Решение № 6515 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13878/2017 г.

Решение № 6515 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13878/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "ВГ" АД, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от управителя А., подадена от адв. Маркова срещу решение № 5640 от 10.10.2017 г. по адм. дело № 3967/2017 г. на Административен съд- С. град. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на оспореният отказ на главния архитект на Столична община, обективиран в писмо № САГ 16-ГР00-1458/22/ от 07.12.2016 г. за издаване на виза за проектиране, със законните последици. Решението се обжалва и в частта за разноските, като се иска редуциране до минималния размер от 600 лв. Ответникът главен архитект на Столична община, чрез юрк. Димитрова и адв. Александрова ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението. Претендира присъждане на юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и в съответствие с изискванията на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу изричен отказ на главния архитект на Столична община № САГ 16-ГР00-1458/22/ от 07.12.2016 г. за издаване на виза за проучване и проектиране по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, за "реализиране на ново строителство върху премахната част от хотелски комплекс "Маринела", в УПИ I - за хотел и подземни гаражи, кв. 245 по плана на гр. С., м. Л. 1 част до усвояване на устройствените показатели. " Отказът е мотивиран с липса на основанията по ал. 6, чл. 134 ЗУТ за допускане на заявеното застрояване в УПИ I, тъй като се предвижда изцяло ново застрояване, с премахване на част от съществуваща двуетажна сграда, в противоречие с предвижданията на действащия ПУП за УПИ, поради което следва да се процедира изменение на ПЗ и то при съобразяване на устройствената зона по действащия ОУП- зона "СМФ". След подробно обсъждане на доказателствата по делото, тези по административната преписка и приетите по делото две заключения на СТЕ, административният съд е приел от фактическа страна, че по действащият ПУП-ПЗ /одобрен със Заповед РД-09-50-795 от 01.08.2005 г./, за УПИ I, кв. 245 се потвърждава съществуващото застрояване в имота, като е предвидено единствено ново двуетажно застрояване /със ЗП около 20 кв. м./, допълващо съществуващото в имота, за покриване калкана на новопредвиденото двуетажно застрояване в новообразувания съседен УПИ II - за хотел и подземни гаражи, при следните показатели: устройствена зона -ОО/, с допустимите устройствени параметри - височина -36м, пл. 60%, кинт 3,5, озеленяване - минимум 20 % и сключено застрояване. Съгласно действащият ОУП на СО, одобрен с решение на СОС № 960 от 16.12.2009 г. за УПИ I се установява устройствена зона "СМФ" и устройствени показатели, както следва: пл. - 60%, кинт - 3.5 и озеленяване - 40%, т. е. промяната в показателите е единствено в % за озеленяване. Поисканото застрояване от "ВГ" АД, по което е постановен процесният отказ за издаване на виза е за изграждане на нова сграда на място на частично премахната /подлежаща на премахване/ двуетажна сграда в сектор "А", по графичната част, с предназначение и функция на спортен комплекс, плувен басейн с обслужващи помещения. Застрояването е с височина от 2 до 12 етажа с преход в етажността и покриване на калкана в съседния УПИ II, свързано с наличното застрояване на сектор "С" и с предназначение - апартаментен хотел, търговски площи, фитнес, СПА, рецепция и подземен гараж. Записаните устройствени показатели в мотивираното предложение са съобразени с тези по действащия ПУП от 2005 г., но не и с изискуемото минимално озеленяване по действащият ОУП. При тази фактическа обстановка е прието от правна страна, че оспореният отказ за издаване на виза е съобразен с изискванията на чл. 140, ал. 3 във вр. с чл. 134, ал. 6 ЗУТ, тъй като визата е поискана за проектиране на изцяло ново застрояване, в противоречие с предвиденото по действащия ПУП-ПЗ от 2005 г. застрояване от 20 кв. м., в ъгъл на УПИ I и за покриване калкана на двуетажната застройка в УПИ II. С подробни мотиви за вида на визата по чл. 140, ал. 3 ЗУТ и допустимите отклонения от предвиденото с ПУП-ПЗ застрояване в УПИ по преференциалният режим на ал. 6, чл. 134 ЗУТ е изведен извод за липса на материално-правните предпоставки за издаване на поисканата от "ВГ"АД виза със заявление № САГ -16-ГР00-1458 от 25.11.2016 г. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Изключителната хипотеза на чл. 134, ал. 6 ЗУТ е приложима само когато "при прилагането на действащия ПУП се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сграда, в т. ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променя характера и начина на застрояване и правилата и нормативите на съответната устройствена зона". В останалите случаи е необходимо да се процедира изменение на действащия ПУП-ПЗ. Преценката е според зададените със заявлението параметри на застрояване, които в настоящия случай не покриват нормата на ал. 6, чл. 134 ЗУТ. Със заявеното застрояване в графичната част към мотивираното предписание на искането за издаване на виза не се променя само разположението и конфигурацията на предвидената нова застройка от 20 кв. м. по действащия ПУП-ПЗ от 2005 г., а се предвижда нова сграда при условията на свързано застрояване с наличната част, означена като сектор "С" на скицата, покриваща не само калкана на двуетажното застрояване в съседния УПИ II, но и останалата вече покрита част, тъй като наличната двуетажна застройка / спортен комплекс, плувен басейн с обслужващи помещения/ се предвижда за премахване. Искането за проучване и проектиране и издаване на виза за това е за нова сграда, а не за пристрояване, предвид параметрите и предназначението - височина от 2 до 12 етажа с преход в етажността и с предназначение - апартаментен хотел, търговски площи, фитнес, СПА, рецепция и подземен гараж. Безспорно е установено по делото /от заключението на СТЕ и графичната част/ обстоятелството, че по действащият ПУП-ПЗ от 2005 г. единственото предвидено ново застрояване в УПИ I е за ъглова двуетажна застройка на допълващо застрояване от 20 кв. м. в дъното на УПИ I към УПИ II и ул. "Ч. стена" за покриване на калкана със застройка в УПИ II. Поисканата виза по чл. 140, ал. 3 във вр. с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, следва да е за това застрояване, тъй като нормата на ал. 6, чл. 134 ЗУТ изрично визира приложимостта й "при прилагане на действащ ПУП". В случая се иска издаване на виза по горния ред за проучване и проектиране на изцяло ново застрояване в УПИ I на сграда, с различна етажност и обем, непредвидена по действащия ПУП-ПЗ, на мястото на съществуващо двуетажно застрояване, което пък се предвижда за премахване. Следователно "не се променя само разположението и конфигурацията" на предвиденото с ПУП-ПЗ и нереализирано застрояване в УПИ I, поради което не е приложима хипотезата на ал. 6, чл. 134 от ЗУТ за допускане на поисканото застрояване без изменение на ПУП-ПЗ. Само това е достатъчно основание за законосъобразност на процесния отказ на главния архитект на Столична община, без да се изследва съответствието с "правилата и нормативите за съответната устройствена зона", по които административният съд е изложим подробни и съответни на фактическата обстановка мотиви. Изложените в касационната жалба доводи срещу решението в частта за разноските съставляват искане по чл. 248, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК и чл. 144 от АПК, поради което в тази част жалбата не подлежи на разглеждане от настоящата инстанция и следва да се изпрати на Административен съд-С. град за произнасяне. Предвид горното, обжалваното решението, като правилно и постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. При изрично и своевременно заявената от ответника претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторът дължи юрк. възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 200 лв, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение