Решение № 1715 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15349/2012 г.

Решение № 1715 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15349/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по жалбата на Славчо Любенов Филипов от гр. Симитли против решение № 1552 от 31.10.2012 г., постановено по административно дело № 435/2012 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ с рег. № 105/19.06.2012 г. на началника на 02 РУ"Полиция" при Областна дирекция на МВР - гр. Благоевград. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1, 2 и 3 от АПК. Ответникът - началникът на 02 РУ"Полиция" при Областна дирекция на МВР - гр. Благоевград не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение № 1552 от 31.10.2012 г., постановено по административно дело № 435/2012 г. по описа на Административен съд - Благоевград е отхвърлена жалбата на Славчо Любенов Филипов от гр. Симитли срещу Отказ с рег. № 105/19.06.2012 г. на началника на 02 РУ"Полиция" при Областна дирекция на МВР - гр. Благоевград за подновяване на разрешение за носене, употреба и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие. За да постанови съдебния акт, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Решаващият съд е приел също така, че изводът на административният орган за липсата на изискуемите предпоставки по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ е законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. В тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, да обоснове (т. е. - да заяви и подкрепи с убедителни доказателства) своята необходимост от осъществяване на дейността. Това законодателно разрешение подкрепя извода за стриктния характер на нормите, регламентиращи режима на носене и употреба на огнестрелно оръжие. Оттук произтича и законовото изискване към лицето, подало искането, да е доказало необходимостта от издаване на разрешението, както при първоначално подаване на заявление, така и в случаите когато иска подновяване на вече издадено разрешение. В оспорения административен акт органът е изложил съображенията, поради които отказва издаване на разрешение - отсъстват данни в административната преписка, които да обосноват необходимост за касатора от ползването на огнестрелното оръжие. Нуждата от самоохрана не е установена, а обстоятелството, че Славчо Любенов Филипов живее в отдалечен квартал на града, не оборват изводите на административния орган за липсата на причина, обуславяща издаването на облагоприятстващ акт за касатора. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд. Искането за снабдяване с удостоверение за студентския статут на лицето, с което касатора живее на семейни начала, не е свързано с предмета на правния спор, поради което правилно първоинстанционният съд е оставил това искане без уважение. Неоснователен е и доводът, развит от касатора, че лишаването му от право да носи късоцевно огнестрелно оръжие на практика ограничава възможностите на Славчо Любенов Филипов за намиране на работа и съответно да получава трудови доходи. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ с оглед на предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. За служебни цели се използва огнестрелно оръжие, предоставено на юридически лица и на търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ) за охрана на собствеността, защита на живота и здравето на личността, както и за други разрешени дейности. За граждански цели се използва огнестрелно оръжие с определени в ЗОБВВПИ характеристики (чл. 5), предоставено на физически и юридически лица и на търговци по смисъла на ТЗ за самоотбрана (самоохрана), ловни, спортни и културни нужди. Следователно законодателят е установил разлика между носенето на оръжие за самоотбрана и с цел охрана като трудова дейност. Във втората хипотеза, каквато не е заявена от касатора, разрешението не се издава поради наличие на опасност с източник битието на заявителя, а за нуждите на изпълняваното от него занятие. С оглед установеното от фактическа и правна страна, Административен съд - Благоевград правилно е приложил материално-правните норми и констатациите му, че при наличие на релевантните юридически факти, субсумиращи се в цитираното от органа правно основание, заповедта е законосъобразна, се подкрепят от данните по делото. Не са налице твърдяните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението, с което е отхвърлена жалбата на Славчо Любенов Филипов от гр. Симитли срещу Отказ с рег. № 105/19.06.2012 г. на началника на 02 РУ "Полиция" при Областна дирекция на МВР - гр. Благоевград е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,