Решение № 13853 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14137/2015 г.

Решение № 13853 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14137/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Веселино ЕООД гр. К., представлявано от управителя В. К. обжалва решение № 1706/17.09.2015 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 2014/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 241400107/24.03.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП град П., потвърден с решение № 633/30.06.2014 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, гр. П. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че са налице всички законови предпоставки за признаване на декларираните вътреобщностни доставки на стоки. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендира съдебни разноски. Ответникът - директор на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, гр. П., чрез процесуалния си представител юрк. Г. К. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения изложени представени по делото писмено становище и писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Веселино ЕООД, гр. К. са установени задължения по ЗДДС, резултат на начислен ДДС по непризнати вътреобщностни доставки на стоки в общ размер на 39846.23 лева и съответните лихви в размер на 22 865.31 лева по 7 фактури, с получател S. C. ELENA DIVERTIS COM SRL, Румъния. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата изцяло, като е приел, че от страна на ревизираното дружество не е доказано осъществяването на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС и предпоставките по чл. 53 ЗДДС във връзка с чл. 45 ППЗДДС за освобождаване от облагане с ДДС. В мотивите си съдът е обсъдил представените инвойс - фактури, товарителници за международен автомобилен превоз и писмени потвърждения по всяка от спорните фактури и е приел, че не е установено прехвърлянето на право на собственост върху стоката и транспортирането й до територията на Румъния. По отношение на представените писмени потвърждения, съдът е споделил становището на директора на дирекция ОДОП- П., че не могат да бъдат единствено доказателство, удостоверяващо получаването на стоките на територията на другата държава членка, тъй като не съдържат данни за получената стока и конкретно име на лицето, което ги е подписало и неговата представителна власт спрямо румънското дружество - получател. По отношение на транспортните документи съдът е възприел изводите на органите по приходите, че не съдържат означение за датата и мястото на получаване на стоките, както и че в кл. 5 не е посочена информация за фактурата, за която се отнася превозът. Обсъдени са и доказателствата за превозните средства и е прието, че не е установена регистрацията, съответно обстоятелството, че част от автомобилите са ползвани от превозвача ЕТ Поликомерс - Й. Г. Решението е неправилно постановено. Правилно съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по чл. 119, ал. 2 ДОПК /в сила от 01.01.2013 г./ В този смисъл е и тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, по т. д. № 10/2016 г. Основателни са касационните доводи за неправилна преценка на доказателствата по делото и нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС вътреобщностна доставка /ВОД/ на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. На основание чл. 53, ал. 1 ЗДДС, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка. От постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО следва, че освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена (т. 31 от решението по дело С - 273/11, M.-G. ). Според СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите членки, съгласно чл. 131 от Директива 2006/112/ЕО е да определят условията, при които се освобождават тези доставки от облагане с ДДС (т. 36 от решението по дело С-273/11). В националния закон документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, са определени в чл. 45 от ППЗДДС във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и са разделени в две групи - документи за доставката /чл. 45, т. 1 ППЗДДС/ и документи, удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка /чл. 45, т. 2 ППЗДДС/. В конкретния случай неправилно съдът е приел, че не е доказано прехвърляне на правото на собственост върху процесната стока на получателя по доставката. Това обстоятелство не е било спорно в процеса. От представените по делото фактури, издадени от Ш. К. ЕООД и С. Т. ЕООД и извлечения от счетоводството на Веселино ЕООД е установено, че дружеството е разполагало със стоката предмет на ВОД и е прехвърлило правото на разпореждане върху тази стока, чрез предаването й на получателя. В подкрепа на този извод е и фактът, че с оспорения ревизионен акт се приема, че доставките са извършени на територията на страна и се начислява ДДС. Д. са документирани с издадени фактури съгласно чл. 45, т. 1 ППЗДДС. Вторият спорен момент е относно изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната и получаването им на територията на Румъния. По делото от представените международни товарителници и издадените на ревизираното дружество фактури за транспортни услуги, е установено, че транспортът е извършен за сметка на