Решение № 6681 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2409/2012 г.
ВАСПетчленен състав11.05.2012 г.докладчик Бисерка Цанева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15713 от 29.11.2011 г., постановено по адм. дело № 15350 от 2010 г. на Върховния административен съд - седмо отделение. ОСЪЖДА "Фобос Авто" ООД град Плевен, представлявано от управителя Ивайло Вендов, да заплати на Комисията за защита на конкуренцията разноски по делото за касационната инстанция в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6681 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2409/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисерка Цанева Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във връзка с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на "Фобос Авто" ООД - гр. Плевен против решение № 15713 от 29.11.2011 г., постановено по адм. дело № 15350 от 2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд - седмо отделение. В касационната жалба се твърди, че решението следва да се отмени като неправилно поради нарушение на приложимия материален закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбата се поддържа на изложените в нея основания и в съдебно заседание от процесуалния представител на страната - адвокат Иванова. Ответната страна - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кинанева изразява становище за неоснователност на жалбата. "Ем Ди Уай" ООД, гр. Габрово не изразява становище по основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - петчленен състав, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. На основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК съдът, като обсъди посочените в жалбата пороци на съдебното решение и служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145 АПК във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), образувано по жалба на "Ем Ди Уай" ООД град Габрово и "Фобос Авто" ООД град Плевен е упражнил контрол за законосъобразност на решение № 1418 от 11.11.2010 г. по преписка № КЗК-552 от 2010 г. на КЗК. Преценявайки законосъобразността на оспореното решение на КЗК съгласно чл. 146, ал. 1 АПК и на основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел, че жалбата на "Ем Ди Уай" ООД град Габрово срещу решение по преписка № КЗК-552 от 2010 г. на КЗК, с което е отхвърлена жалбата на дружеството за извършени от страна на "Фобос Авто" ООД нарушения на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 33, по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК и по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК е неоснователна. Със същото решение е отхвърлил жалбата на "Фобос Авто" ООД град Плевен срещу решение по преписка № КЗК-552 от 2010 г. на КЗК по т. 1, с която е установено, че от страна на дружеството е извършено нарушение на чл. 29 от ЗЗК и е наложена имуществена санкция в размер на 6 550 лв., с която е постановено прекратяване на нарушението и са му възложени направените в производството разноски в размер на 1500 лева. Съдът е приел за установено, че КЗК законосъобразно е установила извършени нарушения на чл. 29 ЗЗК по отношение действията на "Фобос Авто" ООД във връзка с разполагането на своя интернет страница марката "Flаshlube", като непосредствено до изображението има текст със съдържание "Системи и консумативи за омасляване на клапани цени" и двете представляват връзки към интернет страница с уеб адрес www.fldshlube.bg, като по този начин се използва марката "Flаshlube" и посочения текст като активни връзки които препращат към сайта на "Ем Ди Уай" ООД. Жалбоподателя препраща в свой сайт към страницата на "Ем Ди Уай" ООД с неговите телефони и адреси за да популяризира продуктите си и същевременно ги продава на значително по-ниска цена. Създава се антиконкурентно предимство за търговеца, който не е обявил своите цени, който впоследствие продава същите продукти на конкурентно по-ниски цени и целта е да се използва идентификацията на продуктите и реализиране на продажба на собствена продукция. не са налице основания да бъде прието, че с тези действия се извършва реклама на конкурентното дружество. Неоснователни са оплакванията, че решението на КЗК в частта, с която е наложил имуществена санкция на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК е постановено в нарушение на закона. Комисията за защита на конкуренцията обосновано и мотивирано е достигнала до извода, че са налице всички елементи на фактическия състав на чл. 29 от ЗЗК. Съдът и КЗК правилно са приели, че е налице действие от страна на "Фобос Авто" ООД което противоречи на добросъвестната търговска практика и може да доведе до увреждане интересите на конкурента. Този елемент от фактическия състав на чл. 29 от ЗЗК е налице, тъй като е установено по безспорен начин от всички доказателства по делото, че търговецът "Фобос Авто" ООД като препраща в своя сайт към страницата на "ЕМ Ди Уай" ООД, с неговите телефони и адреси на практика популяризира продуктите си и същевременно ги продава на значително по-ниска цена, което му създава антиконкурентно предимство. Следва да се има предвид изразяваното от "Ем Ди Уай" изрично несъгласие за използване от страна на "Фобос Авто" ООД на активни връзки към собствената му интернет страница. Щом даден конкурент не желае обвързването му по какъвто и да е начин с фирмата и името на друг конкурент и щом като фактически и правно такова обвързване не е нелице и е извършено без неговото съгласие, то правилата на добросъвестната търговска практика налагат съобразяване с първия и зачитане на неговите интереси. Обичайната търговска практика изисква и е насочена към отличаване на собствените продукти от тези на своите конкуренти, индивидуализирането им посредством създаването на добър имидж чрез лоялни действия. В този смисъл чрез действията на "Фобос Авто" ООД по използването на марката "Flаshlube" и текста със съдържание "Системи и консумативи за омасляване на клапани цени", като връзки към интернет страницата на уеб адрес www.fldshlube.bg, като по този начин се използва марката "Flаshlube" и посочения текст като активни връзки които препращат към сайта на "Ем Ди Уай" ООД са в противоречие с правилата определящи пазарното поведение, които произтичат от обичайните търговски отношения. С това свое поведение дружеството е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК, още повече, че тези действия не само хипотетично биха могли да се увредят интересите на "Ем Ди Уай" ООД, но са и налице данни за реалното им увреждане. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в страницата са разграничени двата правни субекта и поради това у потребителя не се създава впечатление за свързаност между двете предприятия, тъй като "Фобос Авто" ООД в достатъчна степен е индивидуализиран като самостоятелен търговец в собствената си интернет страница. Препращането в своя сайт към страницата на "Ем Ди Уай" ООД с неговите телефони и адреси, за да популяризира продуктите си и същевременно продажбата им на по-ниски цени явно не може да бъде възприето като реклама в полза на конкурентното дружество. Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя по отношение на размера на определената глоба и присъдените разноски по делото. Размерът на санкцията отговаря на изискването на чл. 100, ал. 1, т. 6 и ал. 4 от ЗЗК и чл. 17 от Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК. При определянето и е съобразен размера на общия оборот на предприятието за предходната финансова година. Изложени са конкретни мотиви при индивидуализация на наказанието при спазване механизма на изчисляване съгласно Методиката на определяне санкциите по ЗЗК. В мотивите подробно е изследвана и продължителността на осъществяване на нарушението. Правилни и законосъобразни са и изводите на съда по отношение на присъдените по делото разноски. В чл. 69 от ЗЗК е предвиден специален ред за присъждане на разноски за производствата по ЗЗК. По изложените съображения решението е правилно и следва да се остави в сила. С оглед на изхода на спора на касатора не се дължат разноски за производството пред настоящата инстанция. На КЗК следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,
Цитирани разпоредби
2- чл. 36, ал. 1 ЗЗК
- чл. 35, ал. 1