Решение № 4748 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 222/2017 г.

Решение № 4748 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 222/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на М. Д. Б., гр. З. за отмяна на решение № 13817 от 18.11.2014 г., постановено по адм. д. № 7849/2014 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, с което е оставено в сила решение № 1319 от 04.03.2014 г. по адм. д. № 10111/2013 г. на Административен съд - С. - град. Т., че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които са от съществено значение за делото и, които при решаването му не са били известни на страната. Иска отмяната на решението. Ответникът по искането за отмяна - Директорът на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" С. - град, представляван от юрк. Панчева, оспорва молбата в приложен по делото писмен отговор и в допълнително становище като неоснователна. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е допустимо. С оглед събраните доказателства Върховният административен съд, намира за установено от фактическа страна следното: С решение № 13817 от 18.11.2014 г., постановено по адм. д. № 7849/2014 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение е оставено в сила решение № 1319 от 04.03.2014 г. по адм. д. № 10111/2013 г. на Административен съд - С. - град, с което е отхвърлена жалбата на Б. срещу заповед № 03-220-РД/119 от 05.09.2013 г. на директора на Областна дирекция на ДФЗ С., съобщена с уведомително писмо изх. № 01-223-6500/380 от 05.09.2013 г. С оспорената заповед е отказано на Б., в качеството й на регистриран земеделски производител изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор № 23/112/04976. Безспорно е прието по делото, че двете страни са сключили този договор за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" за периода 2007-2013 г., съгласно който фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48892 лв. за изпълнение на инвестициите, основните дейности и цели, заложени в бизнес-план - приложение 1 към договора. Тази помощ се изплаща на два етапа, като първото плащане е в размер на 24446 лв., второто плащане е в размер на същата сума, но при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5 икономически единици. Ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес-плана в срок до 17.02.2013 г. След анексиране на бизнес-плана е предвидено закупуването на картофосадачна машина, пръскачка и тороразпръсквачка. Прието е по делото, че на името на Б. са регистрирани три броя машини за садене на картофи, които са с различни регистрационни номера, но с един фабричен номер, че в преписката се съдържат частни документи, съставени през 2013 г., видно от които е закупуването на такава машина, чийто регистрационен номер е всъщност номерът на друга земеделска техника, която е регистрирана от Б. Установено е, че материалната отчетност на земеделския производител не е надлежно отразявана, тъй като пред съда са представени три копия от книги, в които са отбелязани различни обстоятелства. Представено било удостоверение изх. № 9011/2014 г. от Софийска градска прокуратура, видно от което е обстоятелството, че разследване се води и то не е приключило по повод на сигнал от ДФЗ във връзка с представени от М. Б. документи, за да получи средства по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери". Спорният въпрос между страните е именно извършеното плащане на инвестицията за закупуване на машина за садене на картофи, която административният орган е възприел, че е направено в нарушение на договорните и нормативните изисквания да бъде извършено по банков път, а не в брой, както е установил в административното производство ответника и съответно са приели първоинстанционния и касационния съд. В искането за отмяна Б. твърди, че след влизане в сила на решение № 13817 от 18.11.2014 г., постановено по адм. д. № 7849/2014 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, е налице ново писмено доказателство, представляващо влязло в сила решение № 385/13.10.2016 г., САС, 8 състав, по ВНАХД № 585/16 г., а новите обстоятелства се съдържат в мотивите на решението. С това решение Б. била призната за невиновна в извършването на престъпление по чл. 248а, ал. 2, пр. 1 от НК и е била оправдана. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. С оглед на посочените доказателства, настоящият петчленен съдебен състав, намира искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 13817 от 18.11.2014 г., постановено по адм. д. № 7849/2014 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, с което е оставено в сила решение № 1319 от 04.03.2014 г. по адм. д. № 10111/2013 г. на Административен съд - С. - град, с което е отхвърлена жалбата на Б. срещу заповед № 03-220-РД/119 от 05.09.2013 г. на директора на Областна дирекция на ДФЗ С., за неоснователно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК отмяна на това основание се допуска, при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за правилното решаване на делото, така, че ако са били налице, то крайният резултат, постановен от съда, би бил друг. Отмяната като извънреден способ за защита срещу порочни съдебни актове съдържа изчерпателно и императивно основанията за това, като същите не могат да се прилагат разширително, тъй като засягат стабилитета на съдебния акт. В случая не е налице обусловеност на административното производство от образуваното и приключило наказателно производство, тъй като ангажираността на наказателната отговорност за престъпление, не е предпоставка за издаването на заповед № 03-220-РД/119 от 05.09.2013 г. на директора на Областна дирекция на ДФЗ С., с която се отказва изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор № 23/112/04976 от 17.02.2010 г. Видно от решение № 13817 от 18.11.2014 г., постановено по адм. д. № 7849/2014 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение е, че отказът е постановен, поради неизпълнение на договорни и нормативни задължения. Разширително тълкуване на основанията за отмяна и включване на касационно основание, би противоречало на принципа на стабилитета на съдебния акт. В случая не се касае за нови обстоятелства и нови доказателства, които да не са били известни на страната, а те следват постановяването на атакуваното решение. Искането следва да бъде прието за неоснователно и да се отхвърли. Предвид на претенцията на юрисконсулта, представляващ ответника по делото и изхода от спора, настоящата инстанция намира, че следва да присъди сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав,