Решение № 4232 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14401/2010 г.

Решение № 4232 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14401/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Илиана Георгиева Латинова от гр. Хасково, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Атанас Георгиев от същия град, срещу решение № 371 от 29.09.2010 г. по адм. дело № 422/2010 г. на Административен съд - гр. Хасково. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Между страните няма спор по фактите. Спорът между тях е правен и е по въпросите: а) приемането на дете в държавна или общинска детска ясла е ли настаняване на това дете в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), което изключва (препятства възникването на или прекратява възникналото) правото на обезщетение по чл. 53, ал. 1 от същия кодекс и б) при неправилно тълкуване на тази разпоредба (чл. 53, ал. 4 КСО), ако детето е записано и прието в детска ясла, добросъвестна или недобросъвестна е майката при получаването на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО. С решение № Ж-75-1 от 14.06.2010 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Хасково е приел, че "наименованието на самата разпоредба - обезщетение за отглеждане на малко дете - предполага осъществяването на постоянни и непрекъснати грижи за детето, както и тяхното непосредствено извършване от страна на лицето, ползващо отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), т. е. самият отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ е целеви и неговото предназначение е през този период майката или другото лице по чл. 53 КСО лично да обгрижва детето." Затова когато "детето е настанено и постъпило в детско заведение и не е отписано, на майката не се полага обезщетение за отглеждането му." С посоченото по-горе решение Хасковският административен съд е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка Илиана Георгиева Латинова срещу това решение на директора на РУСО. За да постанови този резултат административният съд е приел, че "в случая административният орган правилно е тълкувал и приложил правната норма (чл. 53, ал. 4 КСО)." Съдържанието на понятието "детско заведение" се извлича, според него, от разпоредбата на чл. 27, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП) и е придобило обществена известност. До изменението на чл. 53, ал. 4 КСО (ДВ, бр. 68 от 2006 г.) правоизключващото обстоятелство било "настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка", а в резултат на това изменение думите "на пълна държавна издръжка" са отпаднали и това обстоятелство сочело на волята на законодателя да ограничи изплащането на парично обезщетение за отглеждане на малко дете само за случаите, когато майката или лицето, ползващо това право, лично и постоянно полагат грижи за детето. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и са основани на аргументите: а) детските ясли не са детско заведение, а форма за подпомагане на отглеждането на деца до 3-годишна възраст; б) при обединените детски заведения по чл. 27, ал. 4 ППЗНП детските ясли са също така форма за подпомагане на отглеждането на децата до 3-годишна възраст, но вече в детско заведение; затова съществен по делото е въпросът дали детската ясла попада в обхвата на тази дефиниция, а не въпросът какво е детско заведение по принцип; в) целта на чл. 118 от Закона за здравето (ЗЗ) е чрез създаването на детски ясли и на детски кухни да се подпомага семейството при отглеждането на деца до 3-годишна възраст, както и да бъдат осигурени нормалното физическо и психическо развитие на тези деца, понятието "детска ясла" следвало да се тълкува именно в този смисъл - форма за подпомагане на отглеждането на деца до 3-годишна възраст; поради това детската ясла не може да бъде определена като "детско заведение", в което детето се настанява; г) впрочем, неправилно и в нарушение на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове било и направеното от Хасковския административен съд тълкуване на понятието "настаняване в детско заведение"; смисълът на това понятие е този, в който то се употребява в Закона за закрила на детето - отглеждане на детето в детско заведение изцяло за сметка на държавния бюджет и при пълно прекъсване на връзката между родител и дете. Тези доводи са неоснователни. При посоченото от Хасковския административен съд изменение на чл. 53, ал. 4 КСО (§ 4 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, обн. ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г.) законодателят е употребил общоизвестното понятие "детско заведение", в обхвата на което се включват и детските ясли - така напр. според чл. 1, ал. 1 от действащата тогава Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли (отменена с § 2 от преходните и заключителни разпоредби на сега действащата Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях) детските ясли са здравно-профилактични и възпитателни заведения, в които се отглеждат и възпитават деца на възраст от 10 месеца до 3 години, т. е. детските ясли са здравно-профилактични и възпитателни детски заведения. С това изменение на чл. 53, ал. 4 КСО законодателят е заявил, че подпомагането на майката при отглеждането на детето до 2-годишна възраст вече ще бъде двупосочно и алтернативно: а) или чрез парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за определен период от време, заместващо липсващите доходи на майката от трудова дейност, б) или чрез заместването й при отглеждането и възпитанието на детето - от медицински и педагогически специалисти в детски ясли или от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството. Изборът на една от тези алтернативи изключва другата. Затова, ако майката избере да бъде подпомагана чрез заместването й при отглеждането на детето, това обстоятелство изключва правото й на подпомагане чрез парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО. Плащането на месечни такси в детските ясли не променя този извод. Настаняването в детско заведение е два вида: доброволно (по избор на родителите) и принудително (което може да бъде дори против волята на родителите). И в двата случая е необходимо съгласие на приемащото детско заведение, но при принудителното настаняване на дете в детско заведение, което е и специализирана институция, съгласие на последното не се иска, защото то по правило е създадено и функционира именно за този вид настаняване. Незнанието или неправилното тълкуване на закона не обуславя добросъвестност на задълженото лице. Добросъвестността се свързва с незнание на релевантни фактически обстоятелства, а в процесния случай касационната жалбоподателка е била наясно със задължението да заяви настаняването на детето в детска ясла. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, напълно споделя изложените от Хасковския административен съд мотиви към постановеното от него решение. Заточа счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,