Решение № 5277 от 4.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8737/2015 г.

Решение № 5277 от 4.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8737/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. И., против Решение № 100 от 26.05.2015 г. по адм. дело № 3/2015 г. на Административен съд- С. З. в частта, относно размера на уважения иск, като се сочи, че обезщетението необосновано е определено в минимален размер. Искането е да се уважи целият предявен иск в размер от 17 400 лева. По делото е постъпила и касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) против Решение по админ. дело № 3/2015 г. на Административен съд- С. З. в частта, с която същата e осъдена да заплати сума от 600 лева. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяна на решението в обжалваната част, като неправилно, алтернативно да се намали размера на присъденото обезщетение. Касационният жалбоподател в съдебно заседание, чрез юриск. Николова моли да се уважи жалбата на ведомството. Наред с това се счита касационната жалба на А. И. за неоснователна и моли същата да се отхвърли изцяло. Подробни доводи в тази насока са развити в представения писмен отговор от 30.06.2016 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Намира решението за постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Счита за правилно приетото от съда, че са налице кумулативно предвидените елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Приема, че съобразявайки изискването по чл. 52 от ЗЗД съдът правилно и справедливо с оглед претърпените неимуществени вреди е определил размера на присъденото обезщетение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което ги прави процесуално допустими. С обжалваното Решение № 100 от 26.05.2015 г. по админ. дело № 3/2015 г. на Административен съд- С. З. се осъжда Г. Д. "Изпълнение на наказанията", гр. С., бул. "Ген. Н. Столетов" № 21, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, да заплати на А. А. И., сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на Ареста- гр. С. Загора, изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия; на минимална свободна жилищна площ; на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване на помещението; на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и условия за поддържане на личната хигиена и на един час престой на открито на ден, при престоя на А. А. И. при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража" за периода 18.10.2013 г. - 8.04.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 6.01.2015 г., до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение се отхвърля предявения от А. А. И. срещу Г. Д. "Изпълнение на наказанията"- гр. С. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в останалата му част и до размера на претендираното обезщетение от 17 400 лв., като недоказан и неоснователен. Решаващият съд е приел, че при така установената фактическа обстановка битовите и санитарно-хигиенните условия, при които А. А. И. е изтърпявал наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража" в Ареста- гр. С. Загора в рамките на периода на исковата претенция 18.10.2013 г. - 8.04.2014 г., накърняват правата му по чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Р България и респ. от страна на администрацията на ареста е допуснато нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ и на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС. Посочва се, че са налице обстоятелства, които в своята съвкупност и преценени с оглед периода на престоя в ареста - гр. С. Загора /18.10.2013 г. - 8.04.2014 г./, неминуемо водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността и до физически болки и страдания. Счита се, че в случая негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на лицето, надвишаващи неизбежното ниво присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение "задържане под стража", доколкото са довели до унижаване на човешкото му достойнство, представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ареста в нарушение на изискването по чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС във вр. с чл. 240 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на задържаните лица и зачитане на правата и достойнството им, които бездействия са рефлектирали върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС. Приема се, че кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед на което предявеният от А. И. иск срещу Г. Д. "Изпълнение на наказанията", е доказан по основание. По отношение на конкретния размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, което се претендира от ищеца в размер на 17 400 лв., съдът счел, че същият следва да бъде определен, при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, като следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 600 лв., като в останалата си част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 17 400 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Настоящата съдебна инстанция намира постановеното решение за правилно, а подадените срещу него касационни жалби за неоснователни. Неоснователна е касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на вреди, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на Ареста- гр. С. Загора. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактически състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Безспорно по делото се доказват фактите относно неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в помещението, където е пребивавало лицето. Налице са причинени вреди вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ареста в нарушение изискванията на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС, вр. чл. 240 и от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС, довели до негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт у ищеца за процесния период. Неоснователна е и касационната жалба на А. А. И.. Изразеното с нея оплакване се свежда до размера на уважения иск, като искането е да се уважи в пълен размер. Неоснователно е твърдението на ищецът, че решението е неоснователно мотивирано, по отношение на присъдения размер на обезщетение. АССтЗ правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. При определянето на размера на обезщетението от съда, правилно са отчетени периода на исковата претенция, предвид характера и времетраенето на породените страдания и негативни преживявания, без конкретно увреждане на здравето. Настоящата инстанция не намира основания за неговото увеличаване, тъй като споделя доводите на АССтЗ и намира присъждането на обезщетение в размер от 600 лева за правилно. В случая обезщетението е справедливо фиксирано, тъй като е определен паричен еквивалент на негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице, като е отчетен техния интензитет и продължителност. Обжалваното решение като правилен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,