Решение № 11924 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6613/2009 г.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е било решение за промяна на тарифен номер № 343 от 04.02.2008 г. на началника на Митница - Пловдив, потвърдено с решение № 1-4412-0182 от 12.03.2008 г. на директора на

Регионалната митническа дирекция - Пловдив, в частта, с която се постановява промяна на кл. 47 "Изчисляване на вземанията" от ЕАД № 07ВG003007Н0020815/20071212, като е определено за доплащане антидъмпингово мито в размер на 60, 40%, начислени са съответният размер на данъка върху добавената стойност и дължимите лихви за просрочие.

За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че са неоснователни възраженията на жалбоподателя относно неприложимостта на Регламент (ЕО) № 1858/2005 на Съвета от 08.11.2005 г. с оглед публикуването му на български език в "Официален вестник" на 04.12.2007 г. и влизането му в сила на 05.12.2007 г., поради което е приложим по отношение на осъществения от дружеството внос на стоки от Китай на 12.12.2007 година. Съдът се е позовал на правилото, възведено в чл. 254 от Договора за създаването на Европейската общност, че регламентите, приети в съответствие с процедурата по чл. 251 от договора, влизат в сила на датата, посочена в тях, или при липсата на такава дата - на двадесетия ден, следващ този на тяхното публикуване, както и на предвиденото в чл. 3 на Регламент (ЕО) № 1858/2005, че същият влиза в сила от датата, следваща датата на публикацията му в "Официален вестник".

Така постановеното решение е правилно.

Не е спорно по делото, че определянето на въпросното антидъмпингово мито е основано на Регламент (ЕО) № 1858/2005 на Съвета от 08.11.2005 г., но се оспорва неговото приложение по отношение на осъществения внос на стока - стоманени въжета (кабели от Китай), която е закупена, платена и отправена към България, преди този нормативен акт да е бил влязъл в сила по отношение на частноправните субекти в Република България. Основният довод в тази връзка е, че общностното право, което не е публикувано на езика на държавата членка, не е приложимо по отношение на физически и юридически лица в тази държава. Аргументи в тази насока се черпят от решението на Съда на Европейските общности по дело С-161/06 Skоmа-Lих sго срещу Сеlni reditelstvi Olomouc, постановено по подобен казус.

Конкретно направеното възражение от жалбоподателя в настоящия спор е, че Регламент (ЕО) № 1858/2005 на Съвета от 08.11.2005 г. е публикуван на български език в "Официален вестник" на 04.12.2007 година. Счита се при това положение, че с оглед правилото, възведено в чл. 254 от Договора за създаването на Европейската общност , за това, че регламентите, приети в съответствие с процедурата по чл. 251 от договора, влизат в сила на датата, посочена в тях, или при липсата на такава дата - на двадесетия ден, следващ този на тяхното публикуване, Регламент (ЕО) № 1858/2005 на Съвета от 08.11.2005 г. е влязъл в сила по отношение на граждани и лица от Република България на 24.12.2007 г., т. е. 20 дни след публикуването на регламента на български език в "Официален вестник". С оглед на това жалбоподателят поддържа, че цитираният регламент е неприложим по отношение на осъществения от него внос на стоки от Китай на 12.12.2007 година. Твърди, че към започването на процедура по разследване за дъмпинг във връзка с приемане на Регламент (ЕО) № 1858/2005 на Съвета от 08.11.2005 г. България не е била държава - членка на ЕС, поради което и не е участвала в процедурата по разследване за дъмпинг и предвиденото в чл. 3 на Регламент (ЕО) № 1858/2005 г. влизане в сила от датата, следваща датата на публикацията му в "Официален вестник", и разпоредбата на чл. 254 от ДЕО водят до нарушаване на фундаментални принципи на общностното право, а именно: принципа на еднакво третиране на икономическите оператори, принципа на еднакви условия на конкуренция, принципа на правна сигурност и принципа на защита на легитимните очаквания.

При решаването на настоящия спор следва да се съобрази фактът, че във Върховния административен съд към момента са образувани по описа за 2009 г. и други дела между същите страни и на същото основание, а именно адм. дела № 317, 481, 479, 621, 911, 1408, 1465 и 1563 на първо отделение и адм. дела № 136, 137, 288, 363, 896, 1429, 1456, 1458 и 1550 на първо А отделение.