доставчика (Веселино ЕООД) от трето лице - ЕТ Поликомерс - Й. Г.. В тази хипотеза съгласно чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС в приложимата по време редакция от ДВ бр. 101/2006 г. документите, чрез които се доказва това обстоятелство са: транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. От текста на разпоредбата следва, че документите са определени при условията на алтернативност т. е. всеки от тях представлява самостоятелно годно доказателство за изпращането или транспортирането на стоките. За процесните периоди на 2008 г. законът не предвижда изисквания за конкретно съдържание на писменото потвърждение. Достатъчно е писмено волеизявление на получателя или на упълномощено от него лице, че стоките са получени на територията на другата държава членка. В конкретния случай за всяка от спорните доставки са налице писмени потвърждения, изходящи от получателя по процесните фактури - S. C. ELENA DIVERTIS COM SRL, Румъния. Неправилно и в противоречие с чл. 45, т. 2 ППЗДДС съдът не е ценил така приложените документи като годни доказателства, удостоверяващи получаването на стоките. Тези документи не са оспорени по предвидения процесуален ред относно тяхната автентичност. В конкретния случай потвърждението изхожда от получателя по доставките, а не от упълномощено лице, поради което не е нужно да се доказва лицето, което го е подписало и неговата представителна власт спрямо румънското дружество. Противно на приетото в обжалваното решение, потвържденията съдържат волеизявление, че стоката по конкретна фактура е получена от S. C. ELENA DIVERTIS COM SRL, Румъния, както и условията на доставката - СРТ. От изложеното следва, че представените по делото писмени потвърждения удостоверяват релевантния за спора факт - получаването на стоката на територията на Румъния. Само на това основание следва да се приеме, че Веселино ЕООД е изпълнило задълженията си в областта на доказването и са налице предвидените от закона условия за освобождане на процесните доставки от облагане с ДДС. За пълнота на изложеното е необходимо да се посочи, че в разглеждания случай са налице и транспортни документи за извършен международен автомобилен превоз на стоките от територията на страна до територията на Румъния. Принципно правилно съдът е преценявал доказателствената сила на представените по делото товарителници във връзка с останалите доказателства по делото. Неправилно е приел, че не удостоверяват релевантния факт за осъществяването на ВОД - получаването на стоките. Всички товарителници отговарят на изискванията за съдържание по чл. 6 от Конвецията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). В кл. 24 е удостоверено получаването на стоките, с подпис и печат на S. C. ELENA DIVERTIS COM SRL, Румъния. В кл. 3 е посочен разтоварния пункт - Букурещ, Румъния. Данните за мястото на натоварване и мястото на разтоварване на стоката се потвърждават и от писмените обяснения на превозвача ЕТ Поликомерс - Й. Г. дадени в хода на ревизията. Обясненията на превозвача за броя и периода на извършените курсове до Румъния кореспондират с издадените фактури за транспортни услуги. По делото е установено, че МПС рег. № ВТ 9994 ВВ, влекач, рег. № ВТ 6566 ЕВ, полуремарке и рег. № ВТ 6547 ЕВ, с кито е извършен превоза по голяма част от доставките са ползвани от едноличния търговец по силата на договори за лизинг с "БМ Лизинг". Обстоятелството, че в свидетелството за регистрация на влекач рег. № ВТ 9993 ВВС е записан друг ползвател, както и липсата на доказателства за регистрацията на МПС рег. № ВТ 9499 ЕВ сами по себе си не могат да оборят установеното от писмените потвърждения получаване на стоките на територията на другата държава. Противно на приетото в решението, в товарителницата от 30.10.2008 г. относима към фактура № 187/30.11.2008 г. са посочени превозните средства, с които е осъществен транспорта - рег. № ВТ 9994 ВВ, влекач, рег. № ВТ 6566 ЕВ. Наличието на документи за платени пътни такси, може да служи само като допълнително доказателство в покрепа на издадените международни товарителници, но липсата им в конкретния случай не може да се вмени в тежест на ревизираното лице, което разполага с годни доказателства по чл. 45, т. 2, "а" ППЗДДС. При тези доказателства съдът неправилно е приел, че ревизираното дружество не е доказало осъществяването на ВОД и условията за освобождаване от облагане с ДДС на тези доставки, чрез документите, предвидени в чл. 45 ППЗДДС. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа страна и следва да се реши по същество, като се отмени ревизионният акт в оспорената част относно начисления ДДС в размер на 39846.23 лева и съответните лихви в размер на 22 865.31 лева. С оглед изхода на спора, съдебни разноски за двете инстанции се дължат на Веселино ЕООД в размер на 3 825 лева, представляващи платени държавни такси за обжалването, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение по договори за правна защита и съдействие съответно от 23.04.2014 г. и от 09.11.2016 г. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като направените от дружеството разходи за адвокатски хонорар не надвишават предвидените от закона минимални размери. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,