Решение № 6892 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14357/2016 г.

Решение № 6892 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14357/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. С. С., подадена чрез адвокат Ц. С. от САК срещу Решение № 6158 от 11.10. 2016 г., постановено по административно дело № 3469/2016 г. на Административен съд - С. град (АССГ) в ЧАСТТА, в която е ОТХВЪРЛЕНА исковата претенция за неимуществени вреди за разликата над 400 (четиристотин) лева до пълния предявен размер от 1000 (хиляда) лева и е осъден същия да заплати сумата от 300 (триста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател счита решението в обжалваната част за незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Оспорва размерът на присъденото обезщетение от 400 лева като счита същото за явно несправедливо. Намира решението за необосновано, поради противоречието на диспозитива и мотивите на съдебния акт с приетите доказателства. Счита за неправилно присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, тъй като същото не представлява реален разход и не се следва. Намира за незаконосъобразно неприсъждането на законна лихва върху обезщетението. Счита, че следва да се измени решението, като се уважи претенцията в пълен размер от 1000 лева и да се присъди законната лихва, считано от 21. 01.2014 г. По делото е постъпила и касационна жалба на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА") срещу същото решение, постановено по административно дело № 3469/2016 г. на Административен съд- С.- град, в частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 400 (четиристотин) лева. Счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Намира същото за необосновано, тъй като не се основава на събраните по делото доказателства. Иска отмяна на обжалваното решение и да се отхвърли изцяло предявения иск. Касационният жалбоподател С. С. С. в съдебно заседание, чрез адвокат Ц. С. поддържа касационната жалба. Същият оспорва касационната жалба на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", като поддържа аргументите срещу нея, изразени в подадения писмен отговор. Касационният жалбоподател Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез юрисконсулт Иванов поддържа подадената касационна жалба и оспорва касационната жалба на С. С. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на С. С. и за основателност на тази на ИА "АА". Счита, че в случая е налице само първата предпоставка- отменено НП, като липсват доказателства за настъпила вреда за ищеца, както и за причинна връзка между незаконосъобразния акт и твърдените неимуществени вреди. Намира, че за твърдените изживени притеснения, негативни емоции и влошено здравословно състояние не са приложени доказателства. Приема, че при липса на 2 от предпоставките за реализиране на отговорност по посочения ред от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съдебното решение се явява незаконосъобразно, необосновано и следва се отмени. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, подадената от С. С. срещу ИА "Автомобилна администрация", с която се претендира обезщетение в размер на 1000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и притеснения, по време на съдебното обжалване. Твърдението е, че тези вреди са претърпени от незаслуженото административно наказание, наложено с Наказателно постановление № 42- 0000280 от 21.01. 2014 г., издадено от ИА "Автомобилна администрация", отменено с Решение от 18.07. 2014 г., постановено по НАХД № 6535/2014 г. на СРС. С Решение № 6158 от 11.10. 2016 г., постановено по административно дело № 3469/2016 г. на Административен съд- С. град е ОСЪДЕНА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на С. С., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 400 (четиристотин) лева, причинени в резултат на отмененото като незаконосъобразно НП № 42 - 0000280/21.01.2014 г. на ИА "Автомобилна администрация" и е ОТХВЪРЛЕНА исковата претенция за неимуществени вреди в останалата й част до пълния предявен размер от 1000 (хиляда) лева, като недоказан. На следващо място е ОСЪДЕН С. С. да заплати на И. А. "Автомобилна администрация" юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 300 (триста) лева. В съдебния акт се посочва, че с Решение от 18.07.2014 г. постановено по НАХД № 6535 по описа за 2014 г. на СРС, НО, 19- ти състав, е отменено НП № 42- 0000280 от 21.01.2014 на и. д. директор на дирекция С., ИА "Автомобилна администрация", с което на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилите превози (ЗАвП) на ищеца е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. за извършено нарушение на чл. 38, пр. 2 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта. Това отменително решение е влязло в сила на 27.08. 2014 г. С това според решаващият съд е доказана първата от визираните по-горе предпоставки- отменен като незаконосъобразен акт, издаден при изпълнение на административна дейност, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Приема, че от събраните по делото доказателства в т. ч. показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от вида и интензитета, които претендира. Намира, че въз основа на събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилите неимуществени вреди. Решаващият съд, като отчита причинените на ищеца неимуществени вреди по вид, степен и интензитет, намира, че му се дължи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер от 400 лв., а в частта до предявеното обезщетение до 1000 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Касационната жалба на ИА "АА" срещу решението в осъдителната част е основателна, а тази на С. С. е частично основателна в частта, с която същият е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение. Решението в осъдителните части е НЕПРАВИЛНО, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен акт, издаден в резултат на административна дейност. Във фактическият състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Безспорно по делото се доказва незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. Правилно съдът е приел, че е изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ- отменен административен акт. Първоинстанционният съд, обаче неправилно е достигнал до извод, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ИА "АА" по иска, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди, поради отменено НП. За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ не е достатъчно, наличието на отменен акт, а е необходимо да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от него. В случая не са налице всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган- чл. 4 от ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Когато се преценяват условията, при които е отменено НП, трябва да се отчетат кумулативните им последици за ищеца, във връзка с неговите специфични твърдения, като се проведе пълно и главно доказване на твърдените факти. В случая не е налице доказана причинена неимуществена вреда, която да е пряка последица от отмененото НП, поради което не се споделя изводът на АССГ за частична основателност на претенцията за неимуществени вреди. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Неправилно от административния съд се приема, че предвид показанията на свидетеля са доказани, вреди представляващи негативни емоции, напрежение и притеснение, които се явяват пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Няма медицинска документация, от която да е видно настъпила промяна в здравословното състояние на ищеца след издаване на процесното НП. Липсват и доказателства относно увеличен прием на лекарства. Настоящият съдебен състав счита, че твърдяното в исковата молба притеснение от обжалването на НП не може да се характеризира като интензивно или продължително. Издаденият санкциониращ акт не го лишава, нито го ограничава от възможността да извършва превоз на пътници. Не следва да се приема, че съдебното оспорване на наказателно постановление по презумция предполага негативни изживявания, тъй като не е свързано задължително с причиняване на емоционален дискомфорт. Не се установява по- продължителен период по приключването на посоченото съдебно производство за отмяната на НП, надвишаващ значително обичайния такъв. Спорът е приключил в кратко време и на една инстанция. Не са ангажирани безспорни и категорични доказателства за това, че е налице състояние на лицето, което прехвърля прага на притеснения, обичайни при провеждането на съдебни производства. Приобщените доказателства в тяхната съвкупност сочат, че не се доказват конкретни преживявания, които да обуславят обезвреда по реда на ЗОДОВ. Решението в осъдителната част е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Последица от липсата на доказване на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърляне на иска и в уважената от АССГ част. Съобразно този изход е неоснователна и претенцията за лихви върху обезщетението. Решението в частта, с която е ОТХВЪРЛЕНА исковата претенция за неимуществени вреди в останалата й част до пълния предявен размер от 1000 (хиляда) лева е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на правния спор правилно е присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА "АА". Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ИА "Автомобилна администрация" за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Същото следва да е в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,