По голяма част от делата има постановени решения на Върховния административен съд, които са окончателни и са влезли в сила и установяват единна практика на Върховния административен съд по тези дела. В мотивите на тези решения, които са окончателни и не подлежат на обжалване, Върховният административен съд е приел, че съдът (има се предвид първоинстанционният съд - Административният съд - Пловдив) "правилно е приел, че към момента на осъществяване на процесния внос на стоки Е Регламент (ЕО) № 1858/2005 на Съвета все още не е бил публикуван на български език в "Официален вестник" на ЕО и тъй като това е сторено на 04.12.2007 г., съобразно правилото, въведено в чл. 3 от регламента, същият влиза в сила ден след публикуването му в "Официален вестник" на ЕС, т. е. на 05.12.2007 година. "Следователно с влезлите в сила съдебни решения на Върховния административен съд - първо и първо А отделение, е прието, че Регламент (ЕО) № 1858/2005 на Съвета е влязъл в сила по отношение на българските частноправни субекти на 05.12.2007 г., който извод е съобразен с обсъдените разпоредби от ДЕО.

Не може да бъде споделен доводът, че при приемането на Регламент (ЕО) № 1858/2005 на Съвета от 08.11.2005 г. за въвеждане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на стоманени въжета и кабели е нарушена процедурата, която е установена с Регламент на Съвета № 384/1996 за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност. Регламент № 1858/2005 става задължителен за Република България по силата на договора за присъединяването й към Европейския съюз, в който той е действащ акт към момента на присъединяването й на 01.01.2007 г., поради което тя няма как да участва в процедурата. В този смисъл чл. 52 от Протокола за условията и договореностите за приемане на Република България и Румъния в Европейския съюз приема, че при присъединяването България и Румъния се считат за адресати на европейски рамкови закони, европейски регламенти и европейски решения по смисъла на член I-33 от Конституцията и на директиви и решения по смисъла на член 249 от Договора за създаване на Европейска общност и член 161 от Договора за ЕОАЕ , при условие че тези европейски рамкови закони, европейски регламенти и европейски решения и тези директиви и решения са били адресирани към всички настоящи държави членки. В тази насока следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 55 от цитирания Протокол за условията и договореностите за приемане на Република България и Румъния в Европейския съюз, който дава възможност при надлежно мотивирано искане до Комисията от България или Румъния да се приемат европейски регламенти или европейски решения, постановяващи временна дерогация от актовете на институциите, приети между 01.10.2004 г. и датата на присъединяване. Независимо от наличието на такава възможност Република България не се е възползвала от нея по отношение на процесния Регламент 1858/2005 и същият поражда действия съобразно общите правила на общностното законодателство. Следва също така да бъде отбелязано, че жалбоподателят твърди, че даденото тълкуване относно момента на влизане в сила на Регламента е формално, но не сочи никакви правни основания, с оглед на които въпросният нормативен акт действа по отношение на него от един по-късен момент. Според чл. 2 от Протокола за условията и договореностите за приемане на Република България и Румъния в Европейския съюз от датата на присъединяването разпоредбите на Конституцията, Договорът за ЕОАЕ и актовете, които са приети от институциите преди присъединяването, са задължителни за България и Румъния и се прилагат в тези държави при условията, предвидени в Конституцията, в Договора за ЕОАЕ и в настоящия протокол. Допълнение в тази насока е нормата на чл. 58 от Протокола , според която текстовете на актовете на институциите, приети преди присъединяването и изготвени на български и на румънски език от Съвета, Комисията или Европейската централна банка, са автентични при същите условия както текстовете, изготвени на настоящите официални езици от датата на присъединяването; те се публикуват в "Официален вестник" на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици също са били публикувани по този начин. В този смисъл при вземането на решение за присъединяване към Европейския съюз Република България се е съгласила и възприемала действащото законодателство на последния такова, каквото е, като тази нейна преценка не подлежи на съдебен контрол. Въпросният Регламент (ЕО) № 1858/2005 на Съвета от 08.11.2005 г. за въвеждане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на стоманени въжета и кабели е част от това законодателство, поради което не може да се приеме, че с въвеждането му в сила съобразно нормите на общностното право се нарушават принципите на еднаквото третиране на икономическите оператори в общността, на правната сигурност и на защита на легитимните очаквания на бизнес-операторите.

Съобразно гореизложеното касационната жалба срещу постановеното от Пловдивския административен съд съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение за промяна на тарифен номер № 343 от 04.02.2008 г. на началника на Митница - Пловдив, потвърдено с решение № 1-4412-0182 от 12.03.2008 г. на директора на Регионалната митническа дирекция - Пловдив, в частта, с която спрямо "Кастел Експорт" ООД е постановена промяна на кл. 47 "Изчисляване на вземанията" от ЕАД № 07ВG003007Н0020815/20071212, като е определено допълнително доплащане на антидъмпингово мито в размер на 60,40 % и са начислени съответният размер на данъка върху добавена стойност и дължимите лихви за просрочие, е неоснователна. Съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.