Решение № 7790 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3815/2010 г.

Решение № 7790 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3815/2010 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от началника на РДНСК - гр. Монтана, чрез юрк. Владимир Йорданов, и от Христина Петрова Якимова срещу решението от 01 февруари 2010 г., постановено по адм. д. № 737/2009 г. по описа на Административен съд Монтана, с което е отменена заповед № ДК-02-М-34/06 ноември 2009 г. на началника на РДНСК - гр. Монтана. В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Тота Виткова Костова, чрез пълномощника си адв. Ели Лазарова, е представила писмено възражение, в което се излагат доводи за неоснователност на подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. Пред Административен съд Монтана Тота Виткова Костова е оспорила заповед № ДК-02-М-34/06 ноември 2009 г. на началника на РДНСК - гр. Монтана, с която е наредено да бъде премахнат установеният незаконен строеж "Баня с тоалетна", изпълнен в стълбищната клетка на двуетажна жилищна сграда без необходимите строителни книжа. Съдът е приел, че процесният строеж е търпим такъв по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, поради което е отменил оспорената пред него заповед. Решението е неправилно. От данните по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че Тота Костова е изградила през 1980 г. баня с тоалетна, като помещението е обособено в стълбищната клетка на двуетажна жилищна сграда-близнак. За извършване на строителството не са искани и съответно издавани строителни книжа. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че обособеното помещение представлява търпим строеж, е незаконосъобразен. Разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ предвижда, че строежи, изградени до 07 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативи, действали по време на извършването им или съгласно Закона за устройство на територията, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. В случая е установено, че строежът е извършен до посочената в нормата дата. По отношение обаче на допустимостта на строежа съдът не е изложил конкретни обстоятелства, с които да обоснове становището си, а необосновано е приел търпимост на строежа. Такива обстоятелства впрочем не биха и могли да бъдат обосновани доколкото нито съгласно действащия по време на извършването на незаконния строеж Закон за териториално и селищно устройство и правилника за приложението му (сега отменени), нито съгласно Закона за устройство на територията е допустимо изграждането на санитарни помещения в стълбищната клетка на съсобствени сгради. Като е приел обратното, съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Само за пълнота следва да се отбележи, че останалите изложени от съда мотиви относно правото на Костова да разполага със санитарно помещение и необходимостта от него, се отнасят до целесъобразността на оспорената пред административния съд заповед на началника на РДНСК - гр. Монтана, което - предвид текста на чл. 145, ал. 1 от АПК, не може да бъде предмет на оспорване на административния акт. С оглед горното и предвид констатираните отменителни основания, оспореното решение като неправилно ще следва да бъде отменено, като вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановено друго с отхвърляне на подадената от Тота Костова жалба. Последната - предвид наличието на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж и липсата на предпоставките за неговата търпимост, се явява неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,