореното разпореждане. Обоснован е извода на съда, че установеният от пенсионните органи осигурителен стаж на жалбоподателя при условията на II-ра категория труд в размер на 13 г. 06 м. 17 дни и при условията на ІІІ-та категория труд - 20 г. - 6 м. 17 дни, превърнат на основание чл. 104 от КСО към III категория труд - 37 г. 05 м. 23 дни, не е бил достатъчен за осъществяване на фактическия състав за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО и чл. 68, ал. З КСО. Приетите по делото заключения на съдебно-счетоводни експертизи са работили с различни данни досежно осигурителния стаж и правилно съдът не ги е кредитирал с доверие. Чрез тях жалбоподателят се опитва да въведе като предмет на спора оспорване на необжалваното от него разпореждане досежно наличието на правото на ЛПОСВ. От подобно естество са и заявените касационни основания, поддържани и пред първоинстанционния съд. Във връзка с тях следва да се отбележи, че института на възобновяване на административното производство по АПК е неприложим за пенсионните производства, за които е налице специален процесуален ред, уреден в чл. 99 от Кодекса за социално осигуряване. Поради това наведените от касатора основания за неправилно прилагане на чл. 99 АПК вр. с чл. 102 АПК са неотносими и неточни. Същите не могат да детерминират нищожност на преюдициалните за настоящото производство актове на пенсионните органи, необжалвани от Р. М.. Предметът на настоящия съдебния спор касае актове по чл. 114 КСО, а недобросъвестността на жалбоподателя, както правилно е приел административният съд, се изразява в представените удостоверителни документи с невярно съдържание при подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ. При извършената проверка безспорно е било установено, че представеният от жалбоподателя образец на УП-2 № 2340/30.05.2014 г. е бил издаден в нарушение на чл. 40, ал. 3 от НПОС, тъй като в него е посочен размер, в който реалният осигурителен доход е бил завишен повече от двукратно и точно този размер лицето е избрало за първи базисен период по смисъла на чл. 70, ал. 3 от КСО, което е довело до определяне на много по – висок индивидуален коефициент и по – висок размер на пенсията. За да отхвърли оспорването, съдът законосъобразно е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